Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на назначения по реда на чл. 29 ГПК особен представител на длъжника „Б. Д“ ООД срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е върната като просрочена частната му жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 629а ТЗ, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът „Ви Ес Ви Корект“ ООД оспорва жалбата.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената на 09.12.2019 г. частна жалба е просрочена, доколкото препис от обжалваното определение е бил редовно връчен на управителя на дружеството на 20.09.2019 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 27.09.2019 г. Счел е, че последващото (с определения от 7 октомври и 11 ноември) назначаване на особен представител на дружеството по реда на чл. 29 ГПК е без значение за започването и изтичането на срока за обжалване, а допълнително е изложил и съображения, че не е налице в конкретния случай основание по чл. 29 ГПК за назначаване на особен представител и неправилното назначаване на такъв не може да има за последица започването на нов срок за обжалване.

Определението е правилно.

Последователна е практиката на ВКС по приложението на чл. 29 ГПК спрямо юридически лица. Съгласно същата особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между дружеството-страна и неговия законен представител, т. е. когато в същия процес представителят също е страна или представлява Върховен касационен съд, I т. о., определение по ч. т. д. № 493/2020 г., стр. 2/2

друга страна с насрещни спрямо дружеството интереси. Наличието на разногласия между законните представители на дружеството само по себе си (в отсъствието на защитавани противоположни интереси) не е основание за назначаване на особен представител на това дружество (така т. д. № 1076/19, ВКС, II т. о., ч. т. д. № 2427/17, ВКС, II т. о., ч. т. д. № 1366/17, ВКС, II т. о., както и цитираната там практика). В разглеждания случай по делото такива противоречиви интереси не се установяват, вписаните в търговския регистър управители на дружеството не участват в производството като страна лично или като представители на друга страна, а определението за назначаване на особен представител е мотивирано с изразеното от единия от управителите становище за разногласия между двамата управители. С оглед на това неоснователни са доводите за неправилност на съображенията на въззивния съд относно незаконосъобразното назначаване на особения представител, вкл. доводите, че действията на единия от управителите по делото са в противоречие с интересите на дружеството, доколкото това не е противоречие в стриктния смисъл по чл. 29, ал. 4 ГПК, основано на процесуалните качества на страната и нейния представител.

Неоснователни са и доводите, основани на необжалваемостта на определението по чл. 29 ГПК. Необжалваемостта на едно определение не е равнозначна на невъзможност за проверка на законосъобразността му, нито че такава проверка може да се прави само при обжалване на решението по делото. Законосъобразността на необжалваемите определения подлежи на проверка от горната инстанция не само при произнасяне по същесвото на спора, но и всякога, когато тази инстанция е сезирана с въпрос, вкл. в рамките на частно производство, за който правилността на необжалваемото определение е от значение.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 101/13.01.2020 г. по ч. т. д. № 100/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: