Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на адвокат Д. Г. А., пълномощник на Щ. Я. Щ. и М. Г. Щ., с която се иска допълване на решение №141 от 27.02.2020г. по т. д.№2245/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о., в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) за оказаната безплатна правна помощ по делото за защитата на всеки един от касаторите пред касационната инстанция, общо в размер на 1200 лева.

Ответникът „Ю. Б” АД в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:

Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

С решение №141 от 27.02.2020г. по т. д.№2245/2018г. съставът на ВКС на РБ e отменил решение №134/09.05.2018г. по в. т.д. №424/2017г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №66/09.07.2014г. по т. д.№140/2013г. на Хасковски окръжен съд в следните части: с която е признато за установено съществуването на вземания на „Ю. Б” АД по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №1532/16.12.2005г. и договор за поръчителство от 17.12.2010г., за които са издадени заповед №110/14.02.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.02.2013г. по ч. гр. д. № 107/2013г. на Районен съд – Харманли, както следва: по отношение на Щ. Я. Щ., за договорна лихва за разликата над 6624 лева до размер на 11 943, 17 лв., дължима за периода 21.05.2012г. до 11.02.2013г. включително, както и по отношение на М. Г. Щ., за договорна лихва за разликата над 6624 лева до размер на 10 634, 80 лв., дължима за периода 21.05.2012г. до 11.02.2013г. включително, и вместо това е отхвърлил предявените от „Ю. Б” АД срещу Щ. Я. Щ., и М. Г. Щ., искове по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че в полза на банката съществуват вземания по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №1532/16.12.2005г. и договор за поръчителство от 17.12.2010г., за които са издадени заповед №110/14.02.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.02.2013г. по ч. гр. д.№107/2013г. на Районен съд – Харманли, както следва: по отношение на Щ. Я. Щ., за договорна лихва за разликата над 6624 лева до присъдения размер от 11 943, 17 лв., дължима за периода 21.05.2012г. до 11.02.2013г. включително, както и по отношение на М. Г. Щ., за договорна лихва за разликата над 6624 лева до присъдения размер от 10 634, 80 лв., дължима за периода 21.05.2012г. до 11.02.2013г. включително. Със същото решение е оставено в сила решение №134/09.05.2018г. по в. т.д. №424/2017г. на Пловдивски апелативен съд, в останалата допусната до касационно обжалване част.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

В подадената от двамата касатори касационна жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Д. А. по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК, за осъществената от него безплатна правна помощ. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по това искане. Поради това са налице основания за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Д. А. по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК за всеки от представляваните от него касационни жалбоподатели поотделно. Липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК / в този смисъл постановеното по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК определение №515 от 02.10.2015г. по т. д.№2340/2015г. на ВКС, ТК, І т. о/ Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съобразно изхода на производството по подадената касационна жалба, като се присъди съответна част от минималния размер на възнаграждението, определен в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки от касаторите.

Обжалваемият интерес по касационната жалба на Щ. Я. Щ. възлиза на 142 317, 26 лева, като съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 4376 лева. Жалбата е приета за основателна за сума в размер на 5 319, 17 лева, съответно следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 163, 55 лева / 5319, 17/142 317, 26 от 4376 лева/.

Обжалваемият интерес по жалбата на М. Г. Щ. възлиза на 126 317, 26 лева, като съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения манималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 4052, 68 лева. Жалбата е приета за основателна за сума в размер на 4010, 80 лева, съответно следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера на 127, 53 лева / 4010, 80/126 134, 29 от 4052, 68 лева/.

Поради изложеното ответникът по касация „Ю. Б АД следва да бъде осъден на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), да заплати на адвокат Д. А., в качеството на пълномощник на касатора - ответник Щ. Я. Щ., адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 163, 55 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а в качеството на пълномощник на касатора - ответник М. Г. Щ. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 127, 53 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение №141 от 27.02.2020г. по т. д.№2245/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о., в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ю. Б АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул.“Околовръстен път“ №260, да заплати на адвокат Д. Г. А., Адвокатска колегия Хасково, с адрес [населено място], [улица], ет. 2 сумата 291, 08 лева / двеста деветдесет и един лева и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), от които 163, 55 лева за процесуално представителство на Щ. Я. Щ. и 127, 53 лева за процесуално представителство на М. Г. Щ..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.