Решение №131/23.07.2020 по гр. д. №857/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Зоя Атанасова

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. София, 23.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 09 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р. Ч: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря В. С, като разгледа докладваното от съдия З.А гр. дело № 857 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба, подадена от Министъра на правосъдието, чрез старши юрисконсулт С. Т. срещу решение от 23.10.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария, с което е наложено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ Н. Ж., рег. /№/ с район на действие Окръжен съд Добрич съгласно т. 2 от искането на Министъра на правосъдието за извършени нарушения по чл. 436 от ГПК наказание порицание и е отхвърлено в останалата му част искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Н. Ж., рег. /№/, район на действие ОС Добрич съгласно т. 1 от искането. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, че при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение от ЧСИ Н. Ж., поради което е и явно несправедливо по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че производството по дисциплинарното дело е образувано по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ въз основа на искане на Министъра на правосъдието от 20.03.2019 г., като основанията са констатирани нарушения при извършена проверка на ЧСИ Н. Ж. по изп. дело /№//2016 г. както следва: 1. В нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от Етичния кодекс ЧСИ не се е произнесъл по подадено по делото възражение от 18.04.2016 г. от длъжника Б. М., чрез процесуалния му представител адв.П. П., 2. В нарушение на разпоредбата на чл. 436, ал. 4 ГПК, вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс ЧСИ не е администрирал подадената по изпълнителното дело жалба до съда от 18.04.2016 г. от длъжника Б. М., чрез процесуалния представител адв.П. П.. Посочено е, че с обжалваното решение по дисциплинарно дело /№//2019 г. на ДК на КЧСИ Дисциплинарният състав е уважил частично искането на Министъра на правосъдието, като е наложил на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ на ЧСИ Н. Ж. за извършените нарушения по т. 2 от искането на Министър на правосъдието наказание „порицание”, а е отхвърлил в останалата му част искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Н. Ж. по т. 1. Поддържа се, че изводите на дисциплинарния състав са неправилни и необосновани, че при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание същото не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение от ЧСИ Н. Ж.. Сочи се, че извършената проверка по изпълнителното дело е констатирала, че на 18.04.2016 г. по делото е постъпило възражение с вх. № 4133 от длъжника Б. М., чрез адв.П. П., с което възразява срещу наложената по изпълнителното дело възбрана върху имот – недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], поради обстоятелството, че същият е несеквестируем, тъй като длъжникът не притежава друго жилище и е поискано от ЧСИ да вдигне наложената възбрана. По постъпилото възражение няма разпореждане на ЧСИ. Поддържа се, че на 18.04.2016 г. по делото е постъпила жалба с вх. № 4135 до Окръжен съд Добрич, чрез ЧСИ от Б. М. срещу налагането на възбрана върху несеквестируем имот. По делото няма разпореждане на ЧСИ по отношение на администрирането на постъпилата жалба, няма разпореждане и по отношение на оставянето й без движение, поради нередовности. Според жалбоподателя ЧСИ Н. Ж. безспорно е допуснал нарушението по т. 1 от искането на Министъра на правосъдието, като не се е произнесъл по възражението на длъжника от 18.04.2016 г., за което следва да му се наложи дисциплинарно наказание. Поддържа се, че наложеното наказание по т. 2 от искането на Министъра на правосъдието не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Искането е да се отмени решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисциплинарно дело /№//2019 г. като неправилно и вместо това на ЧСИ Н. Ж. се наложи дисциплинарно наказание глоба в средния размер, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за всяко едно от извършените дисциплинарни нарушения. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт А. Д. в писмен отговор и в съдебно заседание мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът по жалбата ЧСИ Н. Ж. в писмено становище от 05.06.2020 г. поддържа, че производството по делото е недопустимо, тъй като не е доказано спазването на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност. Поддържа се също, че ако се приеме за допустимо дисциплинарното производство не е налице отменително основание за постановеното решение, което според жалбоподателя е законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по дисциплинарно дело /№ //2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на Частните съдебни изпълнители на РБългария е образувано по искане на Министъра на правосъдието от 20.03.2019 г. във връзка с проверка по изпълнително дело /№/ и изпълнително дело /№/ по описа на ЧСИ Н. Ж., рег. /№/.

Констатирани са следните нарушения:

1. В нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от Етичния кодекс ЧСИ не се е произнесъл по подадено по делото възражение с вх. № 4133/18.04.2016 г. от длъжника Б. М., чрез процесуалния му представител адв.П. П..

2. В нарушение на разпоредбата на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс ЧСИ не е администрирал подадена по изпълнителното дело жалба до съда с вх. № 4135/18.04.2016 г. от длъжника Б. М., чрез процесуалния му представител адв.П. П.

Описаните действия на ЧСИ Н. Ж. са квалифицирани от Министъра на правосъдието като виновно неизпълнение на задълженията му по закон по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, като в искането не е посочено конкретно наказание.

С обжалваното решение е наложено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ на ЧСИ Н. Ж. съгласно т. 2 от искането на Министъра на правосъдието за извършени нарушения на чл. 436 ГПК наказание порицание и е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието в останалата му част за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Н. Ж. съгласно т. 1 от искането.

С обжалваното решение е прието за установено от фактическа страна, че изпълнително дело/ №/ е образувано на 29.01.2016 г. по молба на адв.М. К., процесуален представител на И. К., въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2015 г., издаден на основание влязло в сила решение № 9/13.01.2013 г. по гр. дело № 28/2007 г., преобразувано в гр. дело № 283/2014 г. на Районен съд Каварна, по силата на който длъжниците Г. М. и Б. М. са осъдени солидарно да заплатят на И. К. сумата от 16 188 лв. за уравнение на дял от делбен имот, сграда с идентификатор /№/ по КК на [населено място].

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху следните имоти:

1/6 идеална част от имот с идентификатор /№/, апартамент /№/, находящ се в [населено място], [улица],

обект с идентификатор /№/, находящ се в [населено място],.

нива с площ от 20 733 кв. м.,парцел 013, [населено място], [община].Т..

нива с площ от 40 500 кв. м.,парцел 007, [населено място], [община].Т..

С постановление от 08.02.2016 г. ЧСИ е постановил да бъде наложена възбрана върху имоти, собственост на длъжниците както следва:

1/6 идеална част от недвижим имот с идентификатор /№/, апартамент /№/, находящ се в [населено място], [улица],.

недвижим имот с идентификатор /№/, находящ се в [населено място], /адрес/.

Възбраната е вписана с вх. № 270/11.02.2016 г. по описа на Служба по вписванията Каварна.

На 24.03.2016 г. по делото са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, с които им е съобщено за наложените обезпечителни мерки. Поканите са връчени на адв.П. П. на 13.04.2016 г., процесуален представител на длъжниците.

На 18.04.2016 г. по делото е постъпило възражение с вх. № 4133 от длъжника Б. М., чрез адв.П. П., с което е възразил срещу наложената по изпълнителното дело възбрана върху имот – недвижим имот с идентификатор /№/, находящ се в [населено място], [улица], поради обстоятелството, че същият е несеквестируем, тъй като длъжникът не притежава друго жилище. С възражението е поискано от ЧСИ да вдигне наложената възбрана.

На 18.04.2016 г. по делото е постъпила жалба с вх. № 4135 от длъжника Б. М., чрез адв. П. П..

На 25.07.2018 г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е поискано да бъде направено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника Г. М..

На 19.10.2018 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 4932 до „Банка ДСК” ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника Г. М..

На 19.10.2018 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 4933 до „Банка ДСК” ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на Б. М..

На 05.12.2018 г. по делото е постъпило заявление от процесуалния представител на длъжниците адв.П. П., с което е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Със съобщение от 02.01.2019 г. заявлението на процесуалния представител на длъжниците е изпратено за становище на взискателя.

На 03.01.1019 г. по делото е постъпило становище от процесуалния представител на взискателя адв.М. К. с изразено становище както следва:

По подадената жалба от длъжника до ОС Добрич с вх. № 4155/18.04.2016 г. и е поискано от съдебния изпълнител да бъде вдигната наложената възбрана на недвижимия имот с идентификатор /№/, находящ се в [населено място], [улица],.

По подаденото заявление за прекратяване е изразено становище за неоснователност на същото, тъй като по делото са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността – налагане на запор на 21.09.2017 г. и налагане на запор на 12.11.2018 г.

