Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ВИНПРОМ - РУСЕ АД, срещу решение № 1555 от 25.06.2019 г. по в. т. д. № 6264/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 1876 от 19.09.2018 г. по т. д. 9451/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-17 състав в обжалваната част, а именно:

- с която на основание чл. 76 ал. 1 т. 1 ЗМГО /има се предвид вече отмененият закон, ДВ, бр. 98/2019 г./ е прието за установено, че ВИНПРОМ - РУСЕ АД е осъществил нарушение по чл. 73 ал. 1 вр. чл. 13 ал. 1 т. 2 ЗМГО на правата на регистрирани търговски марки, притежавани от ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД, както следва: 1/ комбинирана търговска марка със словен елемент FLIRT, регистрирана с № 60165 в Патентно ведомство на РБ; 2/ триизмерна търговска марка със словен елемент FLIRT, регистрирана с № 83242 в Патентно ведомство на РБ; 3/ триизмерна търговска марка със словен елемент FLIRT, регистрирана с № 77931 в Патентно ведомство на РБ; 4/ словна търговска марка FLIRT, регистрирана с №[ЕИК] във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/ и 5/ триизмерна търговска марка със словен елемент FLIRT, регистрирана с №[ЕИК] във Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар /Марки, Дизайни/; при съответно посочване на класа за стоки и услуги според Ницката спогодба за международна класификация на стоките и услугите, за които се регистрират марки, както и на срока на действие на регистрацията; като ВИНПРОМ - РУСЕ АД е използвало в търговската си дейност следните знаци: 1/ комбиниран знак, поставен върху стъклена бутилка за съхранение на алкохолни напитки водка, един от елементите на който е словният елемент FLIRT VODKA и който знак е сходен с процесните марки; 2/ словен знак „Flirt Midnight Premium Vodka”, сходен с процесните марки; 3/ словен знак „Flirt Super Premium Vodka”, сходен с процесните марки, което използване се изразява в действия по: 1/ предлагане за продажба на продукти алкохолни напитки – водка, върху опаковките на които са поставени тези знаци; и 2/ изнасяне на продукти алкохолни напитки – водка, с поставени тези знаци на опаковките им;

- с която е постановено, на основание чл. 76 ал. 2 т. 3 ЗМГО, да бъде разгласен диспозитивът на обжалваното решение в пресата и по БНТ, за сметка на ответника ВИНПРОМ – РУСЕ АД.

В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се излагат подробни съображения. Чрез тях се оспорват изводите на въззивния съд, че касаторът е произвеждал продукта „водка” и го е поставял в процесните бутилки, с цел предлагането му за продажба, което действие било такова по чл. 13 ал. 2 т. 2 ЗМГО, както и че е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 13 ал. 2 т. 3 ЗМГО – „внос или износ на стоки”. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове по чл. 76 ал. 1 т. 1 вр. чл. 73 ал. 1 вр. чл. 13 ал. 2 ЗМГО.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържат основанията за касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, поради очевидно противоречие на решението с материалния закон – чл. 13 ал. 2 т. 3 ЗМГО вр. § 1 т. 12 ДР ЗМГО; както и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса – Може ли да се приеме, че е налице извършен „износ на стоки”, ако реално стоките не са напуснали територията на страната, а е имало единствено намерение това да се случи, вкл. чрез оформяне и подготвяне на изискуемата за износа документация.

Против касационната жалба е подаден писмен отговор от страна на ВП БРАНДС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да формира изводите, дали основание на касатора да иска допускане на обжалваното решение до касационна проверка, съставът на въззивния съд е изложил, че легалната дефиниция на „внос или износ на стоки“ по см. на чл. 13 ал. 2 т. 3 се намира в § 1 т. 12 от ДР на ЗМГО и според нея понятието следва да се разбира като фактическо пренасяне през границата на Р. Б на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. За вноса или износа е без значение кой е произвел стоката, кой е поставил етикет върху опаковката й, кой е получател на стоката и кой я е декларирал, както и дали реално е задействан митническият режим по извършения износ.

