Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. П. срещу решение № 635 от 25.10.2021 г. по в. т. дело № 520/2021 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 518 от 23.01.2018 г. по т. дело № 2264/2015 г. на Софийски градски съд, ТО, 17 състав и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „П. Ю. И“ ЕАД сума в размер 24 000 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Въззивното решение е допълнено с определение № 322 от 29.04.2022 г. по същото дело на Софийски апелативен съд, като „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „П. Ю. И“ ЕАД сума в размер 8 831, 24 лв., представляваща разноски за производството по т. дело № 234/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 294, ал. 2 ГПК. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „П. Ю. И“ ЕАД сума в размер 225 000 евро, получена на отпаднало основание - развален предварителен договор от 21.07.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ телефонна палата /производствено-административна и техническа сграда/, находяща се в [населено място], [улица], с разгърната застроена площ от 17 401, 975 кв. м., подробно описана в чл. 1 от договора, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 17 640 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 102, ал. 2 и чл. 99 във връзка с чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, нарушение на чл. 294, ал. 1 ГПК относно задължението на въззивния съд да съобрази указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона, на чл. 271 и чл. 272 във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК относно задължението на въззивния съд да посочи в мотивите на акта си исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и фактическите констатации.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и решението е очевидно неправилно:

1.1. Какъв е характерът и значението на тристранно споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключено между купувача, продавача и третото лице, в който страните изрично установяват, че между продавача и купувача е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а между купувача и третото лице е подписан договор за прехвърляне на права и задължения по предварителния договор и продавачът е уведомен за това? – противоречие с решение № 113 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 2895/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1/.

1.2. При сключен договор за прехвърляне на права и задължения може ли съгласието на кредитора с извършеното прехвърляне по смисъла на чл. 102 ЗЗД да е обективирано конклудентно в тристранно споразумение, с което купувачът, продавачът и третото лице установяват, че е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а между купувача и третото лице е подписан договор за прехвърляне на права и задължения по предварителния договор и продавачът е уведомен за това? – противоречие с решение № 5 от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1/.

1.3. Съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД длъжен ли е съдът да тълкува предварителния договор, както и член 1 и член 5 от допълнително споразумение от 22.01.2010 г. към предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот във връзка с преамбюла на допълнителното споразумение, сключения договор за прехвърляне на права и задължения от 03.11.2009 г., сключения договор за разплащателна сметка със специално предназначение, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.03.2010 г., изявленията и поведението на страните при сключването му, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица? – противоречие с решение № 133 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 2918/2018 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 215 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 49/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 215 от 21.03.2018 г. по т. д. № 2233/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1/.

2. Длъжен ли е съдът, който се произнася по въпроса за изпълнението, респективно неизпълнението на договорно задължение при спор между страните относно титуляра на това задължение, да тълкува същото съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД?

Съставеният от нотариус В.Ч.К протокол от 26.02.2010 г. удостоверява ли факта на изпълнение от страна на купувача на задължението му по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да се яви за сключване на окончателен договор?

Касаторът поддържа, че посочените два въпроса са решени в противоречие с решение № 64 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 420 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 1633/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 29 от 28.06.2018 г. по т. д. № 1738/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1/.

3. Длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото да съобрази задължителните указания на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона и в частност да вземе предвид съдържанието и уговорките в Договор от 03.11.2009 г. между „П. Ю. И“ ЕАД и „Уестингкорпорейтид“ ООД за прехвърляне на права и задължения по сключен предварителен договор, допълнителните споразумения от 22.01.2010 г. и от 16.02.2010 г. и предварителния договор, сключен между „БТК“ ЕАД и „Уестингкорпорейтид “ ООД? – противоречие с решение № 178 от 17.12.2015 г. по гр. д. № 1770/2015 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 141 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 15/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 192 от 03.05.2016 г. по гр. д. № 1176/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1/.

4. Дали при условията на чл. 102 ЗЗД изричното съгласие на кредитора с извършеното прехвърляне на задължение в рамките на извършено прехвърляне на правоотношение може да бъде обективирано в преамбюла на тристранно споразумение между страните и в частност да има белезите на установителен договор в рамките на подписано тристранно споразумение между първоначалния длъжник, кредитора и третото лице. Според касатора отговорът на този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона, а именно на чл. 102 ЗЗД /чл. 280, ал. 1, т. 3/.

Ответникът „П. Ю. И“ ЕАД, [населено място] чрез процесуални представители адвокат К. М. и адвокат А. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Релевира възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като същият не е очевидно неправилен, а формулираните въпроси се отнасят до правилността на решението и предполагат същински касационен контрол, който е недопустимо да се извършва във фазата по допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че по отношение на последния поставен въпрос не са налице нито общият селективен критерий, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради необосноваването му от касатора, яснотата на разпоредбата на чл. 102 ЗЗД и наличието на константна практика, обективирана в решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 5 от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Третото лице помагач „Уестинкорпорейтид“ ЕООД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди направените доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че на 21.07.2009г. „П. Ю. И“ ЕАД /с предишно наименование „Химическа компания“ ЕАД/ като купувач и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като продавач са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - Телефонна палата /Производствено - административна и техническа сграда, намираща се в [населено място], [улица] разгърната застроена площ 17 401, 975 кв. м., срещу заплащане на продажна цена в размер 22 500 000 евро по следния начин: 10 % при сключване на договора и останалите 90 % след сключване на окончателния договор и при условие, че продавачът е представил удостоверение за липса на вещни тежести върху имота. Посочил е, че с анекс № 1 към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот продавачът е дал съгласието си купувачът при желание и по преценка на последния да бъде изцяло заместен в правата и задълженията по предварителния договор от друго физическо или юридическо лице, което следва да стане само при следните предварително изпълнени условия: наличие на надлежно уведомяване и сключване на допълнително споразумение между страните по предварителния договор и третото лице. За надлежно уведомяване страните са приели, че следва да се счита отправена от „П. Ю. И“ ЕАД /с предишно наименование „Химическа компания“ ЕАД/ до „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД писмена декларация с посочени наименование, адрес и идентификационни данни на третото лице като купувач и последващ наемодател на имота /чл. 1, ал. 2/. С представените по делото анекс № 2/13.08.2009 г., анекс № 3/10.09.2009 г., анекс № 4/25.09.2009 г. и анекс № 5/27.10.2009 г. страните многократно са предоговаряли срока за сключване на окончателния договор.

Съдебният състав е установил, че с протокол от 12.11.2009г. продавачът „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и купувачът „П. Ю. И“ ЕАД са заявили намерението си в срок до 25.11.2009 г. да бъде подписано тристранно споразумение, с което купувачът да прехвърли правата и задълженията си по предварителния договор от 21.07.2009 г. в полза на посочено от него трето лице. На 03.11.2009 г. „П. Ю. И“ ЕАД като прехвърлител и „Уестинкорпорейтид“ ООД като приобретател са сключили договор за прехвърляне на права и задължения по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който прехвърлителят прехвърля, а приобретателят приема всички права и задължения, възникнали в полза на прехвърлителя в качеството му на купувач съгласно и в съответствие с предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ Телефонна палата, намираща се в [населено място], [улица], срещу заплащането от приобретателя на цена в размер 700 000 евро без ДДС по доверителна сметка, открита на името на прехвърлителя. Посочил е, че разплащателната сметка със специално предназначение е открита на името на „П. Ю. И“ ЕАД по договор, сключен на 11.11.2009 г. /грешно посочено 11.09.2009 г./ между „Корпоративна търговска банка“ АД, „П. Ю. И“ ЕАД като прехвърлител или титуляр на сметката и „Уестинкорпорейтид“ ООД, като приобретател, с действие до 31.12.2010 г.

Въззивният съд е обсъдил представеното допълнително споразумение от 22.01.2010 г. към предварителния договор от 21.07.2009 г., сключено между „Българска телекомуникационна компания“ АД като продавач, „П. Ю. И“ ЕАД като купувач и „Уестинкорпорейтид“ ООД като трето лице, и е установил, че между страните е постигнато съгласие в срок до 27.01.2010 г. купувачът или третото лице да заплатят на продавача сума в размер 225 000 евро, представляваща депозит от 1% от договорената в чл. 2, ал. 1 от предварителния договор продажна цена на имота по посочената еврова сметка на продавача при Ситибанк Н.А, клон София /чл. 1 от споразумението/. Съдебният състав е анализирал клаузите на чл. 2, чл. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 10 от допълнителното споразумение и въз основа на тях е приел за установено, че страните са се задължили в срок до 26.02.2010 г. да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота под формата на нотариален акт при договорените условия съгласно предварителния договор от 21.07.2009 г., като пълният размер от остатъка от продажната цена на имота да бъде заплатен на продавача в брой по посочена от него банкова сметка в евро при сключването на окончателния договор, както и че срокът за сключването на окончателния договор ще се продължи автоматично до 26.03.2010 г., ако до 26.02.2010 г. купувачът заплати на продавача сума в размер 2 025 000 евро, представляваща депозит от 9% от договорената в чл. 2, ал. 1 от предварителния договор продажна цена /чл. 3 от споразумението/. Приел е също, че страните са се задължили в срок до 25.02.2010 г. да съгласуват и двустранно да парафират текст на наемен договор за имота при основни параметри, договорени в предварителния договор /чл. 6 от споразумението/. Въззивната инстанция е установила уговорена между страните възможност купувачът да бъде заместен в правата и задълженията си по предварителния договор само и единствено от третото лице „Уестинкорпорейтид“ ООД, като заместването може да стане в срок до 17.02.2010 г. с подписване на тристранно споразумение за встъпване в предварителния договор, при договорените в него условия, вкл. и наемни условия /чл. 5 от споразумението/. Посочила е различните основания за прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба, предвидени в чл. 2, чл. 7, чл. 8 и чл. 10 от споразумението.

Въззивният съд е установил, че с нареждане за банков превод на 25.01.2010 г. третото лице - помагач „Уестинкорпорейтид“ ООД е превело по банкова сметка на продавача „Българска телекомуникационна компания“ АД при Ситибанк Н.А, клон София сумата 225 000 евро с посочено основание за плащане в преводното нареждане „плащане по т. 1 от споразумение от 22.01.2010 г. към предварителен договор от 21.07.2009 г.“.

Приел е, че със споразумение от 16.02.2010 г. към предварителния договор от 21.07.2009 г., сключено между „Българска телекомуникационна компания“ АД като продавач, „П. Ю. И“ ЕАД като купувач и „Уестинкорпорейтид“ ООД като трето лице продавачът е дал съгласието си купувачът и третото лице със свои сили и за собствена сметка да извършат процедури по техническо обследване и възстановяване на строителни книжа по чл. 145, ал. 5 ЗУТ.

Съдебният състав е констатирал и следните обстоятелства: с писмо с вх. № 92-00- 154/25.02.2010 г. нотариус В. Ч. е уведомила законните представители на продавача „Българска телекомуникационна компания“ АД какви документи следва да представят за прехвърлянето на собствеността по нотариален ред; на 26.02.2010 г. в нотариалната кантора на нотариус В. Ч. се е явил И. Д. Г. като представител на „П. Ю. И“ ЕАД /с предишно наименование „Химическа компания“ ЕАД/, представител на купувача „Българска телекомуникационна компания“ АД не се е явил и в резултат на това не се е пристъпило към сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот по предварителния договор от 21.07.2009 г.; на 16.03.2010 г., в 10 ч. в кантората на нотариус В. Ч. са се явили представители на страните по предварителния договор, както следва: за продавача „Българска телекомуникационна компания“ АД - изпълнителният директор Б. Ж.Л.М, и за купувача „П. Ю. И“ЕАД - изпълнителният директор И. Д. Г., и които са заявили пред нея намерението си да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт, с който да бъде прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляващ телефонна палата /производствено-административна и техническа сграда/, находяща се в [населено място], [улица], с разгърната застроена площ от 17 401.975 кв. м.; нотариусът е отказал да изповяда сделката поради това, че не са представени определени документи, описани в писмото до продавача от 25.02.2010 г.

По делото е установено, че с нотариална покана, връчена чрез нотариус П. П., купувачът „П. Ю. И“ ЕАД, позовавайки се на прекратяването на облигационните отношения, произтичащи от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2009 г., е поискал от продавача „Българска телекомуникационна компания“ АД да възстанови заплатения депозит в размер 225 000 евро. Ответникът /настоящ касатор/ е отказал възстановяването на депозита, тъй като според него същият не подлежи на връщане, защото договорът е прекратен на основание чл. 7 във връзка с чл. 6 от допълнителното споразумение от 22.01.2010 г., алтернативно договорът е прекратен на основание чл. 10 от допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. или договорът е развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Въззивният съд е посочил, че на 08.03.2010 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като продавач и „Уейстинкорпорейтид“ ООД като купувач са сключили предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот срещу заплащане на цена в размер 22 500 000 евро без ДДС по начина, подробно описан в договора. В чл. 2, ал. 2 страните са удостоверили, че към датата на подписването на този предварителен договор купувачът е заплатил по сметка на продавача сума в размер 225 000 евро на отпаднало правно основание, като купувачът е дал съгласието си тази сума да бъде задържана от продавача като депозит от 1% от продажната цена на недвижимия имот.

