Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3571/15.04.2022 година, подадена по пощата на 14.04.2022 година, от С. Т. С., против решение № 42/14.02.2022 година на Окръжен съд Русе, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 681/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Русе е отменил първоинстанционното решение № 260 093/08.09.2020 година на Районен съд Русе, осми граждански състав, постановено по гр. д. № 6671/2019 година, като е постановил ново, с което е отхвърлил предявеният от С. Т. С. против „„Електроразпределение Север“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на дружеството сумата от 5880.42 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 15.12.2015 година до 08.07.2019 година, по фактура № [ЕГН]/01.10.2019 година като неоснователен и недоказан.

В подадената от С. Т. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от касатора против дружеството иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Т. С. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД [населено място] е подал отговор с вх. № 7083/26.07.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 42/14.02.2022 година на Окръжен съд Русе, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 681/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

С. Т. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 14.03.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3571/15.04.2022 година, като е подадена по подадена по пощата на 14.04.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Русе е изложил съображения, че С. Т. С. бил краен клиент на присъединен към електропреносната мрежа недвижим имот, намиращ се в [населено място], бл. „Б. Т.“, вх. „В“, ап. 4. На 08.07.2019 година била извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ) на обекта, за което бил съставен протокол, в който били посочени показанията на визуализираните тарифи. Видно от представения по делото констативен протокол № 1 701 879/08.07.2019 година служители на „ЕРП Север“ АД са [населено място] били извършили техническа проверка на измервателните системи на процесния обект, при която СТИ било демонтирано, показанията му били отразени в протокола, а на негово място бил монтиран друг електромер с нулеви начални показатели в съответните регистри. Констатирано било, че освен потребление на тарифа т. 8. 1 и т. 8. 2 било налице потребление на електроенергия отчетено в т. 8. 3, която не се визуализирало на дисплея на електромера. Демонтираният електромер бил предоставен на Български институт по метрология, където била изготвена метрологична експертиза на средството за измерване. С констативен протокол № 1859/19.09.2019 година, при извършена проверка на техническите изисквания било установено отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера, но при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като било отчетено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-34305.007 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Констатирано било, че електромерът съответствал на метрологични характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответствал на техническите характеристики. В резултат на заключението на метрологичната експертиза и на основание чл. 55 от ПИКЕ, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било извършило корекция на сметките на С. Т. С., като било съставило фактура № [ЕГН]/01.10.2019 година, с която било начислило допълнително електрическа енергия 34305.007 kWh за периода от 15.12.2015 година до 08.07.2019 година, за сумата от 5880.42 лв. с ДДС. За извършената проверка на СТИ, както и за последвалото преизчисляване на количеството потребена електроенергия, „Електроразпределение Север“ АД [населено място] било уведомило С., видно от приложените по делото писма. В хода на първоинстанционното производство била изготвена и приета съдебнотехническа експертиза, според която била налице софтуерна намеса в тарифната схема на електромера-наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не била визуализирана на дисплея. Констатирано било от БИМ, извършено софтуерно препрограмиране, с което част от записаната потребена електроенергия се пренасочвала в т. нар „невидим регистър“. Нямало информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Във въззивното производство, в изпълнение задължителните указания на ВКС, била назначена комплексна съдебно-електротехническа експертиза, при чието изготвяне участвало освен вещото лице-инженер и вещо лице-софтуерен специалист, според указанията на ВКС. В заключението на експертизата било установено, че върху електромера била налице съзнателна човешка намеса-препрограмиране, но не можело да бъде установен точният момент от времето, когато това било осъществено, тъй като по информация на производителя на СТИ в Словения и на официалните му представители в Р. Б, този модел не запаметявал в журнала събития от подобен характер. Вещите лица били категорични, че софтуерното въздействие не било в резултат на случайна грешка, а на съзнателна човешка намеса в тарифната му схема, т. е било извършено чрез промяна на конфигурационните настройки (препрограмиране) на СТИ. Според вещите лица, за да се направела промяната в конфигурационните настройки (препрограмиране) било необходимо да се направи връзка със статичния електромер с помощта на оптична глава и да се използва софтуерен продукт. Според вещите лица можело да се заключи, че чрез външна софтуерна намеса, част от преминалата енергия била регистрирана в тарифния регистър 1.8.3. За да отчита този регистър заводските настройки на електромера са били променени. Реално отчетената енергия в регистър 3 била в размер на 034305 kWh, но не можело да бъде установен точния период, поради невъзможност установяване момента на препрограмиране. Установено било, че поради записана енергия на трети регистър, електромерът не отговарял на техническите характеристики. Според експертизата било възможно натрупаната енергия по регистър 3 да е била доставена за периода от 15.12.2015 година до 08.07.2019 година. По делото бил приложен протокол № 7020566, от който се установява, че процесното СТИ било монтирано на този абонат на 14.12.2015 година При монтажа му показания на визуализираните тарифи били нулеви, като други стойности на СТИ не били посочени в протокола. Проверката на СТИ била извършена на 08.07.2019 година, т. е. при действието на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 година. Въззивният съд намирал, че по отношение на извършване на корекция при преминала електроенергия по невизуализирана тарифа в СТИ, когато това било установено при проверка, извършена след 30.04.2019 година, приложимите правни норми били тези по ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, като аргумент за това е била нормата на § 2 от ПЗРПИКЕЕ. Съставеният по време на проверката констативен протокол напълно съответствал на нормите на чл. 49 от ПИКЕЕ относно начинът на извършване на проверката и последващото изпращане на СТИ за проверка в БИМ Регионален отдел Русе. В конкретният случай по време на проверката и в последствие от БИМ било установено, че при софтуерно прочитане на СТИ била налице външна намеса в тарифната схема на електромера така че била налице преминала енергия по тарифа 1.8.3 от 34305.007 kWh, която не била визуализирана на дисплея. Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установявало, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри като преизчисляването се извършвало въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. В случая се касаело за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия. За дължимостта на цената било без значение, каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението. Причината за неотчитането имала значение единствено за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината била в поведението на потребителя, той дължал лихва от деня на потреблението, а ако причината не била у него, той дължи лихва от поканата за плащане). В случая абонатът дължал тази електроенергия, тъй като същата била реално преминала през електромера, т. е. била доставена, но не била заплатена от абоната поради неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът бил заплатил по-малка цена от реално дължимата и следвало да доплати дължимата сума. От писмените доказателства по делото било видно, че процесното СТИ е монтирано на 14.12.2015 година, т. е. бил установен периода по чл. 55 ПИКЕЕ, за който следвало да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия, а именно от 15.12.2015 година до 08.07.2019 година. Според заключенията на единичната експертиза, приета в първата инстанция и комплексната експертиза, приета във въззивната инстанция, назначена при изпълнение на задължителните указания на ВКС, математически правилно било извършеното изчислението на стойностите на определеното задължение за плащане. При така установените по делото факти, въззивният съд намирал, че абонатът дължи допълнително начислената му потребена, но неотчетена, респективно незаплатена електроенергия, за която била издадена фактурата от 01.10.2019 година в общ размер на 5880.42 лева с ДДС за посоченият по-горе период. Отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на тази сума бил неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Т. С. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като твърди, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване.

