Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" при Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 3145 от 11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 4148/2018 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на негова заповед рег. № 5364з-471/19.03.2018 г. за продължаване на принудително настаняване на чужденеца С. Рахмани (S. RAHMANI), гражданин на Афганистан, в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДНВЧ).
По наведените доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, като постановено при наличие на отменителните основания, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба и изводът му за нищожност на акта е неправилен.
Ответникът - С. Рахмани, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като се позовава на инициирана нова процедура за предоставяне на закрила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за основателна.
С атакуваното решение АССГ е обявил за нищожна заповед рег. № 5364з-471/19.03.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ е постановено продължаване на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ за срок до отпадане на обстоятелствата по чл. 6 и при изключенията на ал. 8 на чл. 44 ЗЧРБ, но не повече от шест месеца, считано от 28.03.2018 г.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от некомпетентен орган, т. к. директорът на дирекция "Миграция" - МВР не е оправомощен да продължи срока на настаняването на чужденеца в СДВНЧ.Пвайки се на чл. 15, § 1 и § 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година, относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), е счел, че в хипотезата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, по аргумент от чл. 44, ал. 6 с. з., компетентен да продължи срока на настаняване до 12 месеца е единствено съдът. Посочил е, че по силата на българския закон задържането на чужденеца в дома се постановява от административния орган – чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а преразглеждането му на шестия месец от настаняването се осъществява по съдебен ред, респ. след изтичането на всеки 6 месеца от настаняването, съдът служебно или по молба на заинтересованото лице се произнася по отношение на продължаването, замяната или прекратяването на мярката като преценява от една страна, наличието или липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на Директивата, респ. чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а от друга страна, и наличието на предпоставките, посочени в чл. 15, § 6 Директивата, респ. чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Анализът на приложимата към датата на издаване на оспорената заповед и актуална понастоящем редакция на цитираните вътрешноправни норми, в контекста на релевантното общностно законодателство сочи, че заключението на съда за невалидност на обжалваната заповед е необосновано и е в противоречие със закона.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ (ДВ, бр. 97/05.12.2017 г.), посочена като правно основание за издаване на заповедта, предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца". Цитираната разпоредба регламентира материалната компетентност на директора на дирекция "Миграция" при условията на оперативна самостоятелност да продължава настаняването при изпълнение на нормативно предвидените предпоставки. Съображенията на съда за нищожност на административния акт се основават на отменената и поради това неприложима редакция на специалния закон. Актът за продължаване на настаняването е издаден на 19.03.2018 г. при действието на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ (ДВ, бр. 97 /05.12.2017 г.).
По изложените съображения изводът за съда за нищожност на административния акт е неправилен. Поради това съдебното решение следва да бъде отменено и при нормативно въведената с чл. 220 АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и преценка на събраните доказателства. С оглед липсата на мотиви по съществото на оплакванията за незаконосъобразност на заповедта на директора на дирекция "Миграция" - МВР, Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността й. Подобно процедиране е в противоречие с функцията на касационната проверка и би лишило страните от предвидената в чл. 131 АПК двуинстанционност на съдебното производство по релевирания с жалбата материалноправен спор. Това налага решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3145 от 11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 4148/2018 г. по описа на Административен съд - София - град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е окончателно.