Съдебният състав е констатирал, че по делото не са представи сочените в отговора на исковата молба две волеизявления за прекратяване на процесния предварителен договор - от 08.03.2010 г. и 19.03.2010 г., и е приел, че това не е необходимо, предвид липсата на спор между страните относно факта на прекратяване на договорните отношения помежду им и с оглед указанията на касационната инстанция. За да направи извод, че посочените в чл. 7 във връзка с чл. 6 и чл. 10 от допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. и чл. 87, ал. 2 ЗЗД хипотези не пораждат правото на продавача да задържи внесения от другата страна депозит в размер 225 000 евро, въззивната инстанция е изложила следните съображения:

1/ При всички случаи на прекратяване на договора на основание т. 7 от допълнителното споразумение продавачът ще дължи връщане на гаранцията, тъй като е прието по волята на страните, че тя в качеството й на задатък е предназначена да гарантира изпълнението на задължението на купувача по предварителния договор да сключи окончателен договор до 26.02.2010 г., както и да заплати остатъка от уговорената продажна цена по посочената от продавача банкова сметка; само в случай, че е налице пречка за сключване на окончателния договор по вина на купувача, продавачът ще има право да задържи внесената по чл. 1 от споразумението сума; в конкретния случай обаче на 26.02.2010 г. в кантората на нотариуса се е явил представител на дружеството - купувач, който е заявил готовност да се изповяда сделката, но поради неявяването на представител на продавача не е могло да се пристъпи към сключването на окончателен договор, а на 16.03.2010 г. в кантората на нотариуса са се явили представители на продавача и купувача, заявили са намеренията си да сключат окончателен договор, но нотариус В. Ч. е отказала да изповяда нотариално сделката чрез съставянето на нотариален акт предвид непредставянето от страна на продавача на определени документи;

2/ По волята на страните, изразена изрично в т. 10 от допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. действието на договора е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - вероятният отказ на избрания от тях нотариус да изповяда сделката; със сбъдването на това събитие ще се счита, че е налице безвиновно прекратяване на предварителния договор. Поради това, че ответникът се е позовал единствено на това, че договорът между страните е бил прекратен на основание, което изключва възстановяването на всички авансово платени суми, но не е твърдял несъществуване на визираните от нотариуса пречки за сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, както и че избраният от страните нотариус не е имал основание да откаже да изповяда сделката, въззивният съд е преценил, че не дължи произнасяне по въпроса доколко законосъобразно е действал нотариусът като е отказал да изповяда сделката, както и дали действително са били налице визираните от нотариуса пречки за сключване на окончателен договор;

3/ Според съдебния състав отказът на нотариуса да изповяда нотариално сделката по окончателния договор не може да бъде и основание по чл. 87, ал. 2 ЗЗД на продавача да развали договора, тъй като правото на разваляне на договора е на изправната страна, а в случая невъзможността за сключване на окончателния договор се дължи по-скоро на вина на продавача, а не на купувача, предвид непредставянето от страна на продавача на документи без които не би могло да се прехвърли по нотариален ред правото на собственост върху процесния имот съобразно становището на нотариуса. Въззивният съд е приел, че изясняването на обстоятелството по чия вина е възникнала пречката за сключване на окончателния договор е ирелевантно за спора, предвид недвусмисления текст на т. 10 от допълнителното споразумение, че при отказ на нотариуса да изповяда окончателния договор под формата на нотариален акт внесената от купувача гаранция по чл. 1 винаги ще подлежи на връщане.

