Образувано е по касационна жалба на "С. Д." АД гр. Д., срещу Решение № 852/ 23. 07. 2009 г. по адм. д. № 679/ 2009 г. на Административен съд Бургас, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нанрвушение на съодпроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните доводи за нарушения на материалния закон е постановяване на решението в нарушение с разпоредбата на чл. 72, във връзка с чл. 29, ал. 8 от ЗППМ, и на чл. 170, ал. 2 от АПК, във връзка с твърдението за необоснованост на съдебния акт. Прави се искане Върховния административен съд да отмени решението на Бургаския административен съэд и реши спора по същество като се задължи Кмета на О. К. да издаде заповед по чл. 72 от ЗППМ за увищожаване на засетите в нарушение на чл. 29 от ЗППМ посеви от С. Л. и Г. Т..

Кметът на О. К. не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК., поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по адм. д. № 679/2009 г. на Административен съд Бургас е започнало по жалба (именована молба) на "С. Д." АД гр. Д., срещу мълчаливия отказ на Кмета на О. К. да се произнесе по молба вх. № 69-00-227/ 7. 05. 2009 г. на същото дружество за издаването на заповед по чл. 72, във връзка с чл. 29, ал. 8 от ЗППМ, с която въз основа на Заповед № РД-09- 81/ 5. 03. 2009 г. на Кмета на О. К., обл. Бургас се разпореди за унищожаването от общинската администрация за сметка на нарушителите на посеви засети със слънчоглед от С. Л. в масив 70, в землището на с. Ж., с площ от 120 дка с оглед осигуряване на пространствена изолация от 1500 м. от хибриден семепроизводствен участък, обхващащ имот в масив № 60 в землището на с. Ж., стопанисван от семепроизводителя С. М., и от Г. Т. в масив 96.97 в землището на с. Т., с обща площ от 320 дка, с цел осигуряване на пространствена изолация от 1500 м. от хибриден производствен участък обхващащ имот в масив №96, в землището на с. Т., стопанисван от семепроизводителя С. М.. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, поради противоречие на същият с чл. 29, ал. 8 от ЗППМ и със Заповед № РД- 09-81/ 5. 03. 2009 г. на кмета на общината, с която същият на основание чл. 29, ал. 1 и 4 от ЗППМ е разпоредил осигуряването на пространствена изолация не по-малко от 800 м. за колиандър и не по-малко от 2000 м. за слънчоглед от други площи засяги с всякакви видове хибриди, сортове и декоративни форми, съответно колиандър и слъчоглед, в това число в дворовете на населените места и всички полета от населението на семепроизводствените полета в землището на с. Т., семепроизводствен посев колиандър, с площ от 70 дка, масив № 73211-17-5 от Картата на блок на земеделско стопанство с ползвател С. Д. М., с пространствена изолация не по-малко от 800 м.; в землището на с. Т., семепроизводствен посев колиандър, с площ от 210 дка, масив № 73211-17-7 и № 73211-17-6 от Картата на блок на земеделско стопанство с ползвател С. Д. М., с пространствена изолация не по-малко от 800 м.; в землището на с. Ж., семепроизводен посев хибриден слънчоглед с площ от 160 дка от масив № 29249-65-5 от Картата на блок на земеделско стопанство с ползвател С. Д. М., с пространствена изолация не по-малко от 2000 м. и в землището на с. Ж., семепроизводен посев хибриден слънчоглед с площ от 200 дка от масив № 29249-78-2 от Картата на блок на земеделско стопанство с ползвател С. Д. М., с пространствена изолация не по-малко от 2000 м.