Така поставения въпрос е включен в предмета на спора като обаче не обосновава допускането на решението на Окръжен съд Русе до касационно обжалване, тъй като при постановяването му въззивният съд е съобразил установеното му от чл. 12 и чл. 235 от ГПК задължение, така както същото е конкретизирано в съдебната практика, задължаваща го, при постановяване на решението си, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните съдът трябва да определи предмета на доказване по делото, който съгласно чл. 153 от ГПК обхваща, всички относими към спорното право правнорелевантни факти и връзките между тях. Като следствие от това съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото допустими и относими доказателства, като въз основа на това приеме, кои от твърденията, възраженията и доводите на страните, приема за доказани и кои не. Обсъждането на доказателствата трябва да бъде извършено от съда по вътрешно убеждение, като същите бъдат преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. При това не може да бъде давано преимущество на едни доказателства над други, освен ако това не произтича от закона или част от доказателствата да бъдат игнорирани, при положение, че съдът не ги е изключил от доказателствения материал по делото. Доказателствата не трябва да бъдат преценявани само сами за себе си, а във връзка едни с други, като се спазват опитните правила и правилата на формалната логика. При наличието на противоречиви доказателства съдът е длъжен да посочи, на кои от тях дава вяра и защо, а на кои не и поради каква причина. Съдът обаче не е длъжен да преценява онези твърдения, доводи и възражения на страните, които са неотносими към конкретния спор, а също така и неотносимите към предмета на доказване доказателства, както и да излага мотиви във връзка с тях.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 42/14.02.2022 година на Окръжен съд Русе, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 681/2021 година по подадената против него от С. Т. С., касационна жалба с вх. № 3571/15.04.2022 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42/14.02.2022 година на Окръжен съд Русе, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 681/2021 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.