Производството е по чл. 307, ал. 2 във вр. с 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Образувано е по молбата ” И. И. ЕООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 38 от 25.07.2016 г., по гр. д.№ 1211/2009/г.

Поддържаното от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с твърдение за новооткрито писмено доказателство – писмо до АВ, с изх.№ 39728/24.10.2019 г., което е от съществено значение за изхода на делото, но не му е било известно при разглеждане на делото в инстанционното производство и не е могъл да се снабди с него. Според изложеното именно от новооткритото писмено доказателство „става ясно, че Решение № 38 от 25.07.2016 г. е влязло в сила, като писмото е поискано с молба до СГС, вх.№ 131646/28.10.19 г., заплатено е и е получено чрез кв.№ 1192233/26.11.2019 г.”, което е същественото.

По отношение на второто едновременно поддържано отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК молителят твърди, че по надлежния съдебен ред е установена неистинността на процесния предварителен договор, сключен на 05.06.2009 г. в [населено място] между ”И. И. ЕООД, като продавач и „С. К. ЕТ” ЕООД, [населено място], като купувач, неистинност на фактура № [ЕГН]/13.07.2009 г. и престъпно действие на управителя на ответната по спора страна, доказано с влязло в сила решение на СРС по НДАХ № 8426 /2013 г..Изложени са и подробни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради „доказани престъпни деяния със специална цел - облага”.

Ответника по молбата „С. К. ЕТ” ЕООД, [населено място] възразява по допустимостта й, предвид безспорната между страните дата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска -4.10. 2019 г.,установена и от данните по делото и преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

При условията на евентуалност оспорва основателността на въведените отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т1 и т. 2 ГПК.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид твърденията и доводите на страните, приложените по делото доказателства и извършената по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК проверка за допустимостта на молбата за отмяна, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 2 ГПК, намира:

По въпроса за допустимостта на молбата за отмяна е налице влязло в сила определение по чл. 307, ал. 1 ГПК отм.. 03.2020 г., поради което същият не следва да бъде отново обсъждан.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно последователната практика на ВКС отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чийто аналог е чл. 231, б.”а” ГПК/ отм. /, се допуска само тогава, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували при висящността на спора в инстанционното производство и не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима процесуална грижа да охрани интересите си, а ако са и били известни, дори и твърдяни от последната, то е съществувала обективна невъзможност за установяването им при разглеждане на делото в редовните съдебни инстанции.

Същевременно според постановките в ТР № 138/01.12.1967 год. на ОСГК на ВС новооткрито обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено и с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява факти от действителността - доказателствени или юридически, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на съдебния акт, като допълнително кумулативно условие, за да настъпят предвидените в закона и целени от молителя правни последици е новооткрито обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за крайния изход по спора. Последното означава, че самото му съществуване следва да е достатъчно, за да обоснове друг (различен) правен резултат по делото.

В случая не е налице нито една от сочените хипотези.

С влязлото в сила решение на СГС, предмет на исканата отмяна, е уважен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявен за окончателен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот -офис, находящ се в [населено място],Столична община, район Слатина, сключен на 05. 06.2009 г. в [населено място] между ”И. И. ЕООД, като продавач и „С. К. ЕТ” ЕООД, [населено място], като купувач. След влизане в сила на съдебния акт, предмет на исканата отмяна, и с оглед произтичащите от него правни последици СГС е изпратил до Агенция по вписвания – Имотен регистър заверен препис от влязлото в сила решение на същия съд № 38 от 25. 07. 2016 г., по т. д.№ 1211/2019 г., за извършване на съответното изискуемо се от закона вписване. Именно така издаденият от съда заверен препис от решението е придружен със съпроводително писмо изх. на СГС № 39728/24.10.19 г., сочено от молителя за новооткрито по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Това съпроводително писмо, обаче не само, че с оглед датата на изготвянето му – 24.10.2019 г., която е след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, е новосъздадено, а не новооткрито, но и като писмено доказателство, не е от съществено значение за изхода на конкретното дело, предвид неговото съдържание. Това означава, че съществуването му и респ. прилагането му по делото в хода на инстанционното производство, по никакъв начин не може да окаже каквото и да е влияние върху крайния правен резултат по възникналия между страните правен спор, предмет на предявения конститутивен иск, основана на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Гореизложеното позволява да бъде обобщено, че нито един от елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е осъществен, поради което твърдяното отменително основание е недоказано и не може да обоснове основателност на исканата отмяна.

Недоказано в процеса е и поддържаното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

С чл. 303 ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна, поради опорочаване на формираната от съда решаваща правна воля и обусловения от нея краен правен резултат по делото в резултат на престъпно действие на някой участниците в гражданския процес, или на неистински документ. При всяка едно от тези хипотези законът изрично повелява, че соченото, като факт, пораждащ основание за отмяна, престъпно действие трябва да е извършено пред съда, постановил решението, което е предмет на молбата за отмяна, както и да е установено надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда на наказателен съд или с влязло в сила решение на граждански съд по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Затова и в последователната си практика по приложението на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд непротиворечиво приема, че липсата на влязла в сила присъда или влязло в сила решение, с което да е признато осъществено престъпно действие на страната, на неин представител, на член от състава на съда или на връчител във вр. с решаване на конкретното дело, респ., че конкретните писмени доказателства, на които съдебното решение, предмет на осъществявания извънинстанционен контрол, се основава, са неистински, подправени или предмет на друго осъществено престъпно деяние, изключва уважаване на подадената молба за отмяна.

В случая, видно от данните по делото с решение на СРС от 04.06. 2013 г., постановено по НАХД № 8426/2013 г. управителят на „С. К. ЕТ” ЕООД – А. Г. Г. е признат за невиновен в периода от 15.07.09 г. до 21.06.2010 г., да е извършил, в това си качество, престъпленията, за които е обвинен – да се е ползвал съзнателно от преправени частни документи в отношенията си с ”И. И. ЕООД, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 316, ал. 1, във вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Решението е влязло в сила на 19. 06.13 г.

По отношение на оспорената от молителя фактура № [ЕГН] /13.07.2009 г., не само не се твърди неистинността й, на която страната се позовава, да е установена по надлежния съдебен ред - с влязло в сила решение на гражданския съд или с влязла в сила присъда на наказателен съд, но по делото липсват и представени в тази насока доказателства.

Поради това така въведените от молителя обстоятелства не обуславят да е налице твърдяното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Всички останали оплаквания, изложени в молбата за отмяна и в проведеното по делото открито съдебно заседание, относими към правилността на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, на процесуалното поведение на ответника по молбата, на неговите процесуални представители, като правно ирелевантни за отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, изчерпателно и лимитативно изброени от законодателя, не подлежат на обсъждане в настоящето извънинстанционно производство.

Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че приложеното, с неясни аргументи, постановление на СГП 28.10.2011 г. по пр. преписка № 13132/2010 г., с което е отменено постановление на СРС от 14.07.11 г., за прекратяване на досъдебното производство по пр. п-ка № 2522/2010 г. е било предмет на обсъждане и в производството по отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение на СГС № 7976/30.11.2012 г., постановено по гр. д. № 9973/12 г., по т. д.№ 1604/2014 г., по описа на ІІ т. о.о на ВКС.

Ответника по молбата за отмяна не е претендирал деловодни разноски и при този изход на делото в производството по чл. 307, ал. 2 във вр. с чл. 3030, ал. 1 ГПК, съобразно процесуалното правило на чл. 78, ал. 3, във с ал. 1 ГПК, съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.

Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, молбата на ТД” И. И. ЕООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 38 от 25.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1211 / 2009/г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: