Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.П, жив. в [населено място], срещу решение № 7808/12.06.2018 г. по адм. дело №1689/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу решение по т. 5 от протокол №1/10.01.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, че обжалваното решение е нищожно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, с всички произтичащи от това последици.

Ответникът по касационна жалба - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, със законните последици.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, шесто отделение, е приел за установено, че с оспореното пред него от Пензов решение на Съдийската колегия на ВСС, Пензов е освободен на основание чл. 175, ал. 7, изр. 1 ЗСВ от заеманата длъжност "заместник на административния ръководител - заместник - председател на Районен съд - Благоевград", считано от датата на вземане на решението. Съдът е изложил мотиви, че оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е взето по предложение на административния ръководител на РС - Благоевград в съответствие с разпоредбата на чл. 175, ал. 7, предл. първо ЗСВ, като са изложени доводи, че решението за назначаване на съдия Коева за административен ръкводител има предварително изпълнение, поради което същата е встъпила в длъжност на 03.11.2016 г. преди влизане в сила на решението на ВАС по жалбата срещу решението за назначаването й за административен ръководител. Предложението за освобождаване на Пензов е разгледано и подкрепено от комисията по атестирането и конкурсите на СК на ВСС с решение №13 по протокол №12/12.12.2016 г., която е разгледала и постъпилите от Пензов становища в заседанието, проведено на 10.01.2017 г. Съдът е изложил мотиви, че изразеното несъгласие с изложените в становищата на Пензов мотиви от член на колегиалния орган - Г.Г, не могат да се третират като влошени отношения с жалбоподателя и основания за отвод. Липсата на такъв пред СК на ВСС, както и на каквито и да е било фактически твърдения за същността на "влошените отношения" в рамките на настоящето производство според тричленния състав обуславя неоснователността на оплакването. Първата съдебна инстанция е изложила мотиви, че не следва да се произнася по възраженията на жалбоподателя за недопустимост и нищожност на друг административен акт - решение по т. 2.2. по поротокол №21/25.10.2016 г. на СК на ВСС, обжалвано от Пензов в друго съдебно производство и по което има влязъл в сила съдебно решение, отхвърлящо жалбата, тъй като силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение №3703/22.03.2018 г. по адм. дело №12945/2016 г. ва ВАС го обвързва като страна по делото.

Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението е нищожно, тъй като в състава, който го е постановил е участвал съдия Р. В, който не се е отвел от делото. Причините според касатора, налагащи отвод на съдия Василев, какъвто не е направен от страните в първоинстанционното дело, е негов предходен отвод - от 08.11.2016 г. по друго дело - адм. дело №12495/2016 г. по жалба на съдия Пензов срещу решение по т. 2.2. по протокол №21/25.10.2016 г. на СК на ВСС за назначаване на съдия Коева за административен ръководител на РС Благоевград. В мотивите на този отвод е посочено, че съдя Василев е съдия в Окръжен съд Благоевград, командирован във ВАС и е в колегиални отношения със съдиите Пензов и Коева. Към момента на постановяване на обжалваното в настоящето производство решение съдия Василев е съдия във ВАС - тоест налице е промяна на факта, довел до предходния отвод. Колегиалните отношения сами по себе си не водят до предубеденост, нито до основателни съмнения в безпристрастността на съдията, постановил съдебния акт по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Следва да се посочи, че дори и да бяха налице основания, задължаващи съдия Василев да се самоотведе, каквито в случая не се доказват, решението, постановено с негово участие не би било нищожно само на това основание. Според съдебната практика и правната теория, за да е нищожно съдебното решение то трябва да е постановено от незаконен състав; еднолично от съдията вместо съдебен състав. „Нарушаването на чл. 12, ал. 2 от ГПК (сега чл. 23 от ГПК) не прави решението нищожно, а е основание за атакуване на решението като неправилно поради опасението за предубеденост на състава, който иначе е законен (тълк. р.13-76-ОСГК)“.(„Българско гражданско процесуално право“, проф. д-р Ж.С, Сиела, 2000 г., стр. 475). Несъмнено е че повдигнатият от Пензов съдебен спор е в пределите на правораздавателната власт на съда, обжалваното съдебно решение е изготвено в писмена форма, подписано е и съдържа ясно изразена воля, поради което е валидно.

Неоснователно е касационното оплакване, свързано с неправилната преценка на тричленния състав на ВАС, че СК на ВСС е бил надлежно сезиран с предложение от административния ръководител на РС - Благоевград, който е бил назначен с решение на СК на ВСС и встъпил по силата на предварителното изпълнение на това решение. Съдът правилно е установил, че решението, с което В.К е назначена за административен ръководител е от 25.10.2016 г., било е обжалвано пред ВАС, а Коева е встъпила на 03.11.2016 г. и след встъпването си - на 30.11.2016 г. в качеството си на административен ръкводител е направила предложението за освобождаване на касатора от длъжност заместник административен ръководител. Правилно тричленният състав е установил, че решението за назначаване на Коева е с предварително изпълнение по силата на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), според който жалбата срещу решенията на пленума и колегиите на ВСС не спира изпълнението им, освен ако съдът постанови друго. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗСВ, на която се позовава касаторът, е приложима в производство по оспорване на решението за назначаване на административен ръководител след измененията, обнародвани в ДВ бр. 49/12.06.2018г. Този законов текст, предвиждащ супенсивно действие на жалбата срещу определени решения на ВСС, е бил в друга редкация към 03.11.2016 г. ( датата на встъпване на Коева) и не е препращал към решенията на ВСС по чл. 167, ал. 3 ЗСВ, поради което е бил неприложим към процедурата по назначаване на Коева за администретивен ръководител. Освен това по адм. дело №12495/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е постановено определение от 28.02.2017 г., с което е отхвърлено искането на В.П от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на решението по т. 2.2. от протокол № 21 / 25.10.2016 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Това определение е оставено в сила с определение №5881/11.05.2017 г. по адм. дело №4466/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Тоест при наличие на подлежащо на предварително изпълнение решение за назначаване на Коева за административен ръководител, не е имало законова пречка за встъпването й и упражняването на провомощието й за сезиране на ВСС с предложение по чл. 175, ал. 7 ЗСВ.

Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в съдебното решение, като по въпроса дали е следвало да се отведе Г.Г като член на колективния орган, така и относно направените възражения по конкурсната процедура за назначаване на В.К за административен ръководител. Видно от по - горе цитираните мотиви на първоинстанционния съд и по двете възражения на жалбоподателя са изложени мотиви в съдебното решение.

Предвид изложеното не са налице изтъкнатите от касатора касационни основания. При задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд, намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 175, ал. 7 изр. първо ЗСВ, постановяваща, че заместник на административния ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на съответната колегия на ВСС по предложение на административния ръководител. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно, валидно и допустимо.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7808/12.06.2018 г. по адм. дело №1689/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.