Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. В. С. – младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – гр. П., срещу решение № 142 от 19.10.2012 г., постановено по адм. дело № 245/2012 г. по описа на Административен съд гр. П.. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – К. Г. М., в представен писмен отговор и чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.

Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Маринов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 31.07.2012 г., постановена на основание чл. 63 ал. 1, т. 1 от ЗМВР от касатора – служител в ОД на МВР – Перник, в качеството му на полицейски орган.

Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна и не съответства на законовите разпоредби, поради което я е отменил.

Обжалваното решение е правилно, като съдът...