Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от E. Д. Г. от гр. В., против решение № 1492/12.07.2010г., постановено по адм. дело № 794/2010г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № СП-РД-Вн-05-8-0205/17.02.2010г. на директора на Регионална дирекция за Социално подпомагане – Варна. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е посещавала детето в дома, в който е настанено и иска да си го вземе, не е съгласна да бъде осиновено от други родители. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална дирекция за Социално подпомагане /РДСП/ – гр. В., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против заповедта, тъй като административният орган съществено е нарушил административно производствените правила по пар. 8, ал. 2, изр. трето ПЗР СК относно уведомяване на родителя за предприемане на мерките по ал. 1. Счита, че подписът положен на известието за доставяне на л. 20 от делото видимо се различава от оригиналния подпис на Е. Д. Г., положен на няколко от жалбите и молбите по делото, затова следва да се приеме, че не е изпълнено изискването за връчване по реда на ГПК. Допуснатото нарушение е съществено и представлява основание за отмяна на заповедта.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отхвърлена жалбата на E. Д. Г. против заповед № СП-РД-Вн-05-8-0205/17.02.2010г. на директора на Регионална дирекция за Социално подпомагане – Варна, с което е наредено детето й С. Е. Г., родено...