Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, по касационна жалба на С. Л. К. от град Пазарджик против решение от 23.09.2008 година, постановено по адм. дело №359/2008 година на Административен съд град Пазарджик.

Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция "Полиция" /ОДП/ - град Пазарджик, не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на С. Л. К. срещу заповед №З-519/27.03.2008 година на директора на ОДП Пазарджик, с която й е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС, за срок от 26.03.2008 година до отпадане на основанието. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на данните от представеното свидетелство за съдимост на Каралеева, от което се установява, че последната е осъждана два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като последното й осъждане е с влязла в сила присъда по нохд №2638/2006 година на Районен съд Пазарджик, за умишлено престъпление от общ характер по чл. 159Б, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, с която й е наложено наказание лишаване от свобода от три години и глоба в размер на 2000 лева. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила от 20.12.2007 година.

При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, преценката на административният орган дали да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, е по целесъобразност, като е достатъчно да се посочат само материалноправните основания в закона. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване на материалния закон.

Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, жалбоподателката е осъждана за престъпления от общ характер и не е реабилитирана. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административният орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС е с диспозитивен характер. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи неговата преценка по целесъобразност, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в т. 2 на текста, с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. След като са налице предпоставките на тази норма, и административният орган е извършил преценка, че следва да наложи предвидената принудителна административна мярка, друг контрол върху неговите действия съдът не е компетентен да извършва.

Не е необходимо органът да излага мотиви защо налага принудителната административна мярка по чл. 76 от ЗБДС, тъй като дори да изложи такива мотиви, те не подлежат на съдебен контрол. Достатъчно е да посочи дали са налице законовите предпоставки на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, а в конкретния случай те са налице - лицето е осъдено за престъпление от общ характер и не е реабилитирано. При наличието на основанията, визирани в диспозитивната разпоредба на чл. 76, т. 2 от ЗБДС - органът преценява дали да наложи или не тази мярка.

По изложените съображения решението на Административен съд Пазарджик като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.09.2008 година, постановено по адм. дело №359/2008 година на Административен съд град Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ В. Г. М.М.