Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. А. Т. от гр. С. срещу решение № 5338 от 10.10.2012 г. по адм. дело № 5744/2012 г. на Административен съд – София град.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. С посоченото решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател К. А. Т. срещу експертно решение (ЕР) № 155 от 16.05.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е потвърдено частичното ЕР № 2095 от 21.12.2011 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи и професионални болести при университетска болница МБАЛ "Св. И. Р." – гр. С.. За да постанови този резултат Административен съд – София град е приел, че:
а) оспореното ЕР е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилното приложение на материалноправните норми;
б) не е нарушение, а правилно прилагане на чл. 13 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести обстоятелството, че НЕЛК е издала оспореното ЕР след преглед на жалбоподателя като освидетелствано лице;
в) административният орган (НЕЛК) е обсъдил и изяснил подробно всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно наличните при жалбоподателя заболявания, установени със съответни ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, призната военна инвалидност, както и фактите относно спорния въпрос за професионалното заболяване и обстоятелството, че такова заболяване не е било установявано;
г) оспореното ЕР на НЕЛК е издадено при правилно приложение на материалния закон – съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести ТЕЛК и НЕЛК се произнасят като признават или отхвърлят професионалния характер на болестта, но едва след изпълнение на процедурата по чл. 4 – 6 от същата наредба, а именно след подаване на бързо известие, насочване от личния лекар и проведена процедура пред Националния осигурителен институт, която не е допустимо да бъде "прескочена".
2. С касационната жалба К. А. Т. е инвокирал доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, основани на следните аргументи:
а) Административен съд – София град не е изяснил правния спор по делото от фактическа страна, не е изпълнил процесуалното си задължение да отдели спорното от безспорното и не е поставил въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им за делото; нещо повече – с протоколно определение ( от 20.09.2012 г. - на л. 40 от делото на АССГ
) създал пречки за събиране на доказателства, намирайки, че по делото са събрани всички относими доказателства;
б) съдът не е отбелязъл в констатациите си, че с молба – декларация до ТЕЛК вх. № 23697 от 09.12.2011 г. жалбоподателят по обоснован начин е поискал да му бъде определен нов, по-висок процент трайно намалена работоспособност от тази, която е определена с ЕР на ТЕЛК № 460 от 23.02.2009 г. по отношение на заболяването на слуховия му апарат и свързаното с него заболяване на вестибуларния апарат; съдът не е вписал в констатациите си, че видно от ЕР № 2095 от 21.12.2011 г. на ТЕЛК за общи и професионални болести при УБ МБАЛ "Св. И. Р." София тази експертна комисия не само че не се е произнесла по искането му за определяне на нов, по-висок процент трайно намалена работоспособност, но изобщо не го е призовала за да извърши необходимите прегледи и изследвания, като по този начин го е лишила от правото му на участие в административното производство; с ЕР № 155 от 16.05.2012 г. НЕЛК е потвърдила това ЕР на ТЕЛК без да обсъди неговите недостатъци и пропуски, а в изложените към решението мотиви се е позовала на отменени от Върховния административен съд свои ЕР № 1100 от 04.08.2006 г. и 876 от 07.07.2008 г. и на тройната съдебномедицинска експертиза по адм. дело № 216/2007 г. по описа на АССГ, ІІ о., 38 с-в, решението по което е отменено с решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. д. № 1006/2008 г. на ВАС-VІ отд.;
в) според касационния жалбоподател съдът (АССГ) съвсем голословно и необосновано твърди, че преди подадената молба вх. № 23697 от 09.12.2011 г. не било заявявано от него наличие на професионално заболяване, а на л. 69 от медицинското му досие (МЕД), приложено по делото, се намира молба – декларация вх. № 216247 от 20.12.2005 г., въз основа на която е издадено ЕР № 869 от 16.03.2006 г. на ТЕЛК; освен това за старт на процедурата по признаване на професионалния характер на заболяването на слуховия анализатор следва да се счита писмото на зам. началника на ВМА изх. № 8099 от 17.10.2005 г. на л. 19 от МЕД;
г) съдът (АССГ) дори не бил споменал в решението си приложените от жалбоподателя към молбата му от 20.09.2012 г. съществени за спора писмени доказателства, от които било видно, че са изчерпани всички възможности да бъде решен по административен ред проблемът с признаването на професионалния характер на заболяването на слуховия анализатор и свързаното с него заболяване на вестибуларния апарат и остава единствено като възможност за разрешаването на този проблем съдебното обжалване.
3. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита подробно аргументираната касационна жалба за неоснователна поради следните съображения:
а) Според данните, изложени в мотивите към решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, К. А. Т. е бил курсант във Военна академия "Г.С. Р." – гр. С. в периода 30.08.1963 г. – 24.08.1968 г. От м. май 1965 г. започнал да изпитва болки в дясното ходило, а впоследствие тези болки обхванали и другите стави и целия гръбначен стълб. При начално клинично диагностициране през м. октомври 1967 г. в Отделение за функционална диагностика при Катедра ВПШ на Висшия военномедицински институт (ВВМИ) – гр. С. е поставена диагноза "Болест на Бехтерев", която била потвърдена и през 1971 г. (т. е. вече по време на кадровата военна служба) в Първа вътрешна клиника на същия ВВМИ (по данни от епикризата от 25.04.1978 г. на същата клиника – л. 3 от МЕД). На 19.03.1973 г. в клиниката по рентгенология и радиология на ВВМИ е направено заключение за развитие на заболяването – "Болест на Бехтерев", вече ІІ стадий –с обхващане на двете тазобедрени стави и на двете стъпала. За времето от 1971 г. до 25.04.1978 г. К. А. Т. е бил 5 пъти на лечение във ВВМИ – гр. С. на това заболяване (
по данни на цитираната вече епикриза на л. 3 от МЕД
). През 2004 г. в резултат на прогресиращото развитие на "Болестта на Бехтерев" К. А. Т. вече е с 95 % трайно намалена работоспособност. Спорът, предмет на посоченото адм. дело № 1006/2008 г. на ВАС-VІ отд., е бил дали при тези данни следва да бъде призната военна инвалидност. Изразеното отрицателно становище на ТЕЛК ( ЕР № 869 от 16.03.2006 г. ) и на НЕЛК ( ЕР № 1100 от 04.08.2006 г.
) е било определено от Върховния административен съд като незаконосъобразно и поради това с посоченото по-горе решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. този съд е отменил отказа на НЕЛК да признае причинна връзка военна инвалидност за "Болестта на Бехтерев", установена за първи път по време на службата на К. А. Т. като курсант във военно училище, която Върховният административен съд е приел за наборна военна служба, а не за кадрова военна служба. Вероятно смущение предизвиква обстоятелството, че в мотивите към това решение Върховният административен съд е формулирал своето становище така: "... делото да се изпрати като преписка на НЕЛК за произнасяне по същество по причинната връзка – военна инвалидност за заболяването "Анкилозиращ спондилит – централно периферна форма (Болест на Бехтерев)", възникнало по време на редовната наборна военна служба на К. А. Т. и впоследствие трайно прогресирало и заболяването "Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота със субективен шум", възникнало по време на действителната му военна служба като офицер в Българската армия." С отмененото от ВАС-VІ отд. ЕР № 1100 от 04.08.2006 г. НЕЛК е приела, че "Заболяването "Болест на Бехтерев" е с общ характер, тъй като същото е диагностицирано през 1971 г., видно от епикриза ЛИБ № 9672 от 18.07.1971 г. на ВМА, когато г-н Тонев е работил като офицер, т. е. заболяването е доказано след изтичане на срока на наборната военна служба, който е приключил през 1968 г. (...) Случая не се обхваща от чл. 70 на НМЕР/2005 г." От мотивите към решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. се вижда, че това именно становище Върховният административен съд, шесто отделение, е счел за незаконосъобразно, позовавайки се на "заключенията на Софийската гарнизонна медицинска комисия при прегледите на курсанта К. А. Т. през месеците юни – септември 1966 г., септември – октомври 1967 г., април – май 1968 г., отразени в Здравна книжка № 10 на стр. 19 – 33, а на стр. 40 – 41 е записано заключението на ЛКК, че лицето е заболяло през 1965 г. като курсант във ВА" и приемайки, че при тези данни и установената липса на освидетелстване от ведомствената медицинска комисия, по силата на чл. 70, ал. 4 от действащата тогава Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) НЕЛК следва да вземе решение дали лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба и дали инвалидността е резултат от това. Разбира се, повече смущение в случая възниква от обстоятелството, че ВАС-VІ отд. е разпоредил НЕЛК да обсъди причинната връзка военна инвалидност и за другото заболяване на К. А. Т. – двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота със субективен шум – за което между страните не е имало спор, че е настъпило по време на кадровата военна служба на К. А. Т. "под въздействие на вредните фактори от провежданата по време на кадровата военна служба на офицера стрелба с оръдие при полигонни изпитвания" (
според мотивите към цитираното вече решение на ВАС-VІ отд. ).