Съдът е приел за установено, че 18 бутилки водка, които имат същия вид като този, в който ответникът е поставил част от произведената от него водка, са били предназначени за пренасяне през границата на Р. Б, с местоназначение САЩ, както и че същите са били задържани на М. А. С, видно от писмо на митническия орган от 13.12.2016 г. и митническа декларация № MRN 16BG004000AA115260 от 09.12.2016 г., съставена във връзка с извършвания износ на стоки.

Въззивният съд е намерил, че след като са извършени действията, целящи пренасяне през границата на страната на стоки, върху опаковките на които е поставен знакът, нарушаващ правото на ищеца върху търговски марки, то следва да се приеме, че е осъществен износ по смисъла на чл. 13 ал. 2 т. 3 ЗМГО. Този извод не може да се влияе от факта, че реално стоките не са напуснали територията на Р. Б, поради осъществения митнически контрол. Целта на изпращача е била водката да достигне до територията на САЩ и единствената причина, поради която износът е осуетен, са действията на митническите органи, а не промяна във волята на ответника. В митническата декларация за изпращач на стоките е посочено ответното дружество, поради което съдът е приел, че именно то е извършило износа на тези продукти, с което е осъществило използването на описания знак, съдържащ словния елемент „FLIRT VODKA” в търговската си дейност по начина, посочен в чл. 13 ал. 2 т. 3 ЗМГО.

На следващо място съдът е посочил, че извършването от ответника на износ на стоки, обозначени със словни знаци, съдържащи думата „FLIRT”, се установява и от заключението на съдебно-икономическа експертиза, според което дружеството е осчетоводило фактура, издадена на 15.08.2016 г. на стойност 16 706.52 евро, за извършване на износ и продажба на стоки, представляващи алкохолна напитка „водка“, както следва: 4 122 бр. бутилки водка по 0, 75 л. с наименование „Flirt Midnight Premium Vodka” и 4 128 бр. бутилки водка по 0, 75 л. с наименование „Flirt Super Premium Vodka”. Според решаващия състав, осчетоводяването на посочената фактура представлява извънсъдебно признание на ответника, че е извършил износ на стоки, обозначени с горните словни знаци, поради което е заключил, че той е осъществил действия по използване и на тези знаци, съдържащи словния елемент „FLIRT”, в търговската си дейност, които действия попадат сред посочените в чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗМГО.

Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Не са налице поддържаните основания за достъп до касация по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Формулираният от касатора въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос и не удовлетворява общото селективно изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като е изцяло казуистичен. Така поставен, същият е свързан с обосноваността, респективно правилността на изводите на съда за това, че е извършен износ на стоки, разбиран като фактическото им пренасяне през границата на РБ, съгласно дефиницията, дадена в допълнителната разпоредба на § 1 т. 12 на ЗМГО /последната сама по себе си изяснява използвано в закона понятие и не подлежи на тълкуване/. Съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в етапа по селекция на касационните жалби е недопустимо да се извършва преценка за правилност на въззивното решение, чрез съобразяване на доводите на страните, преценка на доказателствата, установените чрез тях факти и правното им значение за спора. В продължение на горното, в случая не се установява и очевидна неправилност на въззивното решение, уредена като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК. Квалифицираната форма на неправилност по смисъла на цитираната разпоредба е налице при особено грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при прилагане на несъществуващ отм., изменен/ закон или при превратно прилагане на закона /в неговия обратен смисъл/. Всички тези пороци следва да произтичат пряко и единствено от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без да е нужно извършване на същинска проверка на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК. При служебната преценка за наличието на горните обстоятелства, такива не се констатират, като следва да се има предвид, че според въззивното решение касаторът е извършил в пълнота всички зависещи от него действия – както правни, така и фактически - за успешния износ на стоките, т. е. намерението му е осъществено.

С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1555 от 25.06.2019 г. по в. т. д. № 6264/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: