Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.К, чрез адв. В.С, срещу Решение № 148 от 27. 03. 2017 г., постановено по административно дело № 924/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. (АС Пазарджик).

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че условията при които е бил лишения от свобода не отговарят на изискванията. Моли да се отмени обжалваният съдебен акт, като вместо него се уважи изцяло предявения иск.

Касационният жалбоподател П.К, моли да се уважи касационната жалба, по изложените в нея съображения. Моли, да се отмени решението на административния съд и се присъди обезщетението за претърпените вреди, в посочения размер.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията“– София в становище от 26.07.2018 г. моли да се отхвърли като неоснователна подадената касационна жалба и да се потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение на АС Пазарджик.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че по делото не е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Счита решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

АС Пазарджик е сезиран с искова молба на П.К, понастоящем в Затвора гр. [населено място], против ГДИН София, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 10000 (десет хиляди) лева. В исковата молба се излагат обстоятелства, относно лошите битови условия в Затвора гр. [населено място] и З. [ място] В ПЕРИОДА 22.04.2016 г. до 05.12.2016 г.

С обжалвания съдебен акт Решение № 148 от 27. 03. 2017 г., постановено по административно дело № 924/ 2016 г. на Административен съд - гр. П. е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска на П.К., понастоящем в Затвора гр. [населено място], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С. и е ОСЪДЕН същият да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

За да достигне до този резултат, АС Пазарджик приема, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на двата затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Счита, че видно от показанията на свидетелите и представените писмени доказателства, и в двата затвора има отопление, проветряване, осветление в килиите, в които е бил ищецът.

Намира, че площта, с която е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието, с малко не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ и то в отделни кратки периоди. Смята, че храната се дава по калорийни измервания по определени таблици, спуснати от ГДИН.Аистрацията раздава перилни препарати, а също така е възложено на фирми дезинфекцията на помещенията срещу паразити.

Намира, че не е установено в килиите да има влага, лицата да са лишени от течаща вода, като има мивка с вода и тоалетна, а топла вода се предоставя в отделно общо помещение. Достигнат е извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

В заключение адм. съд намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Визираните в жалбата обстоятелства не представляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславят отмяна на обжалваното решение. Развилият се пред адм. съд процес е реализиран при спазване на процесуалните права на страните и в съответствие с предвиденото съдебно производство.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради необоснованост като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото.

Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно приложимата правна уредба. В съдебния акт са обсъдени показанията на свидетелите, ангажирани от страна на ищецът Куковски, като тяхната оценка правилно е изведена след съпоставка с останалия доказателствен материал.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията.

Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, решаващият съд приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. При липсата на така посочените предпоставки не може да се реализира отговорността на ответника по този ред.

Обосновано съдът приема, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. В процесния случай не е установено твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие.

С исковата молба се твърди, че в резултат на незаконосъобразното бездействие– са претърпени неимуществени вреди - изразяващи се в обида, огорчение, неудобства, принуда и т. н. Липсват доказателства за конкретни преживявания, които са породени от поставянето по - неблагоприятни условия от обичайното пребиваване в местата за лишаване от свобода. Наред с това липсват и доказателства за наличието на битови условия, които поради своя характер или интензитет презумптивно биха се отразили в негативен аспект.

Не може да се приеме, че на лицето е нарушено правото на хигиена и от там, че е нарушен чл. 3 от ЕКЗПЧОС. На лишения от свобода е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение - чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Осигурена е възможност за хигиенно поддържане на лишените от свобода–- чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Не се доказва лицето да е бил в условия по - лоши от тези, при които обичайно е изтърпявано наказанието лишаване от свобода. Липсват данни за влошени битови и санитарно - хигиенни условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.

На следващо място, отклонението в разполагаемата жизнена площ е минимално и не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ само в отделни кратки периоди - чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (ДВ, бр. 103 от 2012 г.) и чл. 20, ал. 1 от ППЗИНЗС. С. С на З. [ място] при престоя от 28.06.2016 г. до 17.09.2016 г. в стаи № 65, № 33 и № 21, лицето е разполагало с около 3, 85 кв. м. жизнена площ. В З. [ място] при престоя в килия 808 е разполагал с над 3, 38 кв. м. Тази минималност в отклонението на изискването за разполагаема площ и краткосрочност на престоя сочи за липсата на деликт. Не е налице пренаселеност на помещенията, което да доведе до осезаем дискомфорт в пространствен аспект, тъй като отклоненията са несъществени от нормативните изисквания - чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС /сега ал. 4 в сила от 07.02.2017г./, §11 от ПЗР на ЗИНЗС.

Този извод не се променя от аргументите, изтъкнати в касационната жалба, свързани с приложението на практиката на ЕСПЧ. Именно в § 166 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В случая това не е налице, тъй като площта е над 3 кв. метра.

Не е налице и липсата на някои от факторите посочени в § 167 от същото решение „Нешков и други против България“: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най - малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В случая, са налице и трите посочени обстоятелства, поради което липсва нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на осигуряване на достатъчно лично пространство. След като е налице съответствие с минималните изисквания регламентирани в националните правни норми и изведените изисквания в практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на З. [ място] и З. [ място].

При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за лицето, съдът е извел законосъобразни изводи. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АС Пазарджик.

Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 27.03.2017 г., постановено по административно дело № 924/ 2016 г. на Административен съд Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.