О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50527

гр. София, 25.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 415 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 184 от 15. 11. 2021 г. по в. т. д. № 512/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 260130 от 1. 04. 2021 г. по т. д. № 1239/2020 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Сивато“ ЕООД /н./, [населено място] и „С. Г. Груп“ ЕАД, [населено място], при участието на синдика на „Сивато“ ЕООД Елка Петрова, иск с правно основание чл. 694 ТЗ да се признае за установено, че кредиторът „С. Г. Груп“ ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог, вписани в Централния регистър на особените залози под №№ 2011100501143, 2011100401735, 2012080200176 и 2012080200366 в производството по несъстоятелност на „Сивато“ ЕООД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Оспорва извода на въззивния съд, че предписаното от разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ вписване на прехвърлянето на вземането, обезпечено с особен залог, в ЦРОЗ било от значение само за легитимацията на правоимащия да предприеме действия по ЗОЗ за извънсъдебното му удовлетворяване от учреденото му обезпечение, но не било свързано с противопоставимостта на заложното право на цесионера на третите лица. С оглед позоваването от съда на нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД при обосноваване на извода,...