С решението предмет на касационната жалба Бургаския административен съд е отхвърлил същата като неоснователна. Приел е, че Заповед № РД-09-81/ 5. 03.2009 г. на Кмета на О. К. за определяне на пространствената изолация на площите, не е била съобщена на заинтересованите лица С. Л. и Г. Т. като ползватели на земите, обхванати от пространствената изолация. Нещо повече констатирал е, че тази заповед е предмет на съдебно производство по адм. д. №732/2008 г. на същия съд по жалба на горните лица. Приел е още, че жалбоподателя не е установил и второто обстоятелство релевантно за издаването на заповедта по чл. 72 от ЗППМ това, че площите обхванати от пространствената изолация на заповедта на кмета на общината са опрашители или приносители на вирус.

Решението на административния съд е правилно и обосновано.

Искането пред административния орган от страна на жалбоподателя е за предприемане на действия от страна на общинската администрация при О. К. за унищожаване на посеви, съответно насаждения, засети, съответно засадени с растения опрашители или приносители на вируси в нарушение на чл. 29, ал. 8 от ЗППМ, което по същество е принудителна административна мярка по чл. 72 от ЗППМ. За предприемането на такива действия е необходимо наличието на влязъл в сила административен акт по чл. 29, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗППМ за определяне на площите обхванати от пространствената изолация. Този акт следва да бъде доведен до знанието на всички правни субекти засегнати от него, в случая събствениците и ползвателите на земте обхванати от пространствената изолация. Законът в разпоредбата на ал. 7 на чл. 29 изрично разпорежда, че копие от заповедта за определяне на площите обхванати от пространствената изолация се изпраща на собствениците или ползвателите на земите, обхванати от същата. Едва при наличието на взлязъл в сила административен акт по чл. 29, ал. 4 от ЗППМ, в това число и по отношение на собствениците на имотите или ползвателите на земите обхванати от пространствената изолация, може да се поиска прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72 от ЗППМ, при това след изпълнение изискванията на чл. 92 от ЗППМ за установяване на нарушението. С оглед доказателствата по делото обосновани са изводите на административния съд за законосъобразност на мълчаливия отказ на Кмета на О. К. да издаде заповед по чл. 72 от ЗППМ. Липсват доказателства административния акт от който жалбоподателя черпи права за искането си по чл. 72 от ЗППМ да е съобщен на горните лица, да е влязъл в сила по отношени на тях и те да не са го изпълнили и като последица срещу тях да се предприети исканите принудителни административни мерки.Твърдението на касатора, че заповедта на кмета на общината за определяне на площите засегнати от пространствената изолация е съобщена чрез обявяването й пред общината, не е доказано.Това обстоятелство не е установено и от доказателства представени от жалбоподателя в производство пред административния съд, едно от които се представя и пред касационната инстанция. Молбата на Р. Г. приложена на л. 41 от делото дава индикация за водени разговори с лицата посочени в нея във връзка със засетия от тях слънчоглед, но не установява тези лица да са уведомени по надлежния ред за издадената заповед. Липсват доказатерства това да е извършено от С. Д. М., на когото със заповедта на кмета на общината е вменено в задължение да уведоми земеделските ползватели, отглеждащи култури в съседство с масивите отразени в заповедта за същата - Протокола от 27. 05. 2009 г., на който касатора се позовава е съставен след искането за издадаве на акт за предприамане на принудителни действия, дори и след самата жалба.Безспорни са и в съответствие със закона са изводите на административния съд за липсата и на втората комулативна предпоставка за издаване на искания административен акт, а именно да е установено, че засетите прощи обхванати от пространствената изолация са опрашители или носители на вирус. Н. повече, към момента на откриване на производството, не е била открита и развита процедура по чл. 92 от ЗППМ, чрез която следва да се установят горните обстоятелства. На л. 43 от делото е приложен констативен протокол № 570 от 24. 06. 2009 г. на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, съставен след депозиране на жалбата пред административния съд.

При тези обстоятелствата Върховния административен съд намира касационната жалба по изложените в нея съображени за неоснователна, поради което счита, че следва да бъде оставена без уважение а обжалваното решение като правилно и обосновано оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 852/ 23. 07. 2009 г. по адм. д. № 679/ 2009 г. на Административен съд Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Б.М.