Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. К. против решение № 121 / 17.12.2009 г. по адм. дело № 132 / 2009 г. на Административен съд – гр. К. в частта, с която е отменено негово решение № 13 / 15.07.2009 г., с което е потвърдено разпореждане № ПР – 331 / 08.06.2009 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ досежно разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми от И. К. С., от гр. М. в размер на 9972, 18 лева, от които главница 8356, 51 лева и лихва 1616, 30 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, И. К. С., от гр. М. счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 13 / 15.07.2009 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Кърджали в частта му, с която е потвърдено разпореждане № ПР – 331 / 08.06.2009 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ досежно разпоредено възстановяване на неоснователно получени суми от И. К. С., от гр. М. в размер на 9972, 18 лева, от които главница 8356, 51 лева, представляваща недобросъвестно получени осигурителни плащания по отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на непрекратено осигуряване и лихва 1616, 30 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Садуллах е бил осигурено лице по две осигурителни правоотношения като към момента на подаване...