Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез пълномощник юриск. Д.А, против решение № 1253 от 10.07.2017 г., постановено от Административен съд – Варна, 16-ти състав, по адм. д. № 2621/2016 г., с което е отменено уведомително писмо изх.№ 02-030-6500/3028 от 3.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. в частта му, с която е отказано финансово подпомагане за парцел с идентификатор 63135-261-1-2 с площ от 16, 41 ха в размер на 23 397, 02 лв. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъден ДФЗ да заплати разноски в размер на 1300, 00 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил и преценил правилно всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото, както и събраните по надлежния ред относими доказателства. Излага, че бенефециерът е декларирал парцели с агроекологичен код АП08, които отговарят на биологично производство в преход, а контролиращото лице е дало информация, че процесните парцели са биологични с код АП03, поради което правилно е отказано изцяло подпомагането. Счита, че настоящият случай не попада в хипотезата на очевидната грешка, нито е грешка на администрацията, която тя е била длъжна сама да поправи, а се касае единствено за разминаване между подадените от земеделския стопанин кодове и тези въведени от контролиращото лице. Твърди, че неправилно съда е приел, че размера присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен съобразно определения материалния интерес,...