О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4373

гр.София, 03.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №616 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. К. срещу решение №1373 от 21.11.2023 г., постановено по в. гр. д. №1519 по описа за 2023 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2023 от 7.6.2023 г. по гр. д. № 1186 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, 42 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР-Варна.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос:

Следва ли да се счита предпоставка по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение или привличане в качеството на обвиняемо лице, или за ангажиране отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяването на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не съставлява престъпление?

Прокуратурата на Република България не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на...