Изводът, че преведената по предварителния договор по сметка на ответника /настоящ касатор/ сума в размер 225 000 евро следва да бъде върната на купувача по предварителния договор „П. Ю. И“ ЕАД, а не на третото лице – помагач „Уейстинкорпорейтид“ ООД, е аргументиран с обстоятелството, че при превода на посочената сума третото лице – помагач не е действало от свое име и за своя сметка, а е сторило това от името и за сметка на купувача, като ясно е изразило волята си да погаси едно чуждо задължение. Съдебният състав е отчел посоченото в нареждането за банков превод основание за плащане, съобразил е клаузата на т. 1 от допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. и поетото с нея задължение за внасяне на процесната сума като депозит в размер на 1% от продажната цена по предварителния договор, взел е предвид изясненото в т. 5 от допълнителното споразумение основание поради което третото лице „Уестинкорпорейтид“ ООД е поело задължението да внесе тази сума.

Като е отчел факта, че страните по предварителния договор и третото лице не са сключили предвиденото тристранно допълнително споразумение за заместване в правата и задълженията на купувача от „Уестинкорпорейтид“ ООД, въззивният съд е заключил, че като страна по първоначалния договор е продължил да се счита единствено „П. Ю. И“ ЕАД, който е задължен към продавача за всички дължими плащания по предварителния договор, вкл. и за внасянето на процесния депозит. Направил е извод, че с превода на сумата 225 000 евро третото лице - помагач е погасило едно чуждо задължение, като основанието да стори това са неговите вътрешни отношения с купувача, основани от една страна на изрично предвидената в предварителния договор възможност да го замести в правоотношението с продавача „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, а от друга - сключения между „П. Ю. И“ ЕАД като прехвърлител и „Уестинкорпорейтид“ ООД като приобретател договор от 03.11.2009 г. за прехвърляне на права и задължения по сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. Посочил е, че именно във връзка с правния интерес за придобиване на права по предварителния договор и възможност за заместване на „П. Ю. И“ ЕАД като купувач в бъдещия окончателен договор, третото лице „Уестинкорпорейтид“ ООД се е съгласило при условията на чл. 74 ЗЗД да погаси едно чуждо задължение, като последица от това е погасяването на задължението на длъжника към неговия кредитор и съответно суброгирането на третото лице в правата на кредитора.

Съдебният състав е приел, че допълнителното споразумение от 22.01.2010 г. не урежда и встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД, тъй като в същото липсва изрично изявление на третото лице да е поело задължение към кредитора за задължението на главния длъжник, нито пък такова намерение може да бъде изведено конклудентно от съдържанието на споразумението.

Въззивната инстанция е изложила, че изразеното в чл. 2, ал. 2 от последващо сключения между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „Уейстинкорпорейтид“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от 08.03.2010 г. съгласие на страните, че считат, че към датата на подписването на този предварителен договор „Уейстинкорпорейтид“ ООД е заплатило по сметка на продавача сума в размер 225 000 евро на отпаднало правно основание, като купувачът е дал съгласието си тази сума да бъде задържана от продавача като депозит от 1% от продажната цена на недвижимия имот, има действие само във вътрешните отношения между страните по този предварителен договор и не обвързва с нищо ищеца „П. Ю. И“ЕАД, който не е страна по това съглашение, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора в т. 1.1. и т. 1.2. в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси са фактически и отговорът им е свързан с преценка на конкретните факти и доказателства, със съобразяване с конкретните договорни клаузи и клаузите в допълнителните споразумения и касаят правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, но нямат характер на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При формулиране на въпросите касаторът, в подкрепа на становището си за осъществено прехвърляне на правата и задълженията по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2009 г., е игнорирал изричната уговорка в тристранното допълнително споразумение от 22.01.2010 г., че купувачът да може да бъде заместен в правата и задълженията си по предварителния договор само от третото лице, което заместване може да стане в срок до 17.02.2010 г., с подписване на тристранно споразумение за встъпване в предварителния договор при договорените в него условия, включително наемни условия. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството по чл. 288 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по въпросите по т. 1.3. и т. 2 /първия въпрос/ от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Въпросите се отнасят до тълкуването на договорните клаузи съобразно изискването на чл. 20 ЗЗД и е обусловен от оплакването на касатора, че въззивният съд не е извършил тълкуване на чл. 1 и чл. 5 от допълнителното споразумение във връзка с преамбюла на същото, с оглед поведението на страните, основанието за плащане на процесната сума в платежното нареждане и в светлината на сключения на 08.03.2010 г. между касатора и третото лице – помагач предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /напр. цитираните от касатора решения, както и служебно известните на съдебния състав решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 46/07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./ на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни клаузи в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата обща воля на страните. Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. За изясняване на действителната обща воля на страните може да се изследват обстоятелствата, при които договорът е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с изпълнението на договора и други обстоятелства. Договорът не подлежи на тълкуване, когато съдържащите се в него клаузи са точни, ясни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните да поемат определени права и задължения, за да постигнат желан от тях и позволен от закона правен резултат. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил и анализирал клаузите на чл. 1 и чл. 5 от горепосоченото допълнително споразумение във връзка с други клаузи от него, като е съобразил целта на договора, основанието за плащане на процесната сума в платежното нареждане и останалите събрани по делото относими доказателства, включително сключения на 08.03.2010 г. между касатора и третото лице – помагач предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот. При изясняване на действителната воля на страните и установяване на фактическата обстановка съдебният състав не е процедирал в нарушение на константната практика на ВКС.

Вторият въпрос по т. 2 от изложението не отговаря на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е фактически и зависи от конкретно удостоверените от нотариуса в съответния констативен протокол факти и обстоятелства, които са се осъществили пред него. Следва да се отбележи също, че въззивният съд не е отрекъл обвързващата съда материална доказателствена сила за удостоверените в констативния протокол от 26.02.2010 г. на нотариус В. Ч. факти – явяването на представител на „П. Ю. И“ ЕАД в кантората на нотариуса и изразяването на желание да сключи окончателен договор за покупко-продажба на конкретния недвижим имот, както и не е приел неизпълнение на задължението от купувача въз основа на констативния протокол. В този смисъл не е осъществена и твърдяната от касатора предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроса по т. 3 от изложението към касационната жалба, защото при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция не е процедирала в противоречие с практиката на ВКС. Съдебният състав на ВКС е отменил въззивното решение на Софийски апелативен съд поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на въззивното решение, доколкото като е счел един изрично признат и от двете страни факт, изложен в ИМ и потвърден в отговора на същата, за недоказан, съдът не е разгледал и обсъдил доводите на страните относно действително спорните между тях въпроси. Във връзка с разрешаването на втория спорен въпрос „кому евентуално се дължи престирането обратно на тази сума - дали на ищеца по сключения с него и прекратен впоследствие предварителен договор от 21.07.2009 г. или на „Уестинкорпорейтид“ ООД като страна по по-късно сключения с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД предварителен договор“ съдебният състав на ВКС е дал указания на въззивния съд да се изследват отношенията между страните по спорното правоотношение, свързани с осъществено от трето лице плащане на аванса, като се вземе предвид съдържанието на уговорките в договор от 03.11.2009 г. между „П. Ю. И“ ЕАД и „Уестинкорпорейтид“ ООД за прехвърляне на права и задължения по сключен предварителен договор, допълнителните споразумения от 22.01.2010 г. и 16.02.2010 г., предварителния договор, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „Уестинкорпорейтид“ ООД от 08.03.2010 г., анекса към него, тристранно подписания договор за откриване на разплащателна сметка от 31.03.2010 г.; да се анализира дали това плащане е направено по силата на предварителния договор от 08.03.2010 г. между „Уестинкорпорейтид“ ООД и „Българска телекомуникационна компания“ АД или в изпълнение на договора за прехвърляне на права и задължения от ищеца на „Уестинкорпорейтид“ ООД от 03.11.2009 г., т. е. от името и за сметка на ищеца като купувач по предварителния договор между него и ответника, сключен на 21.07.2009 г., каквито са твърденията в исковата молба. При разрешаване на правния спор при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция съобразно чл. 294, ал. 1 ГПК и константната практика на ВКС е изяснил двата спорни правни въпроса, обсъдил е поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства и въз основа на тях е изяснил фактическата обстановка, възникналите между страните правоотношения, значението на сключените договори, като е изложил подробни съображения защо счита, че при превода на процесната сума „Уестинкорпорейтид“ ООД не е действало от свое име и за своя сметка, а е погасило едно чуждо задължение.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения в т. 4 правен въпрос. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал посоченото основание – не е посочил дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантната норма, до различни възприети правни разбирания, или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството. По прилагането на чл. 102 ЗЗД е създадена непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 30 000 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 635 от 25.10.2021 г. по в. т. дело № 520/2021 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [улица] да заплати на „П. Ю. И“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Витоша, [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на „Уестинкорпорейтид“ ООД, ЕИК 175063909, със седалище и адрес на управление [населено място], район Сердика, [улица], ап. 1.1 като трето лице – помагач.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.