С ЕР № 876 от 07.07.2008 г. НЕЛК е признала причинна връзка "военна инвалидност" за посочените по-горе две заболявания. Други въпроси обаче в това решение не са обсъждани и не са разрешавани. Това обстоятелство е породило нови спорове и съдебни дела, които обаче не са относими към сега обсъждания правен спор (
кратко описание на тези спорове може да се види в опр. № 6451 от 18.05.2009 г. по адм. д. № 4330 от 2009 г. и опр. № 10029 от 24.07.2009 г. по адм. д. № 5316 от 2009 г., и двете на ВАС – VІ отд. ).
Същественото в случая е обстоятелство, че и жалбоподателят К. А. Т. не е бил съгласен с приетото в мотивите към решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г., защото неизменно е поддържал становище, че за трайно намалената работоспособност, причинена от Болестта на Бехтерев, възникнала по време на службата му като курсант във военното училище (
равнозначна на наборна военна служба
), се следва причинна връзка военна инвалидност, каквато вече е призната с ЕР № 876 от 07.07.2008 г. на НЕЛК, а за трайно намалената работоспособност, причинена от двустранния неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота, причинната връзка е професионално заболяване, защото тази болест е резултат на функциите, които е изпълнявал като кадрови военнослужещ.
б) отстоявайки становището си, че двустранният неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на практическа глухота е професионално заболяване, К. А. Т. е предприел действия това професионално заболяване (
според него
) да бъде официално признато. Началникът на Военномедицинска академия с писмо изх. № 8099 от 17.10.2005 г. (
на л. 19 от МЕД
) споделил становището на К. А. Т., че професионалният характер на това заболяване може да бъде установен и след неговото пенсиониране, поради което го поканил да се яви в Клиника УНГ на ВМА-МБАЛ, гр. С., за медицински преглед и клинично изследване. Това становище не било без основание – по това време Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 79 от 29.03.2001 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 04.04.2001 г.) е била действащ нормативен акт, а според чл. 8, ал. 1 от тази наредба Териториалната експертна лекарска комисия може да вземе решение и след пенсиониране или прекратяване на трудовата дейност или служебното правоотношение на лицето, ако болестта е късна форма на професионална болест или болестта или нейните симптоми са установени по време на трудовия стаж на лицето в официалната медицинска документация. В последния случай срокът за потвърждаване или за отхвърляне на професионалния характер на болестта е една година от пенсионирането или прекратяването на трудовото или служебното правоотношение (
чл. 8, ал. 2 от същата наредба
). В удостоверение № Е 240 от 12.03.1998 г. на поделение 42660 (
л. 15 на МЕД
) е посочено, че К. А. Т. е бил уволнен от кадрова военна служба със заповед № МЗ – 0374 от 14.09.1995 г. на министъра на отбраната, но поради излизането му в отпуск по болест за времето от 12.09.1995 г. до 06.03.1998 г. изпълнението на тази заповед е било спряно и (
след това
) е приведена в изпълнение на 10.03.1998 г. със заповед № 072 от 10.03.1998 г. на началника на под. 42660. От тази дата – 10.03.1998 г. – е изминал период от време по-голям от една година, поради което по отношение на К. А. Т. правилото на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 79 от 29.03.2001 г., не е било приложимо (
следва да бъде посочено и обстоятелството, че с разпореждане № 5500221 от 24.02.1999 г. на СУСО на К. А. Т. е била отпусната лична пожизнена пенсия за трудов стаж, считано от 07.03.1998 г.
