Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "В. К." ООД - гр.В. Т. срещу решение № 487 от 11.10.2012г., постановено по адм. д. № 134/2012год. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу решение за промяна на тарифен номер № В47/0146/08.11.2011г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с решение № 975/30.12.2011г. на директора на Агенция "Митници"-гр. С. и дружеството е осъдено да заплати на М. С. разноски по делото в размер на 100 лв.
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и писменото становище се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното решение на директора на Агенция "Митници"-гр. С..
Ответникът - началникът на М. С. не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна - ТД на НАП В. Т. не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания съгласно чл. 209 от АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "В. К." ООД-гр.В. Т. срещу решение за промяна на тарифен номер на началника на М. С., потвърдено с решение на директора на Агенция "Митници"-гр. С. и определени задължения за мито – 1258, 13 лв. и допълнителен ДДС - 2048, 96 лв. по ЕАД № 10BG004302Н0023726/11.10.2010г.
Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаването на обжалвания митнически акт, основанията за издаване на същия, обжалването му по административен ред, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена с цел да бъдат установени технически въпроси, свързани със спора. След това съдът е пристъпил към изграждането на своите правни изводи. В тази насока е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила и целта на закона. Посочени са съображенията въз основа на които е прието, че внесените по ЕАД външни платки/тв тунери/ следва да попаднат в друг тарифен номер, като мотиви за административния акт се съдържат и в изготвения доклад от 01.09.2011год. за извършена проверка и становище на отдел "Тарифна политика" при М. С..
Административният съд е разгледал обстойно направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и е намерил същите за неоснователни. Тълкувайки разпоредби на Регламент 2913/92год., съответно на Закона за митниците, решаващият съд е приел, че последващият митнически контрол е допустим в конкретния случай. Отбелязано е, че установяването на неверни или непълни данни при последващата проверка е въпрос по същество, който предопределя издаването на крайния акт от проверката, но това не може да се приеме за предпоставка за извършване на последваща проверка, тъй като тя именно ще установи наличието на подобни обстоятелства. На база на това е направен извод, че извършената митническа проверка е законово допустима, извършена е при спазване на изискванията на чл. 84в от ЗМ, като са описани съответните заповеди, посочено е, че при проверката е извършена преценка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, като за резултатите от проверката е съставен констативен доклад съгласно чл. 84л от ЗМ.
Първоинстанционният съд е формирал извод, че освен при спазване на административно-производствените правила за издаването му, обжалваният административен акт е и в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът е формулирал и основния спорен въпрос между страните по делото – външните платки/тв. тунери/, внесени от жалбоподателя, попадат ли под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987год. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За да отговори на този въпрос, съдът на първо място е дал тълкуване на начина на тарифиране /определяне на позиция/ на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на Комисията от 20.09.2007год. за изменение на приложение № 1 към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направен извод, че след като към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, съдът е приел, че за да се класира дадена стока в тази позиция следва да са налице следните елементи: 1.електронна сглобка /тунер/; 2. въпросният тунер да подлежи на вграждане ; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация.
Съдът е възпроизвел подробно в мотивите на решението си заключението на вещото лице по допуснатата съдебна компютърно-техническа експертиза, назначена с цел да бъде изяснена същността на стоката като вид техническо изделие, както и да бъдат посочени същностните разлики между т. н. "външни" и "вътрешни" тунери. Експертът дава заключение, че и външните и вътрешните тунери по своята същност представляват приемници, чието предназначение е да преобразуват получения чрез ТВ антена аналогов телевизионен сигнал в цифров. Следователно и вътрешните и външните тунери са приемници на видеофонични сигнали и отговарят на първото условие. Съгласно заключението на експерта, единственото различие между външните и вътрешните тунери е в монтирането им, като вътрешните се монтират върху дънната платка на компютъра, т. е. подлежат на вграждане в компютъра/автоматичната машина за обработка на информация/, а външните не се монтират, а се прикрепят към USB-порт на компютъра и могат да се включват и изключват по всяко време.
Въз основа на заключението на вещото лице, по приетата от съда съдебна компютърно-техническа експертиза, без възражения на страните, са формирани изводи, че съобразно с термина на подпозиция 8528 71 11 – външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не могат да попаднат в тази подпозиция.
Това тълкуване съвпада и с практиката на Съда на Е. С. по съединени дела С – 288/09 и С – 289/09, според която практика решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в Комбинираната номенклатура и забележките към разделите или главите. Предопределяща е обективната характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 и по-специално, тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация. Безспорно установено, включително и с приетата съдебна експертиза е, че т. н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, тъй като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система.
Формиран е изводът, че при това положение единствената възможност за външните тунери и тв платки е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 – други, тъй като безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, §3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение за мито в размер на 14% от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки.
Изложени са мотиви, че митническата администрация има правомощия съгласно чл. 78 от Регламент № 2913/92 служебно да извършва последващ контрол относно правилното деклариране без да посочва основания за това и съответно за прилагане на относимите норми спрямо вдигнатите стоки без да е посочен конкретен срок за това, а чл. 78, §3 изрично им вменява задължение да уредят отношенията съобразно истинските данни по вноса. От тук е направен извод, че водещ е принципът на обективно установяване на основанията за прилагане на митническите разпоредби, независимо от съдбата на стоката или изтеклото време от първоначалното деклариране.
На база на изложеното, е направен крайният извод, че оспореното решение на началника на митница Свищов е законосъобразно, като постановено в съответствие с приложимите и обсъдени по-горе митнически разпоредби и като такова следва да бъде потвърдено.
Решението на Великотърновския административен съд е правилно.
По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните – под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока – външни тунери/платки по процесния ЕАД. Даденият отговор на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован с установените факти по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, се явяват неоснователни. Направените оплаквания за допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка и по-специално на нормата на чл. 78, §2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, цитирани по-горе, които се споделят от касационната инстанция. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начина на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда и подпомогнала същия при изграждане на правните му изводи. Изложените в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси - същият спор между същите страни, разрешен с постановени решения по адм. д. №9881/2012. , адм. д. №15049/2012 г., №9023/2012 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 487 от 11.10.2012г., постановено по адм. д. № 134/2012год. на Великотърновския административен съд Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. К.в
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
И.А.