Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"–Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 2242 от 13.12.2017г. по адм. д. № 123/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, с която по жалба на „Воден свят“ ООД, представлявано от М.И и Е.И, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000316001454-091-001/07.10.2016 г. и РА № П-02000216195478-003-001/04.11.2016 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 461/22.12.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е установено задължение за:
=корпоративен данък за 2010 г. в размер над 474, 01 лв. до 1 713, 11 лв., както и в частта за определената лихва над 267, 40 лв., като следва да се коригира размерът на установената с РА данъчна загуба за 2011 г. на 12 448, 39 лв., както и размерът на данъчната печалба за 2012 г. на 3 226, 79 лв., като се отбележи, че е приспадната данъчната загуба от 2011 г. в размер на 3 226, 79 лв.; =за ДДС за м. 12/2009 г. – 166, 67 лв., м. 01/2010 г. – 336, 17 лв., м. 02/2010 г. – 160, 54 лв., м. 06/2010 г. – 490, 00 лв., м. 07/2010 г. – 3, 33 лв., м. 09/2010 г. – 30, 07 лв., м. 10/2010 г. - 18, 41 лв., м. 11/2010 г. – 16, 01 лв., м. 12/2010 г. – 24, 94 лв., м. 01/2011 г. – 9 407, 61 лв., м. 02/2011 г. – за сумата над 126, 48 лв. до 178, 11 лв., м. 03/2011 г. – 40, 17 лв., м. 04/2011 г. – 45, 00лв., м. 05/2011 г. – 15, 77 лв., м. 06.2011 г. – 20, 93 лв., м. 08/2011 г. – за сумата над 1 859, 41 лв. до 1 910, 69 лв., м. 12/2011 г. – 130, 13 лв., м. 11/2012 г. – 134, 84 лв., м. 12/2012 г. – 6, 00лв., заедно с начислените лихви, както и в частта на решението, с която Д“ОДОП“ е осъдена да заплати разноски в размер на 2 020, 39лв..
В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи относно основанията за корекция на ползвано право на приспадане на ДДС, на основание чл. 79, ал. 1, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗДДС и за увеличение на декларирания финансов резултат с разходи, представляващи скрито разпределение на печалбата във връзка с използването на придобит недвижим имот от ревизираното дружество. Доказано било от свидетелските показания и други доказателства, че имотът се ползва за лични на съдружниците нужди, а не за независимата икономическа дейност на данъчно-задълженото лице. Недвижимият жилищен имот не бил със сменено предназначение, съгласно разпоредбите на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/. Неправилно съдът приел, че този факт и декларирането на имота като жилищен във връзка с облагането по ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) са ирелевантни за решаването на спорния въпрос за фактическото ползване на имота.
Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба - „Воден свят“ ООД, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но по същество-неоснователна поради следното:
Правилно първоинстанционният съд е определил главните спорни фактически и правни въпроси в процесната част на данъчния спор, а именно : за да се прецени дали за дружеството е възникнало задължение да извърши корекция по реда на чл. 79, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС на приспаднатия данък във връзка с покупката на недвижимия имот в гр. [населено място], [улица], ет. [номер], студио [номер], доставките на ел. енергия, кабелна телевизия и интернет, вода, СОТ по обслужването на имота и обзавеждането му (мебели, климатици), както и по отношение на законосъобразността на извършеното от органа увеличение на декларирания финансов резултат с разходите, прието за скрито разпределение на печалбата на дружеството, следва да се отговори на въпроса - използван ли е имотът, придобит от дружеството в гр. [населено място], освен за икономическата дейност на дружеството и за лични нужди на съдружниците.
Съдебното решение е съобразено с дадените в Решението на Съда на ЕС по делото Klub С-153/11 насоки за тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Настоящият ъсдебен състав на касационната инстанция, намира, обратно на твърдяното в касационната жалба, че органите по приходите не са доказали, че имотът е бил ползван и за лични жилищни нужди на съдружниците, считано от датата на адресната регистрация на съдружника М.И по постоянен адрес – 37.01.2011 г. на адреса на имота, до края на ревизирания период.
Не е било спорно, че процесният имот е придобит на 28.12.2009 г. с ползван от дружеството банков инвестиционен кредит, както и че дружеството е избрало да разглежда вещта като стопански актив. Не е било спорно, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при придобиване на имота. С направения избор от оспорващото дружество да включи придобития от името и за сметка на дружеството недвижим имот в стопанските активи на предприятието е обявено намерението му за ползване на стоката за стопански нужди. Не е било спорно и че дружеството е развивало дейност през ревизирания период в гр. [населено място], видно от приложените по делото договори за извършване на СМР във връзка с ВиК дейности и др., а и органът по приходите е констатирал това обстоятелство в хода на ревизията.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че само въз основа на извършения в ревизионното производство оглед на недвижимия имот, описан в протокол за извършеното действие, не може убедително да се приеме, че придобитото студио се е ползвало за личните нужди на съдружниците на ревизираното дружество в ревизираните данъчни периоди. След като приходните органи са приели, че дружеството има право на първоначално приспадане на ДДС при придобиването на имота, тяхна е тежестта да докажат наличието на условия за корекция на това право. Ревизиращите не са установили за периода на ревизията какво е било разпределението, функционалното предназначение и конкретното ползване на отделните помещения в недвижимия имот – студио [номер], а последното е от съществено значение за определяне и евентуално на пропорциите на ползването за икономическата дейност на дружеството и за лични нужни на съдружниците, както е приел първоинстанционният съд.
Неоснователни са касационните оплаквания, че административният съд приел за ирелевантни обстоятелствата за липса на промяна на предназначението на имота от жилищно в офис, както и относно декларирането на имота във връзка с облагането по ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ). Обосновано съдът е приел, че тези факти сами по себе си не доказват, че имотът е ползван за лични нужди и като ги е обсъдил заедно с останалите събрани доказателства е направил убедителни фактически изводи.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви ан адмиинстративния съд, че действително закупеният актив има характер на вещ с двойно предназначение и съобразно решенията на СЕС - С-291/92 г., дело С-415/98 г., дело С- 269/00г., дело С-72/05г., дело С-25/03г. всяко лице което е собственик може да упражни правото си на избор относно данъчното третиране на такива вещи и имота, като ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично имущество. Макар част от установените от органите по приходите факти могат да бъдат разглеждани като индиция за смесено ползване на недвижимия имот, правилното приложение както на националното законодателство, така и на европейското право изисква, преди да се пристъпи към коригиране размера на ползвания данъчен кредит, безспорно да е установена промяна в предназначението на стопанския актив на дружеството, изразяващо се в ползването му и за цели, различни от икономическата дейност на дружеството. В случая такава промяна в предназначението не е доказана убедително. Доколкото не е установено по делото, че през ревизирания период е налице безвъзмездно ползване на недвижимия имот, не е налице и отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.
Предвид, че първоинстанционното решение в обжалваната част не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба, то следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2242 от 13.12.2017г. по адм. д. № 123/2017 г. по описа на Административен съд – Варна в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.