ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2320

Гр.София, 26.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№4202/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Ц. В., чрез пълномощника му адвокат Р.М., против решение №1018 от 08.07.2022г., постановено по в. гр. д.№3797/2022г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 20.10.2021г. по гр. д.№556/2020г. на Окръжен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Й. Ц. В. против [община] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор ....., дворно място с площ 842 кв. м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда ЗП-109 кв. м., два етажа, с идентификатор .....; постройка допълващо застрояване ЗП-17 кв. м., с идентификатор ......; сграда допълващо застрояване ЗП-56 кв. м., с идентификатор ....., с предходна номерация на имота - пл.№ ....., кв. 100, парцел 3.

В срок е постъпил отговор от ответника [община], в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.Оспорват се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор ......, дворно място с площ 842 кв. м., и построените в него сгради: жилищна еднофамилна сграда ЗП-109 кв. м., два етажа, с идентификатор ......; постройка допълващо застрояване ЗП-17 кв. м., с идентификатор.....; сграда допълващо застрояване ЗП-56 кв. м., с идентификатор ....., с предходна номерация на имота - пл.№ ....., кв. 100, парцел 3.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че ищецът е наследник по закон на Ц. Г. В., и че наследодателят му се е легитимирал за собственик на спорния имот по силата на съдебна делба по гр. д.№ 158/1986 на РС Оряхово, приключила с възлагане на имота в общ дял с неговите майка и сестра.Не е било спорно и се установява идентичността на недвижимия имот, представляващ по документ за собственост дворно място пл.№ ..... в кв. 100 по плана на [населено място] от 1982г., с площ от 1100 кв. м., заедно с жилищната сграда и другите подобрения и съставеният Акт № 2739/25.06.2020 г. за частна общинска собственост.По делото се установява, че със заповед № 105/24.03.1987г на председателя на ОНС К. процесният имот е бил отчужден на основание чл. 95 вр. чл. 98 З. /отм/, като пред първата инстанция е приет за безспорен между страните и фактът, че след проведената отчуждителна процедура имотът не е реално завзет от ответника.

Приети са за основателни доводите в жалбата на ищеца, че първоинстанционният съд е следвало да извърши по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол на заповедта по чл. 95 вр. 100 З.-отм. относно нейната действителност и законосъобразност.

Заповедите по чл. 98 и чл. 100 от З. /отм./ са нищожни, когато не са издадени от органа, посочен в чл. 95 от З., когато излизат извън компетентността на този орган или когато заповедта е издадена повторно за същия случай, без първоначално издадената заповед да е отменена по съответния ред. /ТР № 51 от 07.06.1983г. по гр. д. № 38/1983 г., ОСГК /.Оспорената заповед № 105/24.03.1987г. е издадена от Председателя на Градския народен съвет - К., на основание чл. 95 и чл. 98 от З. /отм./.Съгласно разпоредбата на чл. 95 от З. /отм./, в действалата редакция /ДВ, бр. 102 от 1977г. в сила от 01.01.1978г/, недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден съвет по архитектура и благоустройство. По силата на чл. 8, ал. 1 от ППЗТСУ /ред. ДВ бр. 62 /1973г./, се създават съвети по архитектура и благоустройство към всички окръжни народни съвети и при градските народни съвети на окръжните градове /вкл. [населено място]/, като помощни държавно-обществени органи по изпълнение на задачите, свързани с устройството на съответните територии и на населените места.По делото не е било спорно, че към датата на издаване на оспорената заповед, архитектурно-градоустройствените комисии, към К. народен съвет е бил създаден Съвет по архитектура и благоустройство като обстоятелство, относимо към компетентността за упражняване на правомощието по чл. 95 от З. /отм./.Следователно заповедта, с която на основание чл. 95 и чл. 98 от З. /отм./ въз основа на предложение на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ /отм./, е разпоредено отчуждаване за мероприятие на държавата на недвижимия имот с пл. № 1078 в кв. 100 по плана на [населено място], е издадена от материално и териториално компетентен административен орган - Председателя на ГОНС- [населено място].Приети са за неоснователни поддържаните доводи за нарушения на нормативно установените изисквания за компетентност, поради това че вместо от председателя на ИК на окръжния, съответно на градския народен съвет, заповедта била подписана от председател на ОбНС.От това не следва друго освен, че има съкратено изписване на длъжността.

Въззивният съд е направил извод, че в случая заповед № 105/24.03.1987г съдържа реквизитите на заповед по чл. 98 З./отм/ и на заповед по чл. 100 З. /отм/ - със заповедта за отчуждаване е определена оценката на имота, начинът по който собствениците се обезщетяват, както и изявление за отчуждаване за предвидено с устройствен план мероприятие – държавно жилищно строителство на блокове върху площта на целия имот с пл.№ .... в кв. 100 по плана на [населено място].С допълнителните заповеди от 16.06.1987г и 25.08.1987г. са конкретизирани обезщетенията, които всеки един от съсобствениците следва да получи.

