Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на „Е.ОН България мрежи” АД, гр. В. и „Е.ОН Б. П.” АД, гр. В., чрез процесуалния им представител, против решението по т. 3 от протокол № 144/06.10.2010 г. от заседание, проведено на същата дата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията). Твърди се в жалбата, че решението е нищожно. При евентуалност се навеждат доводи за унищожаемост поради постановяването му в нарушение на материалния закон - ЗЕ и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, както се присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспореното решение.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на Върховния административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата и като взе предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното: С т.
1 от оспореното решение, ДКЕВР е указала на "ЧЕЗ Р. Б. АД, "ЧЕЗ Е. Б." АД, "Е.ОН Б. М." АД и "Е.ОН Б. П." АД, че Комисията ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в горната таблица, а с т. 2 от него, на същите дружества е указан едномесечен срок, в който да представят пред Комисията нови ценоразписи с цени, не по-високи от посочените в същата таблица .
Обжалваното решение е постановено от ДКЕВР в изпълнение на указания, дадени от ВАС с решението му по адм. дело № 14141/2008 година, оставено в сила с решение на същия съд, 5-членен състав, по адм. дело № 5916/2010 година. С цитираните съдебни решения е отменено решение № 155/06.10.2008 година на ДКЕВР, с което тя е указала на всички електроразпределителни дружества и крайни снабдители, че ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблицата, неразделна част от решението.
С цитираните решения на ВАС по а. д. № 14141/2008 г. и № 5916/2010 г. е прието, че решение № 155/2008 г. на ДКЕВР е издадено от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия. Прието е също, че то противоречи на материалния закон и е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приети за установени са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила предвид факта, че преди да издаде акта си, ДКЕВР не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая, с което е нарушила чл. 35 от АПК. В доклада на работната група е посочено, че дружествата прилагат различен подход при определяне цените за отделните видове услуги, поради което не може да се направи достоверен сравнителен анализ между отделните ценоразписи. По преписката не са били събрани всички относими доказателства за изясняване на обстоятелството спазват ли жалбоподателите условията на лицензиите относно цените на предоставяните допълнителни услуги, свързани с лицензионната дейност. Назначените по делото вещи лица са заявили, че без предоставената допълнително счетоводна информация от жалбоподателите, не биха могли да отговорят на въпроса дали определените от комисията максимални цени на услугите са икономически обосновани, както и дали в цените на услугите са включени разходи, вече включени в цените за присъединяване и пренос на електрическа енергия, утвърдени или определени от комисията.
Изложени са съображения, че изводите на регулаторния орган, че тези услуги са пряко свързани с дейността на дружествата по лицензиите и че тяхното предоставяне гарантира реализирането на универсалното право на потребителите да имат достъп до електроразпределителните мрежи, респективно да бъдат снабдявани с електрическа енергия, както и че извършването на услугите се осъществява единствено от разпределителните дружества, поради което за потребителите не е налице възможност да избират между различни изпълнители, са законосъобразни. Не е налице законово ограничение ДКЕВР да определи максимални цени на услугите, свързани с лицензионната дейност, но същите следва да отговарят на принципите, заложени в условията на лицензиите.
Изложени са мотиви, че предвидените от ДКЕВР максимални цени на услугите, предоставяни от дружествата – жалбоподатели, не са икономически обосновани, а разходите утвърдени от регулатора не възстановяват икономически обоснованите разходи на „Е.ОН България мрежи” АД и „Е.ОН България продажби” АД, за извършване на услугите, свързани с лицензионната им дейност. Поради това волеизявлението на административния орган почива на факти, които не са доказани, като при формирането му не са взети предвид всички обстоятелства от значение за случая. В хода на съдебното производство е установено по несъмнен начин, че при ценообразуването двете електроразпределителни дружества спазват изискванията за разделно отчитане на разходите по регулираната (основната) дейност и тези за услуги, свързани с лицензионната дейност.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение е отменено, а преписката върната на регулаторния орган за ново произнасяне.
При новото произнасяне на ДКЕВР, с обжалваното протоколно решение № 144/06.10.2010 г., Комисията е разгледала доклад относно определяне на пределни цени на допълнителни услуги, предоставяни от енергийните дружества. Взела е решение, че ще приема като икономически обосновани разходи само разходите за услуги, свързани с лицензионната дейност, като същите не следва да надвишават определените горни граници в приложената към решението таблица и е даден едномесечен срок на дружествата да представят нови ценоразписи.
