Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Б, изтърпяващ наказание в З. [ място], подадена чрез адвокат В.С срещу Решение № 134 от 20.03. 2017 г., постановено по административно дело № 962/ 2016 г. на Административен съд - Пазарджик (АС Пазарджик) в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 5550 лв. до размера 10 000 лв, предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвора– Пазарджик от периода на престоя му в затвора – 24.06.2014 г. до 27.12.2016 г.

Счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и това прави решението на първа инстанция незаконосъобразно.

В представената по делото писмена защита подържа касационната жалба, като аргументира искането в нея за увеличаване на обезщетението с практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез процесуален представител - юрисконсулт Чолаков, срещу Решение № 134 от 20.03. 2017 г., постановено по адм. дело № 962/ 2016 г. на Административен съд Пазарджик в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв. (пет хиляди и петстотин лева), причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора– Пазарджик.

Касационният жалбоподател ГДИН счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Посочва, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи наличието на причинно - следствена връзка между конкретното изразено деяние от страна на административния орган от структурата на ГДИН в резултат,...