Приети са за неоснователни доводите на ищеца, че заповедта е нищожна, тъй като неговият наследодател не е участвал в отчуждителното производство и съответно не е получил обезщетение за отчуждения имот. При отчуждаването на това основание държавата придобива собствеността върху отчуждените имоти по силата на самата заповед за отчуждаване, без оглед на това кой е бил предишния собственик на отчуждения имот и платено ли е на същия обезщетение за този имот.Предоставянето или заплащането на обезщетението на бившите собственици е от значение само за заемането на имотите /чл. 105, ал. 1 З. - отм./ и за евентуалната възможност да се иска отмяна на отчуждаването при неплащане на това обезщетение /чл. 109, ал. 1 от З. отм. и 270, ал. 1 ППЗТСУ отм./. Заповедите по чл. 98 и чл. 100 З./отм/ има вещен ефект и при липса на доказателства собственикът да е поискал отмяна на отчуждителната процедура следва, че техният ефект е настъпил и собствеността е преминала върху държавата, респ. общината.

Въззивният съд е приел, че собствениците или техните наследници, по отношение на чиито имоти е проведено отчуждително производство и не е било заплатено обезщетение за отчуждения имот, могат да упражнят някоя от възможностите, регламентирани в § 9 от ПЗР от ЗУТ, ако са налице предвидените в тази норма условия.Производството по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ се развива по друг ред, като изричният или мълчалив отказ на кмета на общината да отмени отчуждаването, подлежи на обжалване пред съответния административен съд.Нямат отношение към ефекта на отчуждителната заповед доводите на ищеца, че отчужденият имот не е бил освободен и съответно фактически предаден на ответника.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК : „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“.

С оглед посочените по-горе правомощия на касационната инстанция настоящият състав намира, че поставените въпроси следва да бъдат уточнени и формулирани по следния начин :

1/Нищожна ли е заповедта по чл. 95 от З. – отм. в случаите, в които лицата, от които е отчужден недвижим имот за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, не са били надлежно обезщетени ;

2/Опорочена ли е процедурата по отчуждаване на недвижим имот за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, ако заповедта по чл. 98 от З.-отм. не е връчена на заинтересованите лица ;

3/Съставлява ли предоставянето на „предварително и равностойно обезщетение“ материалноправна предпоставка за настъпване на отчуждителното действие на заповедта по чл. 95 от З.-отм. ;

4/Ползват ли се съставените актове за общинска собственост с правопораждащо собствеността действие по отношение на имотите, които са били актувани като общински.

Не са налице формалните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените в изложението въпроси, тъй като решение №181/17.03.2009г. по гр. д.№5979/2007г., І г. о. е постановено по реда на ГПК-отм. и не попада в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.Според т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, „основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./отм./ ; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Същото се отнася и за втория въпрос, тъй като посоченото решение №1263/10.01.2009г. на ВКС по гр. д.№3944/2007г., ІІІ г. о. също е постановено по реда на ГПК-отм. и не съставлява практика на ВКС по чл. 290 от ГПК.Отделно от това този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за валидност на проведената отчуждителна процедура, вследствие на която държавата е придобила правото на собственост върху отчуждения имот.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по третия въпрос.Посочените в изложението две решения на Конституционния съд, които са били постановени през 1993г. и 1998г. не засягат въпросите, които са свързани с отчуждаване на имоти на граждани по реда на чл. 95 и сл. от З..Отделно от това обезсилването на противоконституционния закон важи занапред, което означава, че всички влезли в сила държавни актове/съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др./, издадени въз основа на противоконституционния закон, остават в сила.Те не могат да бъдат атакувани след решението на КС по съображение, че противоречат на Конституцията.Запазват своята валидност и всички правни сделки, основани на противоконституционния закон, независимо от това, дали са едностранни, двустранни или многостранни.В случая процедурата по отчуждаване е била проведена през 1987г., поради което евентуалното обявяване на уредбата на чл. 95 и сл. от З. за противоконституциона не би могло да рефлектира върху нейната законосъобразност.

След влизане в сила на ЗУТ положението на отчуждителните производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава V, раздел І от З., е уредено с § 9 от ПР по аналогичен начин. Предвидено е, че за тези, по които е издадена отчуждителна заповед и имотът е завзет но 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на З. и чл. 102 ЗС, а в случаите, когато недвижимият имот не е зает до посочената дата е посочено, че заповедта за отчуждаване и обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед, т. е. отмяната на отчуждаването не е по силата на закона, а е предпоставено от издаване на нарочен административен акт.Изричният или мълчалив отказ на кмета на общината да прекрати производството по отчуждаване подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

Последният от поставените въпроси е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който не е коментирал доказателствената сила на актовете за общинска собственост, съотв. не е приел, че ответникът е станал собственик на процесния имот с факта на неговото актуване като общински, а е формирал извод, че общината е станала собственик въз основа на валидно проведена отчуждителна процедура.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1018 от 08.07.2022г., постановено по в. гр. д.№3797/2022г. на Апелативен съд – [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.