Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 184 от 15. 11. 2021 г. по в. т. д. № 512/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 260130 от 1. 04. 2021 г. по т. д. № 1239/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Сивато“ ЕООД /н./, [населено място] и „С.Г.Г“ ЕАД, [населено място], при участието на синдика на „Сивато“ ЕООД Е. П, иск с правно основание чл. 694 ТЗ да се признае за установено, че кредиторът „С.Г.Г“ ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и 2012080200366 в производството по несъстоятелност на „Сивато“ ЕООД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Оспорва извода на въззивния съд, че предписаното от разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ вписване на прехвърлянето на вземането, обезпечено с особен залог, в ЦРОЗ било от значение само за легитимацията на правоимащия да предприеме действия по ЗОЗ за извънсъдебното му удовлетворяване от учреденото му обезпечение, но не било свързано с противопоставимостта на заложното право на цесионера на третите лица. С оглед позоваването от съда на нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД при обосноваване на извода, че заложното право на цедента е преминало към цесионера, респ. към универсалния му правоприемник „С.Г.Г“ ЕАД, касационният жалбоподател сочи, че решаващият състав не е отчел спецификата на конкретния случай. Счита, че в производството по несъстоятелност е предвиден специален ред на удовлетворяване на кредиторите според привилегиите и обезпеченията им / чл. 722, ал. 1 ТЗ/. Законът за особените залози въвеждал изискване в ЦРОЗ да бъде вписано прехвърлянето на обезпеченото със особен залог вземане, като това вписване било от значение за противопоставяне на промяната на заложния кредитор на третите добросъвестни лица. Прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение.

Допускането на касационно обжалване касаторът Национална агенция за приходите основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. За да се ползва от правото на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ цесионерът, придобил обезпечени вземания, следва ли да впише прехвърлянето на обезпеченото вземане в съответния регистър – ЦРОЗ, по отношение на заложеното по чл. 4 ЗОЗ имущество в полза на цедента, каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ, респ. в имотния регистър по отношение на обезпеченото с ипотека имущество? 2. Може ли невписано прехвърляне на обезпечено с особен залог или ипотека вземане да бъде противопоставено на кредиторите на несъстоятелността, т. е. достатъчно ли е само спазването на правилото на общия закон - чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да може в производството по несъстоятелност цесионерът да упражни правото си на предпочтително удовлетворяване по специалния закон, а именно по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД?“ Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касационен контрол.

Ответникът „Сивато“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът „С.Г.Г“ ЕАД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на жалбата.

Синдикът на длъжника в несъстоятелност „Сивато“ ЕООД Е. П поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на атакувания въззивен акт. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът „С.Г.Г“ ЕАД е кредитор в производството по несъстоятелност на „Сивато“ ЕООД, тъй като има предявени и приети вземания, включени от синдика в изготвен от него списък на приети вземания, обявен в ТР на 17. 07. 2020 г., като част от тези вземания са приети като обезпечени с няколко договора за особен залог и с договорна ипотека. Посочил е, че НАП в качеството си на кредитор, предявил публични вземания в същото производство, е подала възражение по чл. 690 ТЗ, като е оспорила качеството на вземанията на „С.Г.Г“ ЕАД на обезпечени с твърдения, че за същите вземания са били вписани в ЦРОЗ договори за особен залог в полза на предходен кредитор, като вземанията са прехвърлени с договор за цесия на „С.Г.Г“ ООД, чийто универсален правоприемник се явява ответникът „С.Г.Г“ ЕАД, но въпросното прехвърляне не е било вписано в ЦРОЗ съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ; възражението на НАП срещу качеството на „С.Г.Г“ ЕАД на обезпечен кредитор е отхвърлено с определение по т. д. № 106/2019 г. на Старозагорски окръжен съд, като е спазен срокът по чл. 694, ал. 6 ТЗ за предявяване на отрицателния установителен иск, основание за образуване на производството, който въззивният съд е преценил за допустим.

Решаващият състав е посочил, че страните не спорят, че ответникът „С.Г.Г“ ЕАД, като универсален правоприемник на „С.Г.Г“ ООД, е придобил правата, прехвърлени с договор от „Първа инвестиционна банка“ АД на праводателя му. Установил е, че в полза на банката в ЦРОЗ са вписани множество договори за особен залог за обезпечаване на вземанията на банката към „Сивато“ ЕООД, прехвърлени с договора за цесия на „С.Г.Г“ ООД, като между страните няма спор, че по някои от вписаните договори за особени залози, а именно по отношение на договорите с №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и 2012080200366 не е извършено вписване на прехвърлянето на вземанията.

Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ, за да има действие за залога, прехвърлянето на обезпеченото вземане следва да бъде вписано в ЦРОЗ. Приел е, че в тази норма не е определено съдържанието на визираното в нея действие, а в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ е дефинирано понятието „действие на вписването“, като му е придаден единствено оповестителен ефект. Решаващият състав на въззивния съд е изтъкнал, че заложното право е функционално обусловено от обезпеченото вземане и нито общият, нито специалният закон третират прехвърлянето на обезпеченото вземане като основание за погасяване на заложното право, поради което то продължава да съществува. Позовал се е на нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, за да приеме, че при прехвърляне на обезпечено с особен залог вземане заложното право преминава върху новия кредитор, освен ако не е уговорено друго. Направил е извод, че тъй като по делото не се твърди и не се установява в сключения между банката и праводателя на „С.Г.Г“ ЕАД да е била налице друга уговорка, банката цедент е прехвърлила вземанията си ведно с обезпеченията им по вписаните договори за особен залог. Направил е извод, че по силата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба в ЗОЗ, цесионерът е встъпил в правата на заложния кредитор, макар и да няма извършено вписване в ЦРОЗ на прехвърлянето на обезпечените с особените залози вземания. Изразил е съвпадащо с това на първоинстанционния съд становище, че предписаното от закона вписване е от значение за легитимацията на правоимащия да предприеме предписаните в специалния закон действия, за да се удовлетвори извънсъдебно от учреденото му обезпечение, но не е свързано с противопоставимостта на заложното право на цесионера спрямо третите лица. Според състава на въззивния съд такава противопоставимост е налице и без вписване на прехвърлянето в отредения за това регистър, след като има надлежно извършено първоначално вписване на учредения особен залог, както е в настоящият случай, и по силата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД заложното право на цедента е преминало върху цесионера, респективно върху универсалния правоприемник на последния, какъвто е ответникът по иска „С.Г.Г“ ЕАД. По така изложените съображения съдът е счел, че последното дружество се ползва в производството по несъстоятелност на „Сивато“ ООД с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на вземанията, чието обезпечаване с особен залог е оспорено от НАП, поради което отрицателният установителен иск на НАП подлежи на отхвърляне.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Правните въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател следва да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: „Следва ли цесионерът, придобил обезпечено с учреден по реда на ЗОЗ особен залог вземане, да впише прехвърлянето на вземането в Централния регистър на особените залози съгласно изискването на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ, за да се счита вземането му за обезпечено с особен залог и да има поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ?“ Така обобщеният правен въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липсата на формирана по него практика на ВКС.

На основание чл. 84, т. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ касаторът не дължи внасяне на държавна такса.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 15. 11. 2021 г. по в. т. д. № 512/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав.

Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на касатора Национална агенция за приходите, ответниците по касация „С.Г.Г“ ЕАД, [населено място], „Сивато“ ЕООД /н./, [населено място] и синдика на „Сивато“ ЕООД /н./ Е. Н. П.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.