Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от „У”АД – гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт З. Ц. против решението от 25.07.2008г., постановено по адм. дело № 1854/2004г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 382/28.01.2004г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. С., ДП „Г”АД против данъчен ревизионен акт № 382/28.01.2004г., издаден от данъчен орган в ТДД гр. С., ДП „Г”АД през ревизираните периоди 1999г. – 2002г. е осчетоводило неправилно по сметка 609 – други разходи, вместо по сметка от група 20, сумата на начисления ДДС при покупката на активи, за които дружеството не е имало право на данъчен кредит. Според чл. 18, ал. 1 ЗСч /отм., приложим до 31.12.2001г./, активите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена, като съгласно ал. 3, цената на придобиването включва покупната цена и разходите за привеждане на актива в подходящ за ползването му вид. Аналогични са разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, вр. пар. 1, т. 8 от ЗСч, който е в сила от 01.01.2002г. В съответствие с тези разпоредби е т. 7, б. ”е” от НСС 2 – Отчитане на основните производствени разходи и разходите по доставките, според който в разходите по доставките се включва и заплатения ДДС без право на данъчен кредит.

С отчитането на размера на платения при придобиването на активите ДДС като разход по сметка 609, вместо по сметка от група 20, ревизираното лице е намалило финансовия си резултат за съответния период, тъй като по сметка 20 не се отчитат разходи. Наред с това платения ДДС, който е без право на данъчен кредит не представлява разход. В заключенията на едноличната и на тричленната съдебно-счетоводни експертизи е прието, че „У”АД данъчна фактура №108784/02.07.2002г. е осчетоводено вземане – 70...