Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 7985/25.11.2019 г. по гр. д. № 4306/ 2019 г., в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решение № 8578/11.01.2019 г. по гр. д. № 20717/2017 г. на Софийски районен съд, е уважил исковете на В. Н. П. срещу Министерство на външните работи:

с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД – за сумата от 3680, 72 лв., представляваща възнаграждение за положен труд през почивни дни за периода 03.2014 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86 ЗЗД – лихва за забава в размер на 583, 31 лв., дължима върху присъденото по-горе възнаграждение за периода 01.02.2014 г. – 31.03.2017 г.;

с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД – за сумата от 334, 12 лв., представляваща възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода 12.2014 г. – 31.12.2016 г. и сумата от 50, 26 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.01.2015 г. – 31.03.2017 г. върху така присъденото възнаграждение;

както и сумата от 62, 96 лв., представляваща лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода 01.04.2014 г. – 31.03.2017 г. върху главницата от 388 лв., присъдена, на основание чл. 150 вр. чл. 261 КТ, като възнаграждение за положен нощен труд;

Решението се обжалва от Министерството на външните работи с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Следва ли да се приеме, че служител в дипломатическа служба, назначен по трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), с основно задължение по длъжностна характеристика – “да дава дежурства по утвърден от началника на отдел “Физическа сигурност“ график като постови в обектите за охрана на МВнР“, изпълнявайки своите трудови задължения при ненормиран работен ден и по установения график за дежурства, се ползва от правата по чл. 261 КТ за заплащане на нощен труд, по чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ – за заплащане на труд през почивни дни и по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ – за заплащане на труд през дните на официални празници, като се има предвид разпоредбата на специалния закон – чл. 48, т. 5 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА), извън задълженията по ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и Кодекса на труда, е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън установеното работно време, когато важни интереси на службата налагат това? 2. При условие, че изводът за обстоятелството, че ищецът е работил при условията на сумирано изчисляване на работното време, произтича от нормативни разпоредби, следвало ли е въззивният съд да не го разглежда, позовавайки се на чл. 133 ГПК, тъй като този въпрос не бил своевременно включен в предмета на делото? 3. При организация на работата на ищеца като “дежурство“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, следва ли да се приеме, че на служителя се дължат обезщетения за упражняван от него труд на смени по 12 часа за: нощен труд по смисъла на чл. 140 вр. 261 КТ; труд през почивните дни по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ; труд през официалните празници по смисъла на чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ? По първия от посочените въпроси касаторът обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по другите въпроси – основание по 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.

От ответника по касация В. Н. П. е постъпил отговор в срок. Изложени са съображения, че касационната жалба е недопустима. В евентуалност са релевирани доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а в случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане по същество – същата се явява неоснователна. Не претендира разноски.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и при спазване на предпоставките за нейната редовност. Същата обаче се явява недопустима в частта, в която се иска отмяна на въззивното решение по уважените искове за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд (чл. 150 вр. чл. 261 КТ) и положен извънреден труд по време на официални празници (чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ) и присъдените ведно с посочените искове законни лихви за забава за съответните периоди. Всеки от посочените по-горе искове е с цена по малка от 5 000 лева. Чл. 280, ал. 2 ГПК не допуска касационното обжалване на въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. Следователно касационната жалба в тази част има недопустим предмет и не подлежи на разглеждане по същество.

В частта, в която се атакува въззивното решение досежно предявения иск по чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД – за сумата от 5083, 51 лв., представляваща възнаграждение за положен труд през почивни дни за периода 03.2014 г. – 31.12.2016 г, настоящия състав на Върховния касационен съд, намира, че касационната жалба е допустима и редовна. Цената на иска е над 5000 лева, като именно цената на иска е релевантна с оглед преценката за допустимост на касационното обжалване, а не уважения размер на предявения иск, както се твърди в отговора на касационната жалба.

За да измени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск до размера от 3680, 72 лв., въззивният съд е приел, че между В. Н. П. и Министерство на външните работи е било налице трудово правоотношение. Приел е за установено, че служителят е полагал труд при условията на ненормиран работен ден - на смени, организирани като 12 часови дневни и нощни дежурства. Съдът приел за установено още, че за периода 01.03.2014 г. – 31.12.2016 г. В. П. е положил общо 1388 часа труд през почивни дни, кредитирайки като обосновано и компетентно изготвено заключението на съдебно-счетоводната експертиза както относно часовете положен труд, така и относно паричната им равностойност и размера на дължимата законна лихва.

Настоящия състав на Върховния касационен съд намира, че по първите два въпроса, поставени от касатора, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не е предмет на спора и по същия липсва произнасяне на въззивния съд. Въпросът не е и поставян във въззивната жалба на Министерството на външните работи. Същият не е обуславящ за изхода на спора.

Вторият въпрос е свързан с преценката на касатора относно приложимостта на общата преклузия в гражданския процес по чл. 133 ГПК. Изводът на въззивния съд, че е преклудирано възражението на ответника за въведено сумирано изчисляване на работното време по смисъла на чл. 142, ал. 2 КТ, е правилен. В случая по въпроса работил ли е служителят при сумирано работно време въобще не е налице произнасяне на въззивния съд, за да аргументира касаторът противоречие на подобно произнасяне с практика на ВКС.

Третият въпрос е включен в предмета спора и по него действително е налице произнасяне на въззивния съд. Това произнасяне обаче е по съществото на спора. Касаторът всъщност поставя въпрос правилно ли е решението на въззивния съд. Правният въпрос, който осъществява общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационното обжалване на решението, следва да е включен в предмета на делото и да обосновава изводите на въззивния съд. Изразяването му в прекалено частна (по конкретното дело и/ или решение) формулировка го свежда до оплакване за правилността на решение, т. е. до касационно основание (чл. 281 ГПК). В предварителната фаза по селекция на жалбата Върховният касационен съд не обсъжда касационните оплаквания (ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС). Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Не може да представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК питането от касатора правилно или неправилно е въззивното решение. С оглед посоченото, третият поставен от касатора въпрос не може да формира основание за допускане до касационен контрол.

Ответникът по касация не е претендирал разноски за инстанцията, с оглед на което такива не следва да му се присъждат.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Министерство на Външните работи срещу решение № 7985/25.11.2019 г. по гр. д. № 4306/ 2019 г. на Софийски градски съд в частта по исковете с правно основание с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД – за сумата от 334, 12 лв., представляваща възнаграждение за положен труд по време на официални празници за периода 12.2014 г. – 31.12.2016 г. и сумата от 50, 26 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.01.2015 г. – 31.03.2017 г. върху така присъденото възнаграждение, както и сумата от 62, 96 лв., представляваща лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода 01.04.2014 г. – 31.03.2017 г. върху главницата от 388 лв., присъдена, на основание чл. 150 вр. чл. 261 КТ, като възнаграждение за положен нощен труд.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта му досежно иска с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, уважен за сумата от 3680, 72 лв., представляваща възнаграждение за положен труд през почивни дни за периода 03.2014 г. – 31.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане; с правно основание чл. 86 ЗЗД – лихва за забава в размер на 583, 31 лв., дължима върху присъденото по-горе възнаграждение за периода 01.02.2014 г. – 31.03.2017 г.;

Определението може да се обжалва от Министерство на Външните работи в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората част е необжалваемо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.