Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 4657/ 2019 г., с което на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца е разпоредено връщането на децата Г. К. Г., ЕГН [ЕГН], и К. К. Г., ЕГН [ЕГН], в Апланд, Пенсилвания, С. А щати, и предаването им на майка им И. К. Г..

Като основание за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК - наличието на нови обстоятелства – официални данни за наличие на много местни лица и имигранти в района, в който майката иска да живее с децата в САЩ, които са заболели от смъртоносни тропични инфекциозни болести, срещу които няма ваксина и лечение. Счита, че тези обстоятелства са от значение за изводите на съда относно възможността за правилното физическо, духовно и нравствено развитие на децата и за съхраняване на тяхната безопасност и здраве в мястото, където се твърди, че е обичайното им местопребиваване. Според него това са обстоятелства, които обуславят отмяна на влязлото в сила решение, тъй като децата ще бъдат изложени на сериозна опасност от физическо увреждане. Ако са били взети предвид, съдът щял да вземе различно решение налице ли е възможност за съхраняване на безопасността и здравето на децата в мястото, където е разпоредено да бъдат върнати.

В открито съдебно заседание лично и чрез адв.. М поддържа молбата за отмяна и претендира присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна И. К. Г..

Ответната страна И. К. Г. оспорва молбата. Счита същата за недопустима. Евентуално излага съображения за неоснователност на молбата като твърди, че сочените от молителя обстоятелства не са нови. В открито съдебно заседание чрез адв. Б. оспорва молбата като неоснователна и поддържа подадения писмен отговор по нея. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокаското възнаграждение, заплатено от молителя.

Ответната страна Министерство на правосъдието, в представен писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Д., също счита молбата за недопустима, а евентуално – за неоснователна, като излага доводи, че представените от ответника документи не са доказателства, а разпечатки от интернет, които не могат да се приемат за годни и „нови”.

П. С – представител на Върховна касационна прокуратура, взема становище за неоснователност на молбата по същите съображения, които са изложили ответната страна И. Г. и Министерство на правосъдието.

Върховният касационен съд намира, че по доводите за недопустимост на молбата се е произнесъл с определението по насрочване на делото и е безпредметно обсъждането им повторно. Подадената молба е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Гр. д.№ 4657/ 2019 г. на Софийски градски съд е образувано въз основа на молба на Министерството на правосъдието, като централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с която е внесено заявление на И. К. Г. срещу молителя за връщане на отвлечените от него деца Г. К. Г. и К. К. Г.. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е установил факта на отвличането и е разпоредил връщането на децата. По жалба на К. Г. срещу това решение е образувано въззивно гр. д.№ 5240/ 2019 г. на Софийски апелативен съд. С окончателно решение от 30.12.2019 г. първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Съдът обсъдил доводите на въззивника, че са налице пречки за упражняване на правото за връщане на дете – опасност това да ги изложи на заплаха от психическо увреждане и да ги постави в неблагоприятна ситуация поради условията в САЩ. Той отхвърлил тези доводи, като посочил, че условията, при които децата ще пребивават в САЩ не могат да ги изложат на риск, тъй като не е налице вероятност от възникване на опасност за живота и здравето им.

След преценка на данните по делото и доводите и становищата на страните, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна, подържана на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. Тези основанния са лимитивно изброени и не могат да се тълкуват разширително. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. 1 ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити, т. е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови - да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение). Същото разрешение е дадено и с ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило силата си.