Решението е постановено от компетентен орган – ДКЕВР, в кръга на неговите законови правомощия, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, по следните съображения:
ДКЕВР е компетентна да постанови оспореното решение, поради което същото не е нищожно. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, ДКЕВР упражнява контрол за регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическата енергия, преноса и разпределението на природен газ, търговията с електрическа енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, за нищожност на протоколното решение на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който актове на административния орган, извършени в противоречие на влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Както бе посочено по-горе, разпоредените с оспореното решение права и задължения за жалбоподателя са постановени след отмяна по съдебен ред на предходно решение на ДКЕВР. При постановяване на новия административен акт Комисията е спазила указанията на съда: извършен е анализ на пълната информация, представена от електроразпределителните дружества, свързана с формиране на цените за допълнителните услуги в изпълнение на правомощието си да контролира изпълнението на условията, заложени в лицензиите да определя кои, какви и в какъв размер разходи са икономически обосновани. Определянето им е съществено условие при последващото определяне на групите разходи за регулаторни цели и тяхната аналитичност в съответствие с изискванията на чл. 37 от ЗЕ. Целта е всеки разход да бъде идентифициран за нуждите на ценообразуването и за аргументиране на предложението за утвърждаване на цени. По тези съображения настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че оспореното решение на ДКЕВР не е нищожен административен акт, тъй като е издаден в изпълнение и в съответствие с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона – чл. 173, ал. 2 от АПК.
Твърдението на жалбоподателя, че ДКЕВР е съобразила само данните от 2008 г. са неоснователни. Преди постановяването на административния акт регулаторният орган е определил работна група, която да извърши проучване и да направи анализ на цялата информация, свързана с формиране на цените на допълнителните услуги, извършвани от електроразпределителните дружества и крайните снабдители, включително и от жалбоподателите. Извършен е икономически анализ на предоставената информация и при отчитане на специфичните факти и обстоятелства, характерни за електроразпределителните дружества, при спазване на основните принципи, заложени в чл. 31 от ЗЕ, ДКЕВР е направила изчисления на цените за допълнителни услуги. Комисията е стигнала до извода, че за периода 2008-2009 г. дружествата не извършват разделение на приходите и разходите за дейността, т. е. всички разходи се отнасят към регулираната дейност. При извършения анализ на годишните финансови отчети ДКЕВР е установила, че за периода 2008-2011 г. приходите от дейността представляват приходи от продажби на електрическа енергия, приходи от фактурирани мрежови услуги и др., като в разходната част не е представена информация за прихода от допълнителни услуги, т. е. няма информация за тяхната себестойност.
На база на подробния сравнителен анализ за времето, необходимо за извършване на услугите по възстановяване на електрозахранването, както и анализа на икономически обоснованото ниво на разходите, които потребителите трябва да заплащат за извършваните допълнителни услуги при отчитане на спецификите на осъществяване на лицензионната дейност от електроразпределителните дружества, ДКЕВР е произнесла решението си по т. 3 по протокол № 144/06.10.2010 г. С последното, на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, във връзка с т. 3.10.2 от издадените лицензии за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия", считано от 06.10.2008 г. на " ЧЕЗ Р. Б. АД, "ЧЕЗ Е. Б." АД, "Е.ОН Б. М." АД, "Е.ОН Б. П." АД е било указано, че комисията ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблица, неразделна част от решението, като на дружествата е указано в едномесечен срок да представят в комисията нови ценоразписи с цени, които не са по-високи от посочените в таблица.
Неоснователни са и оплакванията за нарушаване на материалноправните разпоредби. Независимо, че цените на допълнителните услуги, свързани с лицензионната дейност на жалбоподателите не подлежат на ценово регулиране, по изложените по-горе съображения, ДКЕВР е упражнила свои законови правомощия да определи рамките, в които следва да бъде определен един от елементите на ценообразуването, а именно разходите за допълнителни услуги. В рамките на посочените от комисията рамки лицензиантът може да определя цените на електрическата енергия, и в този смисъл той има право сам да определя крайната цена, поради което с оспореното решение не се прави ценово регулиране по смисъла на чл. 30 от ЗЕ. При постановяването на административния акт ДКЕВР е съобразила принципите за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и отделните групи потребители, както и изискването цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, заложени в разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. По този начин контролът върху разходите за допълнителни услуги свързани с лицензионната дейност, препятства злоупотребата от страна на енергийните предприятия за използването на различни методики и аналитична отчетност за оценка на тези разходи, както и калкулиране на приходи по услуги, които са част от утвърдените от комисията цени за присъединяване и включване на печалба от тези дейности при изчислена надценка върху разходите.
По изложените съображения, оспореното решение се явява законосъобразно, като издадено в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. Липсват основания за отмяната му.
Процесуалните представители на ДКЕВР са направили искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно, На основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на ДКЕВР сумата от 150, 00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.ОН България мрежи” АД и „Е.ОН Б. П.” АД, против т. 3 от протоколно решение № 144 от 06.10.2010г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
ОСЪЖДА „Е.ОН България мрежи” АД и „Е.ОН Б. П.” АД да заплати на ДКЕВР сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ Е. М.
А.И.