О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 627

София, 03.08.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 1078/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „АЛФА КЕПИТЪЛ“ АД /н./, [населено място], срещу определение № 359 от 31.10.2022 г. по в. т.д. № 85/2022 г. на Апелативен съд В. Т. в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от „П. Х. АД /н./, [населено място], против жалбоподателя и „Петрол“ АД, [населено място], иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на борсова сделка от 02.12.2013 г., сключена във връзка с принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху притежаваните от жалбоподателя 7 879 187 бр. безналични акции с номинална стойност 4 лв. от капитала на „Петрол“ АД, които преди провеждане на процедура по обратен сплит са били 31 516 7467 бр. акции с номинална стойност 1 лв., код на емисия ISIN код – BG11PESOBT13.

Ответникът по жалбата „Петрол холдинг „ АД/н/, чрез синдика си – адв. М В. е на становище, че частната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, в частта, предмет на обжалване, е допуснато обезпечение на предявения от „П. Х. АД /н./, [населено място], против жалбоподателя и „Петрол“ АД, [населено място], иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на борсова сделка от 02.12.2013 г. сключена във връзка с принудително изпълнение по изп. д.на ЧСИ М. П., чрез налагане на запор върху притежаваните от жалбоподателя 7 879 187 бр. безналични акции с номинална стойност 4 лв. от капитала на „Петрол“ АД, които преди провеждане на процедура по обратен сплит са били 31 516 7467 бр. акции с номинална стойност 1 лв., код на емисия ISIN код – BG11PESOBT13. За да постанови този резултат, съдът е счел за налични всички предпоставки за уважаване искането за налагане на обезпечителна мярка спрямо посочените акции, тъй като искът е вероятно допустим и основателен и с оглед постановеното от първоинстанционния съд решение. Приел е, че исканата обезпечителна мярка е адекватна на търсената защита с предявения установителен иск за нищожност на борсовата сделка, по която акциите са придобити от жалбоподателя.

Жалбоподателят поддържа, че горните изводи са изцяло неправилни, посочвайки, че обезпечението е допуснато по нередовна искова молба, при очевидно процесуално недопустим иск предвид нормата на чл. 7 ЗСПЗФИ /отм./, която не допускала оспорване на борсовите сделки с ценни книжа като недействителни на соченото от ищеца основание. Релевира съображения по неоснователността на иска, обосновани с фактически твърдения и с липсата на достатъчно писмени доказателства в подкрепа на заявената претенция.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че при произнасяне по искане за обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда, както и дали сочената обезпечителна мярка е подходяща. В конкретния случай, молбата за допускане на обезпечение е депозирана пред състава на Апелативен съд В. Т. с молба вх. № 5119/19.10.2022 г. /л. 451 от т. д. № 85/2022 г. на ВТАС/, докато делото е висящо и преди изтичане на преклузивния срок по чл. З89, ал. 1 ГПК, изтекъл на 07.12.2022 г., когато е било последното открито съдебно заседание /л. 531/. Вероятната допустимост и основателност на иска е обусловена и от наличието на първоинстанционно решение, като правилно е съобразено, че контролиращият същото съд се явява съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК и съдът по обезпечението, поради което оплакванията на частния жалбоподател за нередовност на исковата молба, респективно недопустимост на иска не са определящи за произнасяне по допускане на обезпечението. Ако от съдържанието на молбата за допускане на обезпечение може да бъде направен извод за неговия предмет за нуждите на обезпечителното производство, това е достатъчно за преценка на съда за неговата допустимост. В обезпечителното производство не могат да бъдат разрешени споровете на страните, предмет на исковото производство, поради акцесорния характер на налагане на обезпечението. Този извод настоящият състав не следва да ревизира и заради постановеното решение № 29/06.03.2023 г. по т. д. № 85/2022 г. на Апелативен съд В. Т. с което се обезсилва изцяло решението на Окръжен съд Ловеч, поради недопустимост на предявените искове. Производството по делото още е висящо поради данни за постъпила касационна жалба с вх. № 2114/24.04.2023 г. /л. 1 от ч. т.д. № 1078/2023 г. на ВКС/ срещу въззивното решение, поради което обезпечителната нужда не е отпаднала и към този момент.

По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право и последващото му упражняване при благоприятно за молителя решение/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица. Наложеният запор се явява законосъобразна, адекватна на търсената защита мярка – съхраняване на спорното материално право от последващо накърняване, предвид поддържаните от ищеца твърдения за множество различни приобретатели на същото. Следователно, предпоставките за допускане на обезпечение в чл. 391, ал. 1 ГПК са налице и частната жалба срещу атакуваното определение в тази му част е неоснователна. В случай че жалбоподателят счита, че обезпечителната нужда е отпаднала, същият има право да инициира производство по чл. 402 ГПК, което има различен характер от производството по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, състав на Първо т. о. на Върховния касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 359 от 31.10.2022 г. по в. т.д. № 85/2022 г. на Апелативен съд В. Т. в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от „П. Х. АД /н./, [населено място], против „А. К. АД и „Петрол“ АД, [населено място], иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на борсова сделка от 02.12.2013 г., сключена във връзка с принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху притежаваните от жалбоподателя 7 879 187 бр. безналични акции с номинална стойност 4 лв. от капитала на „Петрол“ АД, които преди провеждане на процедура по обратен сплит са били 31 516 7467 бр. акции с номинална стойност 1 лв., код на емисия ISIN код – BG11PESOBT13.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: