Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.К, В.К и С.К, чрез адв.. М като процесуален представител, срещу решение № 504 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 503/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е изменен протокол № 373/15.05.2017 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 71/31.03.2016 г. на кмета на община Б.д, в частта, с която е определена пазарна оценка на обезщетение за засегнатите от сервитут 0.423 дка от имот № 057007 с площ 2 000 дка, находящ се в м. Гладно поле, землището на с. П., тяхна собственост, като обезщетението е увеличено от 2 066 лева на 4 543 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения протокол или да се увеличи определената оценка със стойността на подобренията в имота, засегнат от сервитута, съгласно заключението на вещото лице.
От жалбоподателите е подадена и частна жалба срещу определение № 856 от 08.05.2018 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането им за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Ответникът - община Б.д не взема становище.
Ответникът – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваните решение и определение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на С.К, В.К и С.К срещу протокол № 373/15.05.2017 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 71/31.03.2016 г. на кмета на община Б.д, в частта, с която е определена пазарна оценка на обезщетение за засегнатите от сервитут 423 кв. м от имот № 057007 с площ 2 000 дка, находящ се в м. Гладно поле, землището на с. П., тяхна собственост. Еднократното обезщетение е определено поради засягане на посочената част от имота от сервитут в полза на „Рила газ“, по искане на Агенция "Пътна инфраструктура", вследствие промяна на трасето на газопровод, съгласно влязъл в сила план за реконструкция на инженерните мрежи на техническата инфраструктура за Автомагистрала "Струма" ЛОТ 3, ЛОТ 3, 1 от км 359+068 до км 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център за управление с временна връзка към съществуващ път І-1 на територията на община Б.д.
Съдът е приел, че оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон в частта му, с която е определена пазарна оценка за засегнатите от сервитута 423 кв. м от имота на жалбоподателите. Изложил е съображения, че определената оценка не съответства на пазарната такава, поради което я е изменил, като е увеличил стойността на обезщетението от 2 066 лева на 4 543 лева. Този извод е основан на заключенията на съдебно-оценителните експертизи. По отношение претенцията на жалбоподателите за включване в стойността на обезщетението на извършените подобрения в засегнатата част от имота, представляващи трайни насаждения, навес – барбекю и ограда, съдът е приел, че подлежат на отделно обезщетяване след реализиране на обекта на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ).
Съдът е присъдил в полза на жалбоподателите направените разноски в половин размер, тъй като искането за изменение на оспорения административен акт не е уважено в цялост. С определение № 856 от 08.05.2018 г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е отхвърлил претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Обоснован е изводът на съда, че оценката на комисията по отношение на сервитута за засегнатата част от имота на жалбоподателите е изготвена от компетентен орган, в предвидената писмена форма. Актът на комисията съдържа фактически и прави основания за приемането му. Правилно е прието, че не се констатират съществени нарушения на установената процедура.
Съгласно чл. 64 ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗУТ оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината.
Със заповед на кмета на община Б.д от 31.03.2016 г. е назначена постоянна комисия с изброени задачи, сред които приемане на оценки и определяне на размера на обезщетения в изрично предвидените в ЗУТ случаи. Оценката на сервитута е извършена от комисия в определения със заповедта състав. Индивидуализация на имотите, които попадат в обхвата на сервитута, се съдържа в искането за оценка, отправено до административния орган, от възложителя на строежа Агенция "Пътна инфраструктура". В приложенията към протокола на комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ засегнатите имоти са точно определени по землища на населените места съобразно извършената корекция на пазарната оценка на обезщетенията. Имотът на жалбоподателите е индивидуализиран с посочване на неговия номер в землището на с. П. и засегнатата част от сервитута. Съдът е обсъдил доводите в оспорването за нищожност на протокола на комисията, съответно за неговата незаконосъобразност поради неспазване на установената форма и е достигнал до обоснован извод, че същите са неоснователни. ЗЕ не предвижда възможност за имотно обезщетение при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, в какъвто смисъл са доводите на касатора, поради което съдът не е следвало да обсъжда тази хипотеза, тъй като се касае да друг вид обезщетяване без промяна на собствеността.
Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Размерът на обезщетението за процесния сервитут е следвало да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетото от органа и определеното от оценителя обезщетение, правилно е прието от съда като занижено и е изменено като незаконосъобразно с оглед пазарните цени, като това обстоятелство безспорно се потвърждава от заключенията на съдебно - оценителните експертизи. Съдът обаче неправилно е възприел заключението само в частта, в която вещото лице е определило размера на обезщетението в размер на 4 543 лева. При определяне на справедливата пазарна стойност съдът е следвало да отчете и наличните подобрения в имота – трайни насаждения, тъй като те попадат в рамките на ограниченията на ползването на имота съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗЕ във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 8 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно заключението на вещото лице в засегнатата част от имота попадат следните трайни насаждения – жив плет, туи, бял бор, лозници, сливи, череши, круши, ябълки, черници, чиято обща стойност съобразно техния брой и вид възлиза на 1934, 79 лева. В сервитутната зона не се допускат такива насаждения и попадат в ограниченията на ползването на имота. Те представляват подобрения, които следва да се включат в размера на обезщетението. Като не е отчел стойността на трайните насаждения, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Решението на комисията е незаконосъобразно. Размерът на обезщетението следва да се увеличи, като към пазарната цена на засегнатата част от имота – 4 543 лева се добави и стойността на трайните насаждения – 1934, 79 лева или общият размер на обезщетението следва да се определи на 6 477, 79 лева. Наведените в касационната жалба възражения в този смисъл са основателни.
Настоящият състав не споделя доводите на касаторите, че оценката следва да се завиши и със стойността на намиращия се в тази част на имота навес-барбекю, тъй като доказателства за неговата законност не са представени. След като при отчуждаване на имот – частна собственост за общински или държавни нужди на обезщетяване подлежат само законните строежи по арг. от чл. 22, ал. 14 ЗОС и чл. 35 ЗДС, то това правило следва да намери приложение и при определяне на еднократното парично обезщетение за сервитут по чл. 65 ЗЕ. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16/2004 г. в сервитутната зона на газопроводите не се допуска строителство. Независимо че в случая строежът, представляващ навес-барбекю е в засегната от сервитута част на имота и същият подлежи на премахване, то в размера на обезщетението поради това ограничение на ползването на имота следва да се включи само стойността на законните строежи, с които се увеличава тяхната пазарна стойност, а не на всеки строеж. Допълващо застрояване в имота съгласно одобрения със заповед от 03.12.2007 г. ПУП – ПЗ не е предвидено, за да се твърди невъзможност да се изградят гаражи на регулационната линия. По делото липсват доказателства, че изпълнената на място ограда ще бъде засегната от реализирането на сервитута. В случай, че се наложи нейното изместване, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, то титулярът на сервитута дължи възстановяване на причинените вреди на имота съгласно чл. 65, ал. 2 ЗЕ, както правилно е приел съдът.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че в стойността на обезщетението следва да се включи и сумата, с която се намалява стойността на имота в резултат на сервитута. Паричното обезщетение по чл. 65 във вр. с чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ се дължи именно поради обстоятелството, че върху имота са налага тежест, т. е. намалява се неговата пазарна цена с оглед попадането на част от същия в сервитутната зона, в случая в резултат изместване трасето на газопровода по уличната мрежа. Затова законодателят в чл. 65 ЗЕ е предвидил критерии, въз основа на които се определя размера на обезщетението, като целта е да се компенсират и ограниченията на ползването, които са от значение за пазарната стойност на имота.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се измени решението, обективирано в протокол № 373/15.05.2017 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 71/31.03.2016 г. на кмета на община Б.д, в частта, с която е определена пазарна оценка на обезщетение за засегнатите от сервитут 0.423 дка от имот № 057007 с площ 2 000 дка, находящ се в м. Гладно поле, землището на с. П., собственост на С.К, В.К и С.К, като обезщетението се увеличи от 2 066 лева на 6 477, 79 лева.
При този резултат на отмяна подлежи и определението, с което с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на съдебното решение в частта за разноските.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателите се дължат такива за двете съдебни инстанции в пълния претендиран размер. Делото не е с определен материален интерес, поради което община Б.д следва да бъде осъдена да заплати на С.К, В.К и С.К разноски в общ размер на 2 131, 94 лева, от които 1 396, 94 лева – за първоинстанционното производство (30 лева – весена държавна такса, 502, 94 лева – възнаграждение на вещо лице и 864 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) и 735 лева – за касационното производство (15 лева – внесена държавна такса и 720 лева – заплатено адвокатско възнаграждение). Възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения не е направено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 504 от 20.03.2018 г. и определение № 856 от 08.05.2018 г., постановени по адм. дело № 503/2017 г. по описа на Административен съд - Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение, обективирано в протокол № 373/15.05.2017 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № 71/31.03.2016 г. на кмета на община Б.д, в частта, с която е определена оценка на обезщетение за засегнатите от сервитут 0.423 дка от имот № 057007 с площ 2 000 дка, находящ се в м. Гладно поле, землището на с. П., собственост на С.К, В.К и С.К, като увеличава обезщетението от 2 066 лева на 6 477, 79 (шест хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) лева.
ОСЪЖДА община Б.д да заплати на С.К, В.К и С.К направените по делото разноски в размер на 2 131, 94 (две хиляди сто тридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки) лева. Решението е окончателно.