ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50001

гр. София 26.02.2026 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24.02.2026 (двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и шеста) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 2942 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 503 784/08.09.2023 година, подадена по пощата на 07.09.2023 година, „Електроразпределение Север“ АД [населено място], е поискало да бъде допълнено постановеното по делото определение № 50 306/07.08.2023 година, в частта му за разноските, като му бъде присъдено сумата от 1488.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Препис от молбата е бил връчен на С. Т. С. на 29.07.2024 година, като по делото е постъпил отговор от същия с вх. № 500 299/08.02.2024 година, подаден по пощата на 06.02.2024 година, с който подадената от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] молба по чл. 248 от ГПК е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение.

С оглед датата на постановяване на решението и датата на подаване на молбата от „Електроразпределение Север“ АД [населено място] срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:

С постановеното по делото определение № 50 306/07.08.2023 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 42/14.02.2022 година на Окръжен съд Русе, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 681/2021 година, по подадената срещу него от С. Т. С., касационна жалба с вх. № 3571/15.04.2022 година. Поради това по отношение на ответника по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД [населено място] са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК и С. му дължи направените в касационното производство разноски. Такива обаче не са присъдени по реда на чл. 81 от ГПК с постановеното от касационния съд определение, макар и в подадения отговор на касационната жалба с вх. № 7083/26.07.2022 година да е било направено искане за това, тъй като не са били представени доказателства за извършването им. Към молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските са представени фактура № [ЕГН]/30.06.2022 година и платежно нареждане за кредитен превод от 07.06.2022 година, с които „Електроразпределение Север“ АД [населено място] цели да установи извършването на търсените от него разноски.

Съгласно т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. От това правило се допуска изключение в случаите когато производството по делото приключи след разглеждането му в закрито съдебно заседание, без призоваване и участие на страните. В този случай искането за присъждане на разноски може да бъде заявено с искането по чл. 248 от ГПК, с което да бъдат представени доказателства за извършването им. Предвид своята специфика обаче касационното производство може да приключи окончателно с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, при което делото се разглежда и актът се постановява в закрито заседание. Това обаче не означава, че ответникът по касационната жалба е лишен от възможността да участва в производството до този момент. Същият има такава възможност като подаде отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Поради това искането на тази страна за присъждане на разноски в касационното производство може да бъде направено, съответно да се представят доказателства за извършването им, от момента на подаването на отговора на касационната жалба до датата на насроченото закрито съдебно заседание по допускането на обжалването по чл. 288 от ГПК. В този смисъл са определение № 4045/16.09.2024 година, постановено по гр. д. № 2147/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 3255/26.06.2024 година, постановено по гр. д. № 5191/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 60 263/20.10.2021 година, постановено по гр. д. № 971/2021 година, определение № 4350/01.10.2024 година, постановено по гр. д. № 349/2024 година, определение № 3238/23.06.2025 година, постановено по гр. д. № 3842/2024 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 531/19.02.2025 година, постановено по т. д. № 862/2024 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. В случая „Електроразпределение Север“ АД [населено място] не е представило доказателства за извършените от него в касационното производство разноски, нито с отговора на касационната жалба, нито до заседанието по чл. 288 от ГПК, което е било на 25.01.2023 година, като е без значение, кога е постановен съдебния акт.

С оглед на това искането на „Електроразпределение Север“ АД [населено място] за допълване на постановеното по делото определение № 50 306/07.08.2023 година е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. Производството по чл. 248 от ГПК е средство за защита на страната срещу допуснато от съда неправилно изчисление или пропуск да се присъдят своевременно поискани разноски, за извършването на които своевременно са били представени доказателства. В конкретния случай искането за присъждане на разноски е било направено своевременно, но доказателствата за извършването им са били представени след установения за това срок, без да са посочени извинителни причини за това. Поради това чл. 248 от ГПК е неприложим, тъй като не се касае до пропуск или грешка на съда, а до такива на съответната страна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 503 784/08.09.2023 година, подадена по пощата на 07.09.2023 година, от „Електроразпределение Север“ АД [населено място], район „В. В.“, В. Т.-Е, [улица], с която дружеството е поискало да бъде допълнено определение № 50 306/07.08.2023 година, постановено по гр. д- № 2942/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за разноските, като му бъде присъдено сумата от 1488.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.