Производство по реда чл. 208 АПК във връзка с чл. 131 от Данъчния процесуален кодекс, вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

Образувано по касационна жалба на "В”ЕООД на ЕТ”М. Д.”. Основание за отказ на данъчен кредит са проверките на доставките на преките доставчици на „В”ЕООД-„Д”ООД гр. Р., ЕТ”Г. Н.-Перфект” гр. С. и ЕТ”З. К.” гр. С., тъй като за последните не е установено да са начислили ДДС по процесните фактури. Първият от посочените доставчици не е бил регистриран по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, счетоводните документи на втория са били иззети с протокол на Националната следствена служба, за третия липсва отразяване на фактурите в дневници за продажби. По една фактура на ЕТ”Заги – Ком” като пряк доставчик е отказан данъчен кредит в размер на 1 079лв.

С тези мотиви съдът е приел, че не са опровергани констатациите в ДРА, в посочените части и същият е законосъобразен.

1.Относно отказания данъчен кредит за данъчен период м. 11.2000г.

Решението в тази част е правилно. Въпреки приемането за доказано начисляването на ДДС в счетоводството на прекия доставчик ЕТ”Технос-Г. Т. като задължение към бюджета, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, за недоказана реалност на доставките на строителни материали. Принципно правилно, в касационната жалба се поддържа, че преценката за наличие на реквизити на фактурите следва да се прави не изолирано, а в съвкупност с доказателствата за начисляване на ДДС по тях, но в случай като процесния, в който не само не са представени доказателства за реалното им осъществяване, а има доказателства за обратното, съдът правилно е приел, че първа предпоставка за признаване на данъчен кредит е именно посочената реалност. С право първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури не могат категорично да се свържат с представения договор от 18.11.2000г. Същото се отнася и за цитираните в касационната жалба протоколи за...