Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК” АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу въззивно решение № 80 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд - Разград. С посоченото решение е потвърдено решение № 49 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 1607/2021 г. на Районен съд - Разград в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК” АД против Б. Г. Г. установителен иск за съществуване на вземане за сумите 11 076.18 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2018 г., 49.12 лв. - договорна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 28.02.2020 г., 20.03 лв. - лихва за забава за периода от 16.02.2020 г. до 28.10.2020 г., и 13.41 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 29.10.2020 г. до 03.11.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В частта, с която е признато за съществуващо вземането за сумите 946.51 лв. - главница, и 568.94 лв. - договорна лихва, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск изцяло с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в приложимата към спора редакция от ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., следва да се тълкува в смисъл, че след отмяната на извънредното положение, за да има право банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита въз основа на забавени вноски с настъпили по време на извънредното положение падежни дати, е необходимо да изминат още 90 дни след отмяната. Излага доводи, че въведената с цитираната разпоредба забрана за обявяване на предсрочна изискуемост на задължения не води до отпадане на забавата (неизпълнението) на длъжника и че след като към датата 11.08.2020 г., когато на ответницата - длъжник е връчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, е била налице забава поради неплащане на дължими погасителни вноски с падеж 15.03.2020 г., 15.04.2020 г., 15.05.2020 г., 15.06.2020 г. и 15.07.2020 г., с получаване на уведомлението кредитът е станал предсрочно изискуем и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е основателен. Като основание за неправилност на решението касаторът релевира и допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане и несъобразяване на релевантни за основателността на иска факти, настъпили след подаване на исковата молба - продължаваща забава на длъжника и надлежно уведомяване за предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, извършено чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител на ответницата.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответницата по касация Б. Г. Г. от [населено място], обл. Разград, представлявана от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд - Разград е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е приел за установено от фактическа страна, че на 27.06.2018 г. е сключен договор за кредит Експресо № 3210052700050 между „С. Ж. Е“ АД, чийто правоприемник е ищецът „Банка ДСК“ АД, и ответницата Б. Г.; С договора банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 13 500 лв. за срок до 15.07.2028 г.; В чл. 10, ал. 2 на договора е уговорено, че при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо, като изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в договора; Предсрочна изискуемост на кредита в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя е предвидена и с договорната клауза на чл. 11, б.“а“; Ответницата е изпаднала в забава поради неплащане на 8 бр. погасителни вноски, считано от 15.03.2020 г., поради което банката е изпратила до нея уведомление, че обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаване на уведомлението; Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответницата чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.08.2020 г.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е преценил, че произнасянето по основателността на предявения от „Банка ДСК“ АД установителен иск е обусловено от разрешаване на спорния между страните въпрос дали кредитът е обявен надлежно за предсрочно изискуем с оглед забраната за обявяване на предсрочна изискуемост на кредити, въведена с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Въззивният съд е съпоставил първоначалната редакция на цитираната разпоредба, обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., според която „До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“, редакцията след изменението на чл. 6 от ДВ бр. 34/2020 г., в сила 09.04.2020 г., съгласно която „До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи“ и изменената редакция на чл. 6, обн. в ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. (от която дата заглавието на закона е допълнено с добавката „и преодоляване на последиците“), предвиждаща, че „До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение“. Въз основа на съдържащата се в чл. 6 правна уредба съдът е достигнал до извод, че забраната за начисляване на лихви за забава за неплащане на задължения на частноправни субекти по сключени с банки договори за кредит и за обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по такива договори като последица от забава на плащанията е съществувала само за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., както и за още седем дни от обнародването в „Държавен вестник“ (13.05.2014 г.) на § 13 ЗИД на Закона за здравето, с който е отменено обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение, т. е. до 21.05.2020 г.; След отмяната на извънредното положение, считано от 21.05.2020 г., ограниченията и забраните в чл. 6 не засягат банките по смисъла на чл. 2 ЗКИ, в т. ч. и „Банка ДСК“ АД, поради което за вземания по договори за кредит, предоставени от банки, се прилагат последиците на забавата.

Съобразявайки възприетото разрешение по приложението на чл. 6 от цитирания закон, въззивният съд се е произнесъл, че към датата 11.08.2020 г., когато според твърденията на ищеца кредитът е обявен за предсрочно изискуем на ответницата, обективно не е била налице забава на плащанията за дължимите от ответницата вноски с настъпил падеж към 21.05.2020 г. за повече от 90 дни, считано от 21.05.2020 г. В зависимост от този извод съдът е приел, че предсрочната изискуемост не е настъпила, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвъряне на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за частта от главницата и лихвите, претендирани като дължими по силата на твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост.

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора „Банка ДСК“ АД:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на първо място на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е посочил, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, който покрива специфичния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: „Има ли право банка - кредитор след отмяната на извънредното положение да обяви един кредит за предсрочно изискуем като се позове на забава в плащанията по кредита, която е текла по време на извънредното положение (т. е. забава, текла по време на действието на забраната, въведена с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение)“. Допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със съображения, че Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр. 34/2020 г., Загл. доп. ДВ бр. 44/2020 г.) е сравнително нов закон, приет с цел да регулира обществените отношения в редица сфери, върху които пандемията от COVID-19 е оказала влияние, в т. ч. и кредитните правоотношения; че разпоредбата на чл. 6 от закона, с която е въведена временна забрана за начисляване на лихви за забава и на неустойки по договори за кредит, както и за обявяване на предсрочна изискуемост на банкови кредити, е изменяна неколкократно и съдържа неяснота относно последиците от забавата на длъжника по време на извънредното положение; че по приложението на неясната разпоредба няма формирана съдебна практика и касационното разглеждане на поставения въпрос ще допринесе за създаване на съдебна практика, изясняваща как следва да се тълкува разпоредбата.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на предявения от касатора установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Съображенията, с които касаторът е аргументирал необходимостта от касационно разглеждане на въпроса в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, мотивират съдебния състав да приеме, че е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване - въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради изложеното постановеното от Окръжен съд - Разград решение по в. гр. д. № 88/2022 г. следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът е обосновал приложното поле на касационото обжалване и с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, навеждайки довод за извършено от въззивния съд превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Въз основа на мотивите към обжалваното решение съставът на ВКС не установява превратно тълкуване на посочената разпоредба, а дали тя е тълкувана и приложена правилно от въззивния съд, е въпрос, на който ще бъде даден отговор с решението по чл. 290 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд - Разград.

УКАЗВА на касатора „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], и адрес за съобщения [населено място], пл. „Свобода“ № 8, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 223.17 лв. (двеста двадесет и три лв. и седемнадесет ст.), на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.

След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: