Производството по делото е по реда на чл. 280 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от И.И, чрез адв. Ив. Антонов, и от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 855 от 23.04.2018 г. на Административен съд - гр. В., постановено по адм. д. № 1928 по описа за 2017 г. на този съд.

И.И обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му и ревизионният акт /РА/ е потвърден за определените му задължения по чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 27 057 лева, ведно с лихви, в т. ч. и върху невнесени авансови вноски, общо в размер на 6 742.93 лв. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на закона, по-специално на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Счита, че преотстъпването на данъка е допустимо и през 2014 г. за физически лица, регистрирани като земеделски производители, които на основание чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ са избрали да определят облагаемия си доход за тази дейност като еднолични търговци. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на РА в оспорената част. Претендира присъждане на разноски.

Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща ревизионния акт за определените на И.И задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011 г. и 2013 г. изцяло, и за 2012 г. – за разликата над 2 926.31 лева главница и лихви за разликата над 1 165 лева. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че АС Варна е направил разширително тълкуване на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е формирал неправилния извод, че лицата, регистрирани като земеделски производители, без да притежават качеството на еднолични търговци /ЕТ/, могат да ползват преотстъпване на данък по чл. 189б от ЗКПО. Поддържа се, че чл. 29а от ЗДДФЛ не предвижда приравняване на ЕТ на физическите лица /ФЛ/ за целите на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Със специфичното счетоводно и данъчно приравняване ФЛ не придобива правен статут на ЕТ по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) /ТЗ/, поради което касаторът твърди, че преотстъпването на данък е неприложимо по отношение на ФЛ. Касаторът счита за неправилен изводът на съда и във връзка с отчетения разход за неустойки в размер на 477 500 лева. Излага доводи, че този разход не следва да се признае за данъчни цели, като обосновава подробни мотиви в тази насока. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Предмет на спора пред административния съд е бил PA № Р-03000316006377-091-001/31.03.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 181/15.06.2017г. на Директора на ТД на НАП - Варна, с който на И.И са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011 г. – 2014 г., общо в размер на 150 396 лева и лихви – 72 680.23 лева. С обжалваното решение АДмС - Варна е отменил по жалба на И.И РА № Р-03000316006377-091-001/31.03.2017г. в частта, в която със същия са определени данъчни задължения за 2011 г. и 2013 г. изцяло; и за 2012 г. – за разликата над 2 926.31 лв. главница и лихви за разликата над 1 165 лева. В останалата част, в която на лицето са определени задължения по чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 926.31 лева, ведно с лихви от 1 165 лева; и за 2014 г. - 27 057 лева, ведно с лихви, в т. ч. и върху невнесени авансови вноски, общо в размер на 6 742.93 лева, съдът е потвърдил РА. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е преценил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По същество на спора съдът е приел, че между страните има три спорни въпроса, като се е произнесъл отделно по всеки един от тях.

Първият спорен въпрос според съда се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон, т. е. дали са налице предпоставките за преотстъпване на данък по чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. По този въпрос безспорно е установено, че задълженото лице е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1 т. 1 от ЗПЗП, регистриран е по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2011 г.-2014 г. по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ като едноличен търговец. Съставът на АДмС - Варна е съобразил разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ, и чл. 189б от ЗКПО, като е направил извод, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители с регистрация по ЗДДС, независимо, че същите не са регистрирани като ЕТ. Отчел е, че в закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието „едноличен търговец“ в текста на чл. 48 ал. 6, според съда, е употребено не за да индивидуализира субектът на държавната помощ, а е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Намерил е, че субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". Приел е, че след като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производител по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, тоест по правилата за доходи от стопанска дейност като ЕТ (а не по правилата на чл. 29 от същия закон - доходи от друга стопанска дейност), това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. Съдът е извел аргументи предвид целите на конкретната норма във връзка с даденото от Европейската комисия разрешение за предоставяне на държавна помощ по силата на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) чрез въвеждането на нормите на чл. 48, ал. 6 - 7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 ЗКПО. Изложил е съображения, че от даденото на 11.02.2011 г. положително решение на Европейската комисия относно държавна помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата – земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Според съда правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето – земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. Предвид изложеното съдът е направил решаващия краен извод, че И.И е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на ревизираните данъчни периоди 2011 г. - 2013 г. включително, а обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в тази част.

Допълнително за данъчен период 2012 г. органите по приходи са констатирали, че РЛ не е изпълнило условията на чл. 189б от ЗКПО и по-конкретно – изискването по т. 4 на ал. 2 /преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1/. По този въпрос, по делото е изслушана и обсъдена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, чието заключение не е оспорено и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е проверило, че действително е налице такова превишение, тъй като осчетоводения като приход и деклариран преотстъпен данък за 2012 г. е в размер на 34 732.01 лева, а 50 % от стойността на закупения актив е 31 805.70 лева, т. е. преотстъпеният данък превишава 50 % от стойността на активите с 2 926.31 лева. Съдът е счел, че така установеното неизпълнение на т. 4 от чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, не води до възникване на основание за пълен отказ на правото на преотстъпване, след като са изпълнени всички останали, кумулативно дадени изисквания на закона, а само до възникване на основание преотстъпеният данък да бъде намален до размер от 50 % от инвестицията. Приел е, че разумът на закона и справедливостта изискват в този случай да бъде признато правото на преотстъпване на данъка до съответния размер от от реалната инвестиция. Позовайки се на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗКПО, съдът е формулирал мотиви, че за 2012 г. корпоративен данък, ще се дължи единствено в размер на 2 926.31 лева, представляващи разликата над 31 805.70 лева по декларирания с ГДД за 2012 г. размер за преотстъпване общо от 34 732.01 лева. Относно 2014 г., съдът е преценил, че отказът на приходните органи да признаят право на преотстъпен данък е материално законосъобразен. Приел е, че независимо от изпълнението на предпоставките по чл. 189б от ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ, с разпоредбата на чл. 48 ал. 7 от ЗДДФЛ изрично законодателят вече е изключил от приложното поле на чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ. Поради това е посочил в решението си, че преотстъпването на данъка за 2014 г. законосъобразно не е признато от органите по приходите, в резултат на което правилно е установен допълнително дължим данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 27 057.00 лева и следващите се лихви за забава от 6 742.93 лева.

По спора за дължимите авансови вноски за данък, с оглед изложените мотиви за незаконосъобразност на РА в частта, в която на лицето е отказано право да преотстъпва данък по реда на чл. 48 ал. 6 от ЗКПО за данъчни периоди 2011 г., 2012 г. и 2013 г., съдът е счел констатациите на данъчните органи за дължимост на авансови вноски, респ. за лихви върху тях за тези периоди също за незаконосъобразни, поради което е отменил РА в тези части. По същите съображения, за 2014 г. съдът е приел РА за законосъобразен по отношение начислените лихви върху дължими и невнесени в срок авансови вноски за данък за 2014година.

Между страните се спори и относно отчетената от задълженото лице и непризната за разход от страна на данъчните органи неустойка в размер на 477 550 лева, която задълженото лице твърди, че е платило по сключените с „А. Р“ ООД на 01.07.2011 г. и 10.07.2011 г. 2 броя договори за доставка на пшеница и царевица. Според извода на данъчните органи договорите са сключени привидно, при липса на възможност и намерения да бъдат изпълнение, поради което отчетената като разход неустойка води до отклонение от данъчно облагане, по смисъла на чл. 16 от ЗКПО. Ревизиращите считат, че представените документи не отразяват обективната действителност, а са съставени единствено за нуждите на счетоводното отчитане на разходи за неустойки, което прави разходът документално необоснован и не следва да бъде признат и на основание чл. 26 т. 2 вр. чл. 77 ал. 1 от ЗКПО. Съдът е приел тези изводи за неправилни, основани на догатки, а извършеното въз основа на тях увеличение на финансовия резултат – за незаконосъобразно. Като е съобразил разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, съдът е приел, че данъчните органи следва да установят с надлежни доказателства изпълнението на предвидения в нормата фактически състав – наличие на сделки, сключени от данъчно задълженото лице при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане. Приел е, че такива доказателства не са налични, като ревизиращите не са направили и съпоставка с условията на обичайна сделка от същия вид, каквото е изискването на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. За неправилен съдът е приел извода и за документална необоснованост на разходите за неустойка, като се е позовал на заключението на вещото лице по ССЕ. От него е установено, че размерът и плащането на неустойката по процесните договори, е осчетоводено от ревизираното лице като разход и от другата страна като приход, по надлежните счетоводни сметки. Плащането на същата е отразено в счетоводството чрез прихващане на вземания на жалбоподателя от „А. Р“ ООД, за което е съставен съответния протокол. При тези данни от вещото лице, съдът е приел, че разходът е документално обоснован, не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗКПО, поради което РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен в частта, с която на ревизираното лице са установени данъчни задължения в резултат на извършено увеличение на декларирания данъчен финансов резултат за 2011 г. със сумата на отчетените разходи за неустойки. По касационната жалба на И.И:

Касаторът обжалва решението на съда, в частта, в която е отхвърлена жалбата му и е потвърден РА за определените му задължения по чл. 48 ал. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. - 27 057 лева, ведно с лихви, в т. ч. и върху невнесени авансови вноски, общо в размер на 6 742.93 лева. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касаторът нарушения на материалния и процесуалния закон. В хода на производството е установено, че И.И е местно физическо лице, регистриран като земеделски производител за периода 2011 г. – 2014 г., без регистрация по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) като ЕТ. За ревизираните периоди е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като е прилагал реда за облагане на чл. 29а от ЗДДФЛ, т. е. формирал е годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, като едноличен търговец. При така установеното съдът правилно е счел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право И.И, като ФЛ, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ.Оно административния съд е приел, че за 2014 г. е неприложима нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но която дейност не се осъществява като ЕТ. Правилно съдът е съобразил промяната в законодателната уредба, в сила от 1.01.2014 г., предвиждаща, че от преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. Това ограничение изрично е разписано в чл. 48, ал. 7, т. 3, която гласи, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а. Предвид изложеното жалбата на касатора следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението в тази част е правилно и настоящата съдебна инстанция го оставя в сила.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП:

Касаторът обжалва решението на административния съд в частта, отменяща РА. Счита за необосновани изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2011 г. – 2013 г. спрямо ревизираното лице и съответно възразява срещу допуснатото право на преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от дейността като земеделски производител. Касаторът оспорва изводът на съда и относно отчетения разход за неустойки в размер на 477 500 лева. Излага съображения, че този разход не следва да се признае за данъчни цели поради привидност на документите и липса на доказателства за действително извършен разход.

Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд с последователни и задълбочени мотиви е приложил съответстващите на правния спор материалноправни норми и въз основа на тях е направил правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДС /в редакцията от 01.01.2011 г./ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Последната предвижда корпоративният данък да се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при изпълнението на предвидените в ал. 2 от посочения текст условия. При тази редакция разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като ЕТ.Пстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е приел, че посочването на "ЕТ" в текста на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е с оглед индивидуализация на субекта на държавната помощ, а е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като ЕТ". Това допълнение е относимо, според настоящия състав, към начина на формиране на данъчната основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма ЕТ като източник на доходите. Правилно съставът на АДмС - Варна е посочил, че субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производител“. Даденото тълкуване на материалната данъчна норма съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 ЗКПО. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма - на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Последната /в релевантната редакция/ предвижда, че облагаемият доход /данъчната основа/ от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон, тоест като еднолични търговци. По силата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за дохода им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на ЕТ.Стелно, ФЛ, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, макар и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като ЕТ и с корпоративен данък върху данъчната си печалба.

Обосновано съдът се е позовал и на решение на Европейската комисия № С (2011) 863 от 11.02.2011 г. относно съвместимост на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 от ЗКПО с чл. 107, § 3, б."в" от ДФЕС. В решението на ЕК няма разлика в режима на предоставяната държавна помощ според регистрацията като търговец или не на земеделския производител. Различното данъчно третиране на земеделските производители физически лица от земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, провеждано от данъчната администрация противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Р. Б, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица равни правни условия за стопанска дейност. Това заключение не се променя от аргументите на касатора, обосновани с критериите за дефиниране на понятието "предприятие в затруднено положение", очертани в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятие в затруднено положение, които изрично в т. 11 предвиждат възможност да не е налице което и да е от условията, предвидени в т. 10 от същите, включително и съответствието с критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по несъстоятелност. Поради това не би могло да се приеме, че след като националният правов ред не предоставя възможност за откриване на производство по несъстоятелност спрямо физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци, то от това по аргумент от чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ /в приложимата към 2011 г. редакция/ следва, че тези физически лица - земеделски производители не са субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Достигайки до същите правни изводи и признавайки правото на преотстъпен данък за периода 2011 г. и 2013 г., съответно отменяйки издадения РА в тази част и допълнително начисленият данък по ЗДДФЛ, съдът е постановил решение при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, което в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изложените по-горе мотиви, настоящата инстанция намира изводът на първоинстанционния съд за недължимост и на авансови вноски, респ. за лихви върху тях за тези периоди също за законосъобразен, поради което правилно РА е отменен в тези части.

Допълнителен спорен въпрос е поставен за 2012 г., за която в РА са налице констатации, че не са изпълнени условията на чл. 189б от ЗКПО, по-специално на т. 4, тъй като преотстъпеният от ревизираното лице данък надвишава 50 % от стойността на закупения актив – трактор „Кубота“. Съгласно дадено заключение на ССