ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317

Гр.София, 25.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№1730/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от И. М. М. молба за спиране изпълнението на решение № 13 от 26.01.2023г. по в. гр. д. №350 от 2022г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която И. М. М. е осъден да заплати на И. Т. И., на основание чл. 240 от ЗЗД следните суми : 200 000/двеста хиляди/евро – главница, дължима по договор за паричен заем от 17.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата ; 118 679.76/сто и осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и девет цяло и седемдесет и шест/лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2017г. до 30.08.2020г.

Срещу решението е била подадена касационна жалба, въз основа на която е било образувано гр. д.№1730/2023г. по описа на ВКС.

С платежно нареждане от 24.07.2023 г. молителят е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 509 845.76лв.

Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението на въззивно решение се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер на присъдената с обжалваното решение сума.В конкретния случай срещу решение по в. гр. д. №350 от 2022г. на Пловдивския апелативен съд е подадена касационна жалба и дължимото съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение е внесено, поради което молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да бъде уважена.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на решение № 13 от 26.01.2023г. по в. гр. д. №350 от 2022г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която И. М. М. е осъден да заплати на И. Т. И., на основание чл. 240 от ЗЗД следните суми : 200 000/двеста хиляди/евро – главница, дължима по договор за паричен заем от 17.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата ; 118 679.76/сто и осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и девет цяло и седемдесет и шест/лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2017г. до 30.08.2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :