5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4238

гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 564 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. К., чрез адв. Е. Т., против въззивно решение № 163/17.11.2023 г. по възз. гр. д. № 219/2023 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 155/30.04.2023 г. по гр. д. № 24/2023 г. на Районен съд – Кърджали, в частта, с която е определен режим за осъществяване на лични отношения на бащата П. З. О. с малолетното дете Б. П. О., след навършване на 1 година на детето. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) длъжен ли е съдът при определяне на режим на лични отношения между родител и непълнолетно дете да преценява интереса на детето, чрез критериите, предвидени в чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето; 2) задължен ли е съдът при постановяване на решение за режим на лични отношения между родител и непълнолетно дете, да установи и изясни всички обстоятелства, имащи значение за интересите на детето; 3) длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по направените от родители възражения по режима на лични отношения; 4) длъжен ли е съдът при спор между родителите относно нуждите и потребностите на детето, произтичащи от ниската му възраст, сам да събере необходимите доказателства, чрез които да бъде преценен „най-добрият интерес“ на детето. Поддържа, че по поставените въпроси е налице противоречие със задължителната съдебна практика - ППВС № 1/1974 г. и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; както и с установената практика на ВКС - решение № 110/22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г., IV г. о., решение № 60195/01.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2021 г., III г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата – П. З. О., представляван от адв. Ж. Ж., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С решение № 155/30.04.2023 г. по гр. д. № 24/2023 г. на Районен съд – Кърджали гражданският брак между П. О. и Е. О. е прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Б. П. О. е предоставено на майката. След навършване на 1 година на детето е определен режим на лични отношения с бащата, както следва: П. О. да има възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, с изключение на един месец през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става от и в дома на майката; 30 дни през лятото, с преспиване, като този период не съвпада с годишния платен отпуск на майката; всяка нечетна година по време на Великденските празници, считано от 17.00 ч. на Разпети петък до 17:00 ч. на понеделник - първия ден след Великден, с преспиване; всяка четна година по време на Коледните празници за времето от 10:00 ч. на 24 декември до 17.00 ч. на 28 декември, с преспиване; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници за времето от 10.00 ч. на 29 декември до 17.00 ч. на 01.01. на следващата календарна година, с преспиване; както и всяка година на рождения ден на детето - 11 септември за времето от 16.00 ч. до 18.00 ч., съобразено с ангажиментите на детето за детски и учебни занятия. От личното изслушване на страните по делото въззивният съд е установил, че същите са отговорни родители, които обичат детето си и желаят да се грижат и да го отглеждат. Както майката, така и бащата притежават нужния родителски капацитет, морални качества и материални възможности да отглеждат малолетното дете, които обстоятелства се установяват и от представените по делото социални доклади. Същевременно, конфликтите между тях по повод контактите на бащата с детето създават пречки за нормалното им осъществяване. В тази насока са кредитирани свидетелските показания на Л. С. и О. О., че майката възпрепятства опитите на бащата да вземе детето. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че определеният от първата инстанция режим на лични отношения защитава най-добрия интерес на детето, като отчита по-специалните му нужди от майчини грижи във времето до навършване на едногодишна възраст, а след този период - необходимостта от съхраняване и поддържане на емоционалната връзка между детето и бащата, респ. недопускане на родителско отчуждение в отношенията им. Посочено е, че пълноценното общуване между тях е от решаващо значение за нормалното психо-емоционално развитие на детето, което безспорно има нужда от здрава и устойчива връзка и с двамата си родители.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

По първият и свързаният с него последен въпрос в съдебната практика (ППВС № 1/1974 г., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., решение № 29/02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г., IV г. о., решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.) се приема, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси и обстоятелства, но приоритет има интересът на децата (§ 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето), за който съдът следи служебно. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 г. От значение са не отделните критерии, а съвкупността от обстоятелства по случая и съдът следва да положи усилия те да бъдат възможно най-пълно установени по делото със съдействието както на страните, така и на социалните работници от съответната Дирекция „Социално подпомагане“. Засиленото служебно начало е разяснено и в мотивите по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – посочено е, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, включително - във въззивното производство и дори при липса на нарочно оплакване във въззивната жалба.

В случая тези положения са изцяло съобразени от въззивния съд при определяне на мерките по режима на лични контакти между детето и бащата, поради което предпоставки за селектиране на касационната жалба не са налице. Съдът в мотивите си е извършил необходимата преценка на многопосочния комплекс от правнозначими обстоятелства и достатъчно подробно и ясно е аргументирал изводите си, че с постановения режим се удовлетворява потребността на детето от общуване с родителя, при когото то не живее, както и нуждата да се запази и развие нормалната емоционална връзка между баща и син.

Втория и третият процесуални въпроси също не обуславят селектирането на жалбата. Изложената от жалбоподателката аргументация касае обосноваността на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Извън това, съдът не се е отклонил от процесуалните си задължения по чл.235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, а напротив - обсъдил е доводите и възраженията на страните, анализирал е всички релевантни за спора факти и доказателства, като мотивите му по съществото на спора отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Безспорно е, че при раздяла между родителите, запазването на връзката и нормалните отношения с детето е в неговия най-добър интерес, освен ако родителите не създават риск за отглеждането и възпитанието му, респ. не са лишени от родителски права и др., каквито данни в случая не са установени. Несъгласието на страната с извършения от въззивния съд анализ и оценка на доказателствата и поддържаните в тази връзка доводи в изложението не са от значение за селектирането на жалбата и не могат да бъдат разглеждани на този етап от касационното производство.

Не се установява и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателката аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него (включително и служебно от съда – предвид предмета на спора), поради което поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК не е налице.

Ответникът по жалбата е направил искане за разноски, но тъй като не са представени доказателства за сторени разходи, такива не се пресъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 17.11.2023 г. по възз. гр. д. № 219/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.