Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ц. В., жив. в гр. С., срещу решение от 23.09.2008 г. по ахд №378/2008 г. на Административен съд - Монтана, ІІ състав, с което е отхвърлена жалбата и срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител при РД на АДВ - гр. В. да уведоми ДНСП, направление "БДС" при МВР за отпадане необходимостта от продължаване на действие на принудителна административна мярка /ПАМ/. Касаторката поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл втори път по въпроси, по които има влязло в сила решение и иска отмяната му и задължаване на АДВ - Видин да изпълни предходното решение.

Ответникът по касационна жалба - Регионална дирекция на АДВ - Видин, не взима становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение като разгледа допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Монтана е приел, че по искане на данъчните органи за налагане на принудителна административна мярка от дирекция Национална служба "Полиция", направление "Документи за самоличност и чужденици", със заповед от 02.02.2005 г. началникът на НБДС и е наложил ПАМ по чл. 75, от. 5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/ - забрана за напускане на страната, за издаване на паспорти и други заместващи ги документи до отпадане основание за налагането им. В случая основанието за налагането на забраните са данъчни задължения в големи размери - над 5000 лв., по влязъл в сила данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 345/2003 г. на управляваното от Василева дружество - "А. Л. Т.", като срещу дружеството има образувано производство пред публичния изпълнител. Длъжникът е бил прекратен, поради което жалбоподателката е поискала от публичния изпълнител на основание чл. 221, ал. 7 от ДОПК да поиска прекратяване на ПАМ, тъй като вече няма качество на член на управителния съвет на дложника. Съдът е приел, че прекратяването на длъжника не е погасяване на задължението и не води до освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет.

Решението е правилно. Прекратяването на длъжника, без да е изплатено задължението, не представлява погасяването на това задължение по смисъла на чл. 221, ал. 7 от ДОПК, когато публичният изпълнител е длъжен да уведоми МВР за погасяване на задължението и да поиска прекратяване на ПАМ. В чл. 19 и 20 от ДОПК е уредена отговорността на членовете на управителните съвети на дружествата длъжници за задължения за данъци. Именно поради това прекратяване на дружеството - длъжник не е предвидено като самостоятелно основание за прекратяване на ПАМ. Правилна е преценката на съда, че не са били налице основанията по чл. 221, ал. 7 от ДОПК. Неоснователно е основното оплакване на касатора - че е налице влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, задължаващо публичния изпълнител да уведоми органите на МВР за отпадане основанията за налагане на ПАМ. Цитираните от касатора решения - по ахд № 368/2008 г. на ВАС и оставеното с него в сила решение са свързани единствено със спора, кой е компетентният орган да направи предложението за прекратяване на ПАМ - данъчният орган или публичният изпълнител при образувано изпълнително производство, но не и дали са налице предпоставките по чл. 221, ал. 7 от ДОПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо "а" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение

от 23.09.2008 г. по ахд №378/2008 г. на Административен съд - Монтана, ІІ състав .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. А.Д.