Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от жалбоподателя Д. П. Б., чрез особения представител П. А. И. за изменение на определение № 5/08.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о. относно присъдените разноски в полза на Й. Д. Б. за въззивното и касационно производство по делото. Поддържа, че не е известен за депозираната молба от Й. Б. за допълване на решението на ВКС, постановено по делото по чл. 290 ГПК в частта за разноските. Искането е да се измени постановеното определение на ВКС, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК решението на ВКС по чл. 290 ГПК в частта за разноските, направени от Й. Б., като молбата на последната за допълване на решението на ВКС в частта за разноските се остави без уважение.

Ответникът по молбата Й. Д. Б. не е изразила становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е недопустима по следните съображения:

С решение № 286/12.06.2019 г. по гр. дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о. е отменено въззивно решение № 182/07.12.2017 г. по в. гр. дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 791/22.205.2017 г. по гр. дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд, изменено в частта за разноските с определение № 1940/24.07.2017 г. в частите, с които е уважен предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски в тежест на П. Д. Я. и Г. Д. Я. и е постановено отхвърляне на предявения от Д. П. Б., поставен под пълно запрещение, действащ чрез П. А. И. – особен представител срещу П. Д. Я. и Г. Д. Я. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е осъден Д. П. Б., действащ чрез особения представител да заплати на П. и Г. Я. сумата 479.89 лв. разноски по делото за първата и въззивна инстанция, а в полза на Й. Д. Б. да заплати сумата 2 174.89 лв. разноски за въззивната инстанция. Вместо отменената част с решението на ВКС е уважен предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от Д. П. Б., чрез особения представител П. А. И. срещу П. Д. Я. и Г. Д. Я..

Със същото решение на състава на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 182/07.12.2017 г. по в. гр. дело № 475/2017 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част – в частта, с която е обезсилено решение № 791/22.05.2017 г. по гр. дело № 1388/2016 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които е уважен предявения от Д. П. Б. чрез особения представител П. А. И. против Й. Д. Б. иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и същата е осъдена да заплати по сметка на ВОС 1/3 от държавната такса за образуване на делото и е осъдена да заплати на Д. П. Б. чрез особения представител 1/3 от съдебно-деловодните разноски и е осъдена да заплати на адв.М. Т. 1/3 от адв. в.ие и е прекратено производството по делото. С решението на ВКС не са присъдени разноски в полза на Й. Б. – ответница по касационната жалба за въззивното производство и за производството пред ВКС.

С определение № 5/08.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о. по подадена молба от ответницата по касационната жалба Й. Д. Б., чрез адв.Х. С. е допълнено решение № 286/12.06.2019 г. по гр. дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о., като е осъден Д. П. Б., поставен под пълно запрещение, действащ чрез П. А. И., заместник настойник, назначен от органа по настойничество и попечителство при [община], район „П.” за негов особен представител да заплати на Й. Б. сумата 3 174.89 лв. разноски по делото за въззивната и касационна инстанция.

Така постановено определение по чл. 248 ГПК, с което е допълнено решение на състав на ВКС по чл. 290 ГПК не подлежи на обжалване. За същото определение не е приложима разпоредбата на чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските. В разпоредбите на чл. 248, ал. 3 ГПК е предвиден инстанционен контрол по отношение на постановено определение за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК – обжалване с частна жалба, но само по реда, по който подлежи на обжалване решението. При постановено определение по чл. 248 ГПК за допълване на решение в частта за разноските, което решение не подлежи на обжалване е недопустимо да се иска изменение на същото определение в частта за разноските.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молба вх. № 4051/05.02.2020 г., подадена от Д. П. Б., чрез особения представител П. А. И., [населено място], [улица], за изменение в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 5/08.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о., с което е допълнено решение № 286/12.06.22019 г. по гр. дело № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о. в частта за разноските, като е осъден Д. П. Б., действащ чрез особения представител П. А. И. да заплати на Й. Д. Б. сумата 3 174.89 лв. разноски по делото за въззивното и касационно производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: