Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. К, подадена от пълномощника и адвокат Д. Й., срещу решение от 19.07.2019 г. по гр. дело №918/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №319/28.12.2017г. по гр. д.№351/2017 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Г. А. С. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 25 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на травматично увреждане - счупване на тялото (диафиза) на тибията на десния крак, настъпило на 23.01.2016 г. около 16.00 ч.-16.30 ч. при падане след подхлъзване на непочистения от лед и сняг тротоар в района на автобусните спирки на централния пазар в [населено място], както и сумата от 2 292, 79 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени от ищцата потребителски такси, медицински услуги и медикаменти за лечението, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на увреждането - 26.01.2016 г. до изплащането им.

Ответницата по жалбата Г. А. С., [населено място], оспорва жалбата.

Въззивният съд е приел за установено, че на 23.01.2016 г., ищцата е открита паднала на пазара в [населено място], между цветарския магазин и чешмата, намираща се при автобусните спирки, по средата на тротоара, откъм страната на Кооперативния пазар, южна посока на [улица]. Изпитвала е болки в областта на десния крак. Свидетелите установяват, че климатичните условия в периода около датата на събитието са били силно влошени, характеризиращи се с ниски температури, обилен снеговалеж и дебела ледена покривка. Според тях тротоарната настилка не е била почистена, нито е била опесъчена. След инцидента ищцата е транспортирана до МБАЛ-Кюстендил, където след направена рентгенова снимка е гипсирана. На следващия ден ищцата е постъпила в УМБАЛСМ Н.И.П-София, където е извършена операция за фиксиране на костта, чрез поставяне на пирон и 5 винта. Тя не е могла да се придвижва свободно и самостоятелно, нито е могла да задоволява елементарните си ежедневни потребности, вкл. и да осъществява грижите за малолетното си дете. Тези обстоятелства са и причинили психологични и емоционални страдания. Ищцата е изпитвала за целия период на възстановяване, а и към настоящия момент болки и страдания, приема обезболяващи, а непосредствено след операциите се е придвижвала с патерици. Тези показания на свидетелите се подкрепят и от представените писмени доказателства: допълнителен лист за преглед на пациент от 23.01.2016 г., епикриза № 3019/2016, издадена от УМБАЛСМ Н.И.П, болничен лист № Е20164783455, епикриза № 19944/2016 г. и епикриза № 5882/2017 год. От тези доказателства е видно, че ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност за период от общо 180 дни, претърпяла е три последващи оперативни намеси. От метереологичната справка на синоптичната станция Кюстендил се установява, че на 17.01.2016 г. в Кюстендил е валял сняг и в деня на инцидента - 23.01.2016 г.- снежната покривка е била 8 см, а измерените температури през целия ден-минусови, като дори и максималната температура в този ден е била под нулата -5, 2 градуса.

Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и предполага противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа; причинени имуществени и/или неимуществени вреди; причинна връзка между поведението и вредите; вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното.

В разглеждания случай ищцата вследствие на заледяване се е подхлъзнала, паднала и получила установените с медицинска експертиза травматични увреждания. Ищцата, за която е доказателствената тежест, е доказала, при условията на пълно и главно доказване, твърдяното от нея обстоятелство, че процесната травма е получена от падане в района на пазара на Кюстендил. Тротоарната настилка не е била почистена, като ответникът не оспорва задължението си за поддържане, сигнализация и осигуряване на нормална експлоатация на улици и тротоари на територията на Кюстендил. Задължението е възложено на общината, съобразно разпоредбите на чл. 30 ЗДП и чл. 48, т. 2, б. «б» ППЗП, съгласно които задължение на съответната община е да поддържа тротоарите в изправно състояние, така че да осигуряват безопасно и удобно движение. Без значение е, как общината ще изпълнява вмененото й задължение. При неговото неизпълнение, при неподдържан тротоар е налице бездействие в противовес с вмененото законово задължение, което е основание, при настъпване на вреди, да бъде ангажирана отговорността на общината. От обстоятелството, че на процесния тротоар към момента на увреждането е имало заледявания, неравности и сняг се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението да поддържат в изправност общинската пътна мрежа. Общината, като юридическо лице имащо задължение да осъществява правни действия чрез натоварени от нея лица, отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за поддържане на тротоарите в състояние, годно за тяхното безопасно ползване от хората и от това са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя за обезщетяване на вредите.

По делото е категорично установено, че след падането на тротоара ищцата е получила фрактура на тялото (диафизата) на тибията-закрито с разместване на фрагментите на костта и невъзможност за стъпване с десния долен крайник, придружено със силна болка и наложило извършването на три оперативни намеси с болничен престой, като не се спори, че за период от общо 180 дни същата е била неработоспособна, изпитвала е болка, която спорадично продължава и до днес, била е трудно подвижна, ползвала е чужда помощ за задоволяване на елементарни ежедневни нужди и е била в пълна невъзможност да се грижи за непълнолетното си дете.

С оглед на това е прието, че обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 25 100 лв., който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните доказателства по делото, относно: възрастта на ищцата; броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на периода, в който болките и страданията са били с по - интензивен характер; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; липсата на тежки остатъчни проявления на уврежданията и икономическите условия.

Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/ Какви са предпоставките за отговорността по чл. 49 ЗЗД и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да объсъди в съвкупност всички доказателства по делото, включително и да допусне събирането на такива, които не са събрани пред първата инстанция поради допуснати процесуални нарушения. Представени са ППВС №9/1966 г. ТР №1/2013 по тълк. дело №1/2013 г. и решения на ВКС.

Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение от 19.07.2019 г. по гр. дело №918/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Повдигнатите въпроси са относими, защото са обусловили изхода на спора, но те са разрешени в съответствие с представената задължителна практика на ВКС. Според нея отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и предполага противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа; причинени имуществени и/или неимуществени вреди; причинна връзка между поведението и вредите; вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт по чл. 49 ЗЗД /виновно и противоправно деяние на служители на ответника, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране отговорността на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца, като единствено вината се предполага до доказване на противното. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 675 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на О. К срещу решение от 19.07.2019 г. по гр. дело №918/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2019 г. по гр. дело №918/2018 г. на Софийския апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА О. К да заплати на Г. А. С., [населено място], 675 лв. деловодни разноски за касационното производство.

Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.