Производството е предявено по чл. 239, т. 5 вр. чл. 237, ал. 1 АПК.

Подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение № 312/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 71/2017, по описа на Административен съд Пазарджик, и на оставящото го в сила решение № 3439/19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 10980/2017 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение.

Твърдяното основание за отмяна е чл. 239, т. 5 АПК, съобразно което на отмяна подлежат решения, постановени в производство, в което страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

В искането се твърди, че молителят П.В е собственик на 209.23/509 ид. ч. от имот, предмет на административен акт, оспорен в производство, в което са постановени решенията, чиято отмяна се иска. Вълчанов твърди, че в качеството си на физическо лице, собственик на горецитираните идеални части е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, а не е уведомяван за процесната заповед, не е бил конституиран в производстото и по този начин е бил лишен от възможност да участва делото.

От данните по делото се установява, че производството по адм. д. № 71/2017, по описа на Административен съд Пазарджик е образувано от "Вълчанова къща" ЕООД, представлявано от собственика и управител П.В, с подписана от него жалба. В това си качество Вълчанов е упълномощавал адвокати в производството, явявал се е лично и с адвокат в съдебни заседания, подписвал е молби с искания.

Видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза П.В е собственик на 209.23/509 ид. ч. от имот пл. № 130, за който е отреден УПИ VІІ-ресторант, кв. 20 по плана на с. Ф. (НА № 4, т. 2, н. д. 204/31.08.2012 г), като останалите 380.77/590 ид. ч. от същия имот са собственост на "Вълчановата къща" ООД (НА № 198, т. 3, н. д. 489/22.06.2009 г.), чийто едноличен собственик и управител, към момента на процесната заповед, е П.В.

Факт е, макар и строго формален, че физическото лице П.В като собственик на 209.23/509 ид. ч. от имот пл. № 130 не е бил конституиран в производството. От друга страна за Вълчанов не са налице основанията, визирани в чл. 239, т. 5 АПК.

Като основание за отмяна на влязло в сила решение се сочи разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК. С тази разпоредба са уредени четири самостоятелни хипотези на отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. От така визираните основания за отмяна, молителят се позовава на предложение първо на цитираната норма, като счита, че е бил лишен от възможността да участва в делото. Настоящият състав намира, че в случая не е изпълнено нито конкретно визираното основание за отмяна от молителя, нито някое от останалите основания, регламентирани в нормата на чл. 239, т. 5 АПК. Първо и основно условие за приложението на този текст от АПК е да е налице качеството "страна" за искателя, каквото няма. Като физическо лице, съсобственик на процесния имот, предмет на разработката, във връзка с която е издадена заповедта, предмет на решенията, П.В не е конституиран, т. е. не е бил страна, в това си качество, в производствата пред АС Пазарджик и ВАС. Налага се логичния извод, че текста на чл. 239, т. 5 АПК е неприложим за искането му. Молбата за отмяна следва да се отхвърли.

Видно, от петитума на искането за отмяна, П.В иска от петчленния състав да постанови решение на осн. чл. 248, ал. 1 АПК, т. е. може да се предположи, че се иска и произнасяне раздел ІІ "Отмяна по искане на трето лице" и по конкретно - чл. 246, ал. 1 АПК. В случай, че е налице такова искане, то също следва да се отхвърли, тъй като решение № 312/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 71/2017, по описа на Административен съд Пазарджик, и на оставящото го в сила решение № 3439/19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 10980/2017 г. по описа на Върховен административен съд нямат действие по отношение на него.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази вързка, на ответника по молбата за отмяна С.А следва да се присъдят направените в това производство разноски в размер на 600 лв. за един адвокат, доказани по своя размер.

Предвид изложеното Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на П.В за отмяна, на осн. чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила решение № 312/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 71/2017, по описа на Административен съд Пазарджик, и на оставящото го в сила решение № 3439/19.03.2018 г., постановено по адм. д. № 10980/2017 г. по описа на Върховен административен съд като неоснователно.

ОСЪЖДА П.В да заплати на С.А сторените в производството разноски в размер на 600 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.