Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.К от [населено място] против решение № 16 от 21.02.2018 г. постановено по адм. д. № 219 по описа за 2017 г. на Административен съд – Търговище.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5, ал. 7 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Г дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмено възражение и писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на К.К от [населено място] против мълчаливия отказ на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР да издаде на жалбоподателя удостоверение за осигурителен (трудов) стаж образец УП-3 за периода 17.09.2003 г. до 01.03.2006 г., като се отрази в него положен труд от І-ва категория.

За да постанови решението си, Административен съд – Търговище е приел, че за ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР не е налице задължение да издаде удостоверение образец УП-3 със съдържание, каквото претендира жалбоподателят (определяне на положения труд като такъв от І-ва категория). Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и за неправилно прилагане на чл. 5, ал. 7 от КСО са неоснователни.

На основание чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО - редакция,...