Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба от К. Н. В. от гр. П. против решение № 2905 от 13.09.2010 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 8340 от 2009 година. С него се отхвърля жалбата на касатора против заповед № 4099 от 26.10.2009 г. на ВНД директор на ГД "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на К. В.. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилността му вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена. Счита се, че в случая административния орган ако приеме, че има нарушение е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 3 ЗМВР, а не чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тъй като са нарушени конкретни служебни правила. Не е следвало да бъде уволнен поради несъвместимост на деянията с етичните правила за поведение - извод, следващ от ТП № 3 по тълк. дело № 4 от 2007 г. на ОС на съдиите при Върховния административен съд.

Ответникът - директорът на ГД "Гранична полиция" - МВР, не се представлява и не взема становище.

Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че правилно съдът е приел, че деянието на Василев, така както е описано в заповедта за уволнението му, е съставомерно като нарушение на етичните правила и норми на поведение, тъй като е установено нарушение на служебната дисциплина, и в този смисъл не е нарушен...