Нито една от тези предпоставки в случая не е налице, тъй като както фактите, свързани с нивото на разпространение на различни инфекциозни болести и броя на заболели лица от такива в САЩ и конкретно в щата по обичайното местопребиваване, така и доказателствата за това, са били налични и към момента на висящността на спора и ненавеждането им от страна на молителя пред инстанциите по същество се дължи на неговото процесуално бездействие и неполагане на достатъчна грижа за добро водене на процеса. Молителят не твърди, а и не доказва наличието на обективни причини или процесуални нарушения на съда, които да са препятствали снабдяването му с актуална, достоверна и официална информация за етническото разнообразие и здравословен статус на населението в тази част от САЩ, където е обичайното местопребиваване на децата, за състоянието на здравеопазването в този район и мерките за превенция и лечение. Данни в тази насока не се съдържат и в делото. Предвид това се обосновава извод, че обстоятелствата, на които се основава молбата за отмяна, не са нито новооткрити, нито новосъздадени, а непосочването им и неустановяването им със съответни доказателства по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя и на неполагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. При полагане на дължимата грижа за добро водене на делото молителят е могъл да узнае за тези обстоятелства и да се снабди с доказателства за тях по време на процеса, като необоснованите твърдения за липса на знание за тези факти не влияят върху задължението на страната да прояви активност при попълване на фактическия и доказателствения материал. Молителят е имал процесуалната възможност своевременно да направи доказателствени искания за събиране на доказателства за състоянието на всички аспекти от живота в САЩ, които счита за рискови за децата, като при необходимост и по аргумент от чл. 7, ал. 1 изр. 2 ГПК да поиска и съдействие от съда с оглед събирането им. Същевременно твърдените като нови обстоятелства не са установени по несъмнен начин – представените извънсъдебен доклад на д-р Ц. и извадки от интернет не са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК и нямат характер на доказателства, установяващи несъмнено и категорично наличието на обстоятелствата, за чието установяване се представят, нито са годни и да установят по какъв начин тази статистика поставя в риск живота и здравето на децата.

Твърдените от молителя обстоятелства не са и от естество да обосноват самостоятелно извод за различен краен резултат по спора. Те не касаят аспект от конкретното психофизиологично състояние на децата или на майка им, преценен различно от съда, предвид незнание на установими факти. От факта на съществуващи рискови заболявания и заболели лица в щата Флорида, не следва сам по себе си извод за наличие на риск децата да бъдат изложени на сериозна опасност от физическо увреждане. В този смисъл, соченото обстоятелство, според своята характеристика и съдържание, е от формална страна негодно да бъде отнесено към основанието по чл. 303, ал. 1 пр. 1 ГПК.

Не на последно място, аналогични твърдения, характеризиращи средата в САЩ като високо рискова за децата, са били наведени и представени от молителя в производството пред въззивния съд. Когато в редовното производство фактите са обсъдени и свързаните с тях доводи – отхвърлени, нито обстоятелствата, нито доказателствата могат да бъдат „нови” и искането за отмяна на влязло в сила решение въз основа на тях съставлява злоупотреба с процесуални права, за която молителят носи отговорност.

С оглед неоснователността на молбата следва да бъде отменено служебно определението, с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение.

Предвид изхода разноски на молителя не се следват и е безпредметно произнасянето по релевираното от ответника по молбата чрез адв.Б. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в полза на адв.. М. Молителят обаче следва да бъде осъден да заплати разноските на ответната страна Г.. Своевременно е направено искане за присъждането им и надлежно е установен размерът им – 1500лв., представляващи заплатен в полза на адвокат Б. адвокатски хонорар. Така договореният и реално заплатен хонорар при съобразяване характера и спецификите на производството, което се развива и като бързо от процесуалноправна гледна точка, извършените действия по защитата от страна на процесуалния представител – изготвяне на мотивиран отговор и процесуално представителство в открито съдебно заседание, минималният размер на адвокатския хонорар по Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер 500лв., и не на последно място свободата на договаряне между адвокат и подзащитен, не е прекомерен по разбиране на настоящия състав и в този смисъл възражението на молителя за неговата прекомерност е неоснователно.

По изложените съображения Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Г. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 4657/ 2019 г.

ОТМЕНЯ определение № 128/ 24.04.2020 г. по ч. гр. д.№ 1102/ 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то г. о., с което е спряно изпълнението на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр. д.№ 4657/ 2019 г.

ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес], да заплати на И. К. Г., ЕГН [ЕГН], същия адрес, 1 500 лв (хиляда и петстотин лева) разноски за настоящето производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: