Образувано е по касационната жалба на Н. И. Н. от [населено място], чрез пълномощник, против решение №2136/ 24.02.2016 г., постановено по адм. д.№7712/2015 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил оспорването на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3/14.04.2000 г., доп. ДВ, бр. 105/2002 г., изм. ДВ, бр. 67/ 2012 г., изм. ДВ, бр. 45/30.05.2014 г.), в частта "само за превозни средства, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал оспорената разпоредба според вложения от касатора смисъл, поради което неправилно е приел, че не са нарушени разпоредби на ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) и ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че с казуистично регламентираните случаи, при които е възможно възстановяване на прекратена регистрация на моторно превозно средство, се нарушава правото му да ползва закупеното превозно средство като лек автомобил. Счита, че присъдените в негова тежест разноски не са съобразени с предмета на съдебното производство. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.
Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски.
Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съдебен състав е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3/14.04.2000 г., доп. ДВ, бр. 105/2002 г., изм. ДВ, бр. 67/ 2012 г., изм. ДВ, бр. 45/30.05.2014 г.), в частта "само за превозни средства, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591". В хода на съдебното производство оспорената разпоредба е изменена (ДВ, бр. 31/ 2015 г.), като след оспорената част от текста е добавено "конфискация или отнемане в полза на държавата", а текстът "регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591" е прецизиран в същия смисъл като "табели с регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591".
Жалбоподателят твърди, че частично оспорената разпоредба нарушава нормативни актове от по-висока степен - чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, чл. 15 ЗНА,чл. 2, ал. 2 ЗС, чл. 56, ал. 1 ЗС. Счита, че правото му на собственост е нарушено, тъй като с лимитативно изброените случаи в чл. 21, ал. 1 от Наредбата се ограничава възможността му да ползва по предназначение закупен лек автомобил, защото не попада в нито една от изброените хипотези.
За да отхвърли жалбата на Н. Н., тричленният съдебен състав е приел, че подзаконовият нормативен акт е издаден по силата на законова делегация на чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Посочил е, че в административната преписка се съдържат писмени доказателства - писма, становища, предложения, предоставени през 2012г. и 2014г. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от министъра на отбраната, за съгласуване измененията на наредбата. При извършената проверка по същество е заключил, че не се установява пряко противоречие на оспорената разпоредба с разпоредби от по-висок нормативен ранг.
Според съда разпоредбата не ограничава правата на собствениците, придобили излезли от употреба автомобили с прекратена регистрация, чрез покупка от специализирани предприятия в рециклирането на отпадъци, вкл. моторни превозни средства, батерии и акумулатори. По отношение на случаите, свързани с прекратена регистрация при условията на чл. 18а, ал. 2, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. (превозното средство е прието за разкомплектоване), в наредбата се съдържат препратки към Директива 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, която установява правила за повторна употреба и оползотворяване на компоненти и Директива 2007/46/ЕО за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства. Разпоредбата в редакцията до 2012 г. не е била съобразена с изискванията на тези директиви. Съгласно чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата се допуска използването на двигател от превозни средства, чиято регистрация е била прекратена на основание чл. 18, т. 1 при условията на чл. 18а, ал. 2, т. 1, 3, 4, като в такъв случай се извършва промяна в регистрацията по реда на чл. 15.
Тъй като жалбоподателят в изложението си навежда аргументи за възстановяване регистрацията на спрени от движение леки автомобили, съдът е посочил, че при спиране от движение на моторните превозни средства по реда на Г. С, чл. 40–чл. 45 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи регистрацията им не се прекратява.
Като е приел, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от процесната Наредба в оспорената й част е издадена от компетентен орган, по силата на законова делегация, при спазване на процесуалните правила и по същество не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, тричленният съдебен състав е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно.
Съответен на закона е първоинстанционният извод, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган, по силата на предоставената му от закона делегация по чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Проектът за изменение на Наредбата през 2012 г. и през 2014 г. е придружен с мотиви от вносителя, оповестен е на сайта на Министерството на вътрешните работи, подложен е на обсъждане, като становище по проекта са дали МТИТС, МО, ГДНП, ГДОП, ИААА, [фирма], БАСАТ, АБАС, МОСВ и др. Изпълнена е процедурата по чл. 26 - чл. 28 (ред.ДВ,бр. 46/2007 г.) ЗНА.
По същество тричленният съдебен състав е достигнал до правилния извод, че оспорената разпоредба е приета в съответствие с чл. 15, ал. 1 ЗНА. Обосновано е приел, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата в оспорената й част не противоречи на чл. 17, ал. 1 КРБ, чл. 2, ал. 2 ЗС, чл. 56, ал. 1 ЗС, като настоящият съдебен състав споделя изложените в решението съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗДвП на пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, а условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определят с процесната Наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 12 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са уредени изискванията за регистрация на ППС на територията на страната.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Според чл. 144, ал. 1 ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. В чл. 14 от Наредбата е посочено, че промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и на собственика, визирани в свидетелството за регистрация; смяна на регистрационния номер и продължаване срока на валидност при временна регистрация. Придобиването на собственост върху регистрирано превозно средство се отразява, като се извърши промяна в регистрацията на името на приобретателя. Пак според цитираната Наредба, при промяна в регистрацията собственикът на превозното средство представя документите, изброени в чл. 14, ал. 1. Така въведената правна регламентация сочи, че легитимиран да поиска пререгистрация на МПС при промяна на собствеността му е приобретателят на вещта по силата на сключения договор за покупко-продажба. Пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство - чл. 143, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това, доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 2 ЗДвП.
Предвид чл. 140, ал. 2, пр. последно ЗДвП, в чл. 39 - чл. 45 Наредбата урежда режима на временното пускане в движение и спиране от движение на МПС.
Прекратяването на регистрацията на моторни превозни средства е административно действие с различни последици от спирането, чиито режим е регулиран в глава втора, раздел трети от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
В оспорената част разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт изброява хипотезите, при които се възстановява прекратена регистрация на МПС по реда на чл. 18, т. 1. Оспорените четири случаи са част от регламентираните такива в чл. 18а, където се урежда процедурата по прекратяване на регистрацията по искане на собственика - чл. 18а, ал. 2, т. 2, т. 4, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата.
В чл. 18а, ал. 2, т. 3 са посочени изискващите се документи за предадено за разкомплектоване превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Чл. 143, ал. 6 ЗДвП регламентира "снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство" по искане на собственика, като с предложение 2 се изискват документи в случаите, когато то е прието за разкомплектоване, или декларация за съхраняването му в частен имот. Съгласно §2 ЗДвП снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на §1, т. 17 ЗУО. Наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства.
В случаите по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 18а, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Наредбата, а именно - изнасяне от страната и обявяване за издирване, законодателят не третира превозното средство като отпадък, но предвижда процедура за прекратяване на регистрация поради настъпване по желание на собственика на обективен факт - преустановяване на движението на превозното средство по пътищата на страната или липсата му.
Ето защо, в тези, оспорени от жалбоподателя случаи, законодателят е предвидил възможност за възстановяване на прекратена регистрация.
Собствеността върху моторно превозно средство се прехвърля с писмен договор, съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай касаторът Н. е закупил вещ от специализирано предприятие в рециклирането на отпадъци, вкл. моторни превозни средства. По описанието на стоката, същата представлява лек автомобил, но предпоставка за такава покупка е предходна прекратена регистрация на превозното средство, прието за разкомплектоване, третирано по силата на закона като отпадък. Единствено волята на купувача е меродавна за закупуване на такава вещ и той не е лишен от упражняване правото си на собственост върху тази вещ в пълен обем. Но при положение, че законодателят в чл. 140, ал. 1 ЗДвП е регламентирал регистрационен режим за движещите се по пътищата на страната превозни средства, то разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства не противоречи на Конституцията на Р. Б и нормативни актове от по-висок ранг.
В частта за разноските първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено за сумата над 300 лв. Това следва от разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която е определен размерът на възнагражденията по неоценяеми искове. В конкретния случай не намира приложение чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г., тъй като делото не е по ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ). Действително, оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от министъра на вътрешните работи, но по силата на законовата делегация на чл. 140, ал. 2 от Закон за движение по пътищата.
Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното искане от касационния ответник за присъждане на разноските по делото за защита от юрисконсулт касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2136/ 24.02.2016 г., постановено по адм. д.№7712/2015 год. на тричленен състав на Върховния административен съд в отхвърлителната част.
ОТМЕНЯ решение №2136/ 24.02.2016 г., постановено по адм. д.№7712/2015 год. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, в която са присъдени разноски за сумата над 300 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА Н. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Министерството на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението е окончателно.