Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение №1195/05.07.2017 г. по адм. д.№2433/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалбата на И.Л решение №2153-15-241/28.09.2016 г., и измененото с него /по отношение продължителността на зачетения осигурителен стаж/ разпореждане №[ЕГН]/Протокол №2140-15-480/22.06.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на И.Л му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 КСО. С решението на Административен съд Пловдив е изпратена преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив, за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№2113-15-80/07.01.2016 г., подадено от И.Л при съблюдаване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
В касационната жалба се оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – И.Л, редовно уведомен, се явява лично и с адв.. Д. В писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждане №[ЕГН]/Прот.№2140-15-480/22.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пловдив, пенсионният орган е отказал да...