С молбата процесуалния представител на взискателя е поискал да бъде извършен опис на недвижим имот с идентификатор /№/, апартамент /№/, нафодящ се в [населено място], [улица],.

С разпореждане от 03.01.2019 г. съдебният изпълнител е разпоредил да бъде вдигната наложената по делото възбрана върху недвижимия имот, собственост на длъжника Б. М. и е насрочил опис на другия възбранен по делото недвижим имот.

На 10.01.2019 г. по делото е изпратено постановление до Служба по вписванията Каварна за заличаване на наложената по делото възбрана.

На 11.01.2019 г. по делото са изпратени съобщения до страните за насрочен опис на възбранения имот на 13.02.2019 г. от 15 часа.

С постановление от 15.01.2019 г. ЧСИ е констатирал настъпването на условията визирани в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е прекратил изпълнителното производство. На 15.01.2019 г. са изпратени съобщения до страните за прекратяване на производството.

С постановление от 16.01.2019 г. ЧСИ е вдигнал наложената по делото възбрана върху втория възбранен по делото имот. На същата дата са изпратени съобщения за вдигане на наложените по делото запори на банкови сметки. По делото не са извършвани последващи действия.

Прието е за установено, че изпълнително дело /№/ е образувано на 16.01.2019 г. по молба на И. К., чрез процесуалния представител адв. М. К. въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2015 г., издаден на основание влязло в сила решение № 9/13.01.2013 г. по гр. дело № 28/2007 г., преобразувано в гр. дело № 283/2014 г. на Районен съд Каварна, по силата на който длъжниците Г. М. и Б. М. са осъдени солидарно да заплатят на И. К. сумата от 16 188 лв. за уравнение на дял от делбен имот, сграда с идентификатор /№/ по КК на [населено място]. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху два имота, собственост на длъжниците и запор на банковите им сметки.

На 16.01.2019 г. са изпратени съобщения на основание чл. 458 ГПК, вр. чл. 191 ДОПК до ТД на НАП-Добрич.

С постановление от 16.01.2019 г. ЧСИ е наложил възбрана върху имот - 1/6 идеална част от недвижим имот с идентификатор /№/, апартамент /№/, находящ се в [населено място], [улица],.

С постановление от 16.01.2019 г. ЧСИ е наложил възбрана върху имот – ид. части от недвижим имот с идентификатор /№/,находящ се в [населено място], [улица],.

На 16.01.2019 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в „Банка ДСК” ЕАД.

На 04.02.2019 г. с изх. № 293 е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Б. М., с която му е съобщено за наложените по делото възбрани и за насрочен опис на 27.02.2019 г. Поканата е връчена на адв.П. на 07.02.2019 г.

На 04.02.2019 г. с изх. № 294 е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Б. М., с която му е съобщено за наложените по делото възбрани и за насрочен опис на 27.02.2019 г. Поканата е връчена на адв.П. на 07.02.2019 г.

На 19.02.2019 г. по делото е постъпило изявление за прихващане на две насрещни вземания от Г. М., с приложено копие на изпълнителен лист от 07.02.2019 г., издаден по гр. дело № 28/2007 г., по силата на който И. К. е осъден да заплати на Г. М. сумата от 2099 лв.

С постановление от 15.02.2019 г. ЧСИ е отказал да извърши прихващането и е върнал изявлението на длъжника. Прието е, че от представеното незаверено копие на изпълнителното дело по същото не са извършвани последващи действия.

С оглед на установените факти неправилно съставът на ДК на КЧСИ е приел, че ЧСИ Н. Ж. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 от Е. К на ЧСИ. Неправилен е извода, че ЧСИ Н.Ж. е изпълнил изискванията на текста на чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ, като произнасянето по възражението не е направено в писмен вид, но от материалите по дисциплинарното дело страната знаела за произнасянето на съдебния изпълнител, поради което е подала процесната жалба.

Съгласно разпоредбите на чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ извън случите, в които законът е определил срок за произнасяне или извършване на действие частният съдебен изпълнител трябва незабавно да удостовери получаването, разгледа и се произнесе в разумен срок по всяко искане, молба или заявление, подадено от страна или от трето лице по конкретно изпълнително дело. В настоящият случай от събраните по делото доказателства е установено, че ЧСИ Н. Ж. не се е произнесъл по подадено възражение с вх. № 4133/18.04.2016 г. от длъжника Б. М., чрез процесуалния му представител П. П. срещу наложената възбрана върху недвижим имот с идентификатор /№/, находящ се в [населено място], [улица], поради несеквестируемост на имота, тъй като длъжникът не притежава друго жилище. Съдът намира, че за посоченото нарушение по чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ Н. Ж..

Установено е по делото и второто твърдяно нарушение, извършено от ЧСИ Н. Ж.. В нарушение на разпоредбите на чл. 436, ал. 4 ГПК, вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ ответникът по жалбата ЧСИ Н.Ж. не е администрирал подадена по изпълнително дело /№/жалба до съда с вх.№ 4135/18.04.2016 г. от длъжника Б. М., чрез процесуалния му представител П. П.. Правилно е прието с обжалваното решение, че подадената жалба от длъжника е такава по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, според който текст длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. ЧСИ не е администрирал жалбата. На основание чл. 262, ал. 1 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 436, ал. 4 ГПК ЧСИ е следвало да остави жалбата без движение, поради липса на доказателства за внесена държавна такса по сметка на Окръжния съд. Както се отбеляза така подадената жалба не е администрирана от ЧСИ Н.Ж.. Налице е извършено дисциплинарно нарушение, за което следва да се ангажира също дисциплинарната отговорност на ответника по жалбата Ж..

Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразено с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени.

Съдът преценява, че за извършените дисциплинарни нарушения на ЧСИ Н.Ж. по чл. 67 от ЗЧСИ следва да се наложи дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 1000 лв. При определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът отчита тежестта на всяко от извършените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и факта, че не е извършена продан и изпълнителното дело е прекратено т. е. не са настъпили изключително вредни за страните по изпълнението последици.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени. На ЧСИ Н.Ж. следва да се наложи дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 1000 лв.

Неоснователни са доводите на ответника по жалбата ЧСИ Н.Ж. за недопустимост на обжалваното решение, тъй като дисциплинарната отговорност е погасена по давност. Съгласно т. 12 от т. решение № 2/2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители.

От приложените по делото доказателства се установява, че сигнал от Б. Е. М. и Г. С. М. – длъжници по изп. дело /№/, чрез адв.П. П. относно извършените нарушения от ЧСИ Н.Ж. е постъпил в Инспектората към Министъра на правосъдието на 06.02.2019 г. Искане за образуване на дисциплинарно производство по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ на Министъра на правосъдието до Председателя на Камарата на ЧСИ е постъпило на 29.03.2019 г. Председателят на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ е уведомен за искането на Министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Н.Ж. на 22.04.2019 г., когато е постъпило писмо от Председателя на Съвета на Камарата на ЧСИ до Председателя на Дисциплинарната комисия на КЧСИ. В случая нарушенията са открити на 18.03.2019 г., когато е постъпила докладна записка от инспектор в Инспектората към Министъра на правосъдието по ЗСВ от извършена проверка по сигнал на Б. и Г. М. до Зам. министъра на правосъдието. Председателят на Дисциплинарната комисия е сезиран на 22.04.2019 г. в рамките на шестмесечния давностен срок, предвиден в чл. 69 ЗЧСИ.

С оглед изхода на делото в полза на Министерство на правосъдието на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

Отменя решение от 23.10.2019 г., постановено по дисциплинарно дело № 19/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на РБългария, с което е наложено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ на ЧСИ Н. Ж., рег. /№/, район на действие Окръжен съд Добрич, съгласно т. 2 от искането на Министъра на правосъдието за извършени нарушения по чл. 436 от ГПК наказание порицание и е отхвърлено в останалата му част искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Н. Ж., рег. /№/, район на действие Окръжен съд Добрич, съгласно т. 1 от искането и вместо него постановява

Налага на ЧСИ Н. Ж., рег. /№/, район на действие Окръжен съд Добрич дисциплинарно наказание глоба в размер на сумата 1000 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за извършени в хода на производството по изпълнително дело /№/ по описа на частния съдебен изпълнител нарушения на разпоредбите на чл. 436, ал. 4 ГПК, вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс на ЧСИ и на чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ.

Осъжда ЧСИ Н. Ж. с рег. /№/, район на действие Окръжен съд Добрич да заплати на Министерство на правосъдието на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...