О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4528

гр.София, 10.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 642 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на E. Г. И. срещу решение № 1168 от 19.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1500 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, седми състав, с което е потвърдено решение № 1037 от 1.03.2023 г. по гр. д. № 31/2023 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, първи брачен състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Е. Г. И. срещу Р. С. Р. иск с правна квалификация чл.66, ал.2 от СК за признаване за установено, че детето К. Р. Р., родено на 26.06.2017 г., е заченато и произхожда от ищеца.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да допусне допълнителна повторна съдебно-медицинска епикриза, поискана от ищеца, но недопусната от първоинстанционния съд, съобразно доказателствата по делото?

2. Съществува ли възможност за съпричинителство в оплождане на яйцеклетката на майката при отделни полови актове от страна на двама мъже в кратък период от време?

Ответникът по касационната жалба Р. С. Р. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата си молба Е. Г. И. е изложил, че от съжителството му с ответницата Р. С. Р. е родено детето К. Р.. Тъй като ответницата е оспорила извършеното от него припознаване, той е поискал да бъде установено, че е баща на детето.

В отговора на исковата молба ответницата е признала съвместното съжителство, но е оспорила предявения иск.

Приетата по делото ДНК експертиза е достигнала до заключението, че при определените ДНК профили и разпределение на детските алели ищецът не може да е биологичен баща на детето. В публичното съдебно заседание на 28.02.2023 г. пълномощникът на ищеца е поставил на вещото лице въпроса дали ищецът може да е съпричинител на зачеването, тъй като майката е имала връзки и с други мъже. Вещото лице е отговорило, че установените ДНК профили на ищеца изключват възможността той да бъде биологичен баща, понеже разликите между характеристиките на детето и на Е. И. са много големи. Обяснило е, че всяко дете наследява една своя характеристика от биологичната си майка и една от биологичния си баща. Първо се установяват характеристиките, които се наследяват от майката-т. нар майчини алели. Останалите характеристики в ДНК профила на детето, които не са майчини, трябва да произхождат от биологичния баща. Сравнителното съпоставяне на тези характеристики в детето, които не са майчини, с тези от ДНК профила на Е. Г. И. показват разлики, тоест-той не може да бъде биологичен баща. Относно съпричинителството вещото лице е отговорило, че това е специализирана материя, по която в момента не може да се произнесе, но е потвърдило, че ищецът не е биологичен баща на детето. Отговорът е дал повод на представителя на ищеца да поиска допълнителна експертиза, която да установи може ли ищецът да бъде съпричинител на зачеването на детето. Софийският градски съд е отказал да допусне такава експертиза с оглед дадените обяснения на вещото лице. Софийският апелативен съд също не е допуснал нова тройна експертиза, като в определението си е посочил, че поставените от ищеца въпроси нямат смисъл, доколкото се касае за дете, родено в резултат на едноплодна бременност и естествено заченато, а не в резултат на техники от областта на асистираната репродукция. След това в решението си въззивният съд е приел, че развитите от касатора доводи за съпричинителство в зачеването на детето не могат да бъдат споделени и нямат никаква обосновка в науката. Приетата ДНК експертиза сочи, че в повече от два локуса немайчините алели от ДНК профила на детето нямат съвпадение с алел от съответния локус от ДНК профила на Е. И., поради което той не може да бъде негов баща. Затова въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

От изложеното дотук е видно, че въззивният съд не е разрешил първия въпрос на касатора в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК не вменява задължение на съда при всички случаи на оспорване на заключение да назначи друго или повече вещи лица. Отказът да се допусне повторна/допълнителна експертиза сам по себе си не означава, че не са спазени указанията в т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Право на съда е да прецени дали искането на страната за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно, като тази преценка трябва да се основава на установените в закона критерии. Тези критерии са посочени в разпоредбата на чл. 201 ГПК. Съдът може/не е длъжен/ да възложи допълнително заключение, когато даденото заключение не е достатъчно пълно и ясно и повторна експертиза, ако то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В този смисъл са определения № 1845 от 16.04.2024 г. по к. гр. д. № 3227/2023 г., № 125 от 2.03.2022 г. по т. д. № 1034/2021 г. на II ТО, № 128 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3678/2019 г. на III ГО, № 389 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 4737/2018 г. на I ГО, № 288 от 3.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2075/2016 г. на II ТО, решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г. на IV ГО на ВКС и други. В случая пълномощникът на ищеца е поставил под съмнение правилността на ДНК експертизата в молба вх. № 19317 от 28.02.2023 г., позовавайки се на възможността една жена да зачене от двама различни мъже при сексуален контакт и с двамата за кратък период от време. От посочените в молбата примери обаче става ясно, че се касае за оплождане на две различни яйцеклетки, в резултат на което се раждат близнаци. В настоящия казус се касае за раждане на едно дете, тоест-за оплождане на една яйцеклетка, което изключва възможността, наречена от ищеца „съпричинителство“ във втория формулиран въпрос. Следователно конкретното оспорване на ДНК експертизата не е обосновано, тъй като аргументите на ищеца не могат да породят съмнение в нейната правилност. Затова отказът на въззивния съд да назначи експертиза с поставената от ищеца задача съответства на установената практика на ВКС. Съответно отговор на втория въпрос на касатора не е даден от въззивния съд и не е бил относим към спора, тъй като би бил от значение само ако се касаеше за раждане на повече от едно дете.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1168 от 19.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1500 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, седми състав

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: