Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С.Ч, от гр.[населено място], против решение № 390 от 30.06.2017 г. по адм. дело № 413/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-26-88-1/27.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ град Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН] от 07.02.2017г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Хасково, и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна решението и на административния акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е решение № 1012-26-88-1/27.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ град Хасково, с което е отхвърлена жалбата на С.Ч срещу разпореждане № [ЕГН] от 07.02.2017г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО пенсионният орган е отпуснал пожизнено социална пенсия за инвалидност за 91 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 01.12.2016 г., и със същото разпореждане на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спрял социалната пенсия за инвалидност. С постановеното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване...