Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Монолит“ АД, ЕИК: 836148005, представлявано от Г.С – изп. директор, чрез адв.. М, против решение № 99/18.01.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1459/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № P-16002616002577-091-001/07.02.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 236/02.05.2017 г. на директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски в производството.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Г, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт (РА) № P-16002616002577-091-001/07.02.2017 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 236/02.05.2017 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на...