Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „О. Е” ООД, ЕИК:120504375, с управител А.С, чрез адв. К.И, против решение № 2277/19.12.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 311 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16002116000717-091-001 от 10.10.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 21 от 09.01.2017г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 35 800лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 3 508, 11лв.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, в алтернативност да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като неправилно.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез юрк.. Д, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови процесното...