). Остава другото правило – това по чл. 8, ал. 1, т. 1, според което Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) може да вземе решение и след пенсиониране или прекратяване на трудовата дейност или служебното правоотношение на лицето, ако болестта е късна форма на професионална болест.
К. А. Т. се отзовал на поканата да бъде прегледан и клинично изследван в Клиника УНГ на ВМА, но от съдържанието на епикризата за неговия престой в тази клиника за времето от 22.11.2005 г. до 25.11.2005 г. (
л. 20 от МЕД
) се вижда, че този съществен въпрос – дали заболяването неврит на слуховия апарат е късна форма на професионална болест по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба – не е бил обсъждан. Поради това с ЕР № 869 от 16.03.2006 г. (
на л. 21 от МЕД
) ТЕЛК за общи заболявания при ІV МБАЛ, гр. С., е отказала да признае професионален характер на това заболяване с мотиви: "ТЕЛК не може да се произнесе за причинна връзка между увреждането на слуховия анализатор и условията на труд в миналото. Не е спазена процедурата за сигнализиране на професионално заболяване с бързо известие до НОИ (...) ТЕЛК се произнася за причинна връзка след протокол за проучване на професионално заболяване от НОИ." С ЕР № 1100 от 04.08.2006 г. (
на л. 66 и 67 от МЕД
) НЕЛК потвърждава това ЕР на ТЕЛК в частта за причинната връзка, като също приема, че "няма разкрита процедура, съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (
от 2001 г.
), липсват бързо известие до НОИ, протокол за проучване на професионалната болест от НОИ, както и производствена характеристика или протокол на ДК (
диагностична комисия
), поради което липсват нормативни предпоставки НЕЛК да се произнесе за характера на заболяването към момента на прегледа, както и данни за професионалния риск по време на работа". Както се посочи по-горе в б. "а" в тази му част ЕР № 1100 от 04.06.2008 г. на НЕЛК е отменено с решение № 4012 от 04.04.2008 г. по адм. дело № 1006/2008 г. на ВАС – VІ отд. и преписката е била изпратена на НЕЛК, която да реши по същество въпроса за причинната връзка (
за съжаление непрецизно посочена само военна инвалидност, без професионално заболяване
). Но с ПМС № 168 от 11.07.2008 г. (
обн., ДВ, бр. 65
от 22.07.2008 г.
) е приета нова Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (
в сила от 22.07.2008 г.
).
в) В новата наредба вече няма разпоредба, идентична на чл. 8 от предишната наредба. Липсва и преходна разпоредба, която да повелява образуваните вече производства пред ТЕЛК и/или НЕЛК за признаване на професионален характер на заболяване при условията на чл. 8 от отменената наредба, да бъдат довършени по реда и при условията на отменената наредба. Следователно от 22.07.2008 г. не съществува правна възможност да бъде признат професионален характер на заболяване след пенсиониране или прекратяване на трудовата дейност или служебното правоотношение на лицето, страдащо от това заболяване, дори когато то (
заболяването
) е късна форма на професионална болест.
Само поради това обстоятелство – липсата на посочената правна възможност – настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното от К. А. Т. решение на Административен съд – София град следва да бъде оставено в сила като правилно по своя резултат.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5338 от 10.10.2012 г. по адм. дело № 5744/2012 г. на Административен съд – София град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Е.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. Г./п/ Г. Ч.
А.Е.