Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. В., гр. Б.д, кв. „Еленово”, бл. 45, вх. „А”, ап. 1, срещу решение №622 от 09.11.2009г. на Административен съд, гр. Б.д, постановено по административно дело № 758/2009г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е събрал относимите доказателства, изяснил е фактическата обстановка, но неправилно е приложил закона. Нормата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, с която съдът е мотивирал решението си, е неотносима към административното правоотношение. Наред с това в случая не е налице прехвърляне на предприятие, а покупко-продажба на дружествени дялове. Решението на съда е необосновано – излагането на фактическата обстановка и цитирането на правни норми не илюстрира какво съдът е приел от правна страна. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Б.д, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Жалбоподателката е лице, на което може да бъде наложена мярката по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна за безспорно, че дружеството „Провест” ЕООД има публични задължения на стойност над 5 000лв. Приел е, че е налице искане на публичния изпълнител за налагане на принудителна административна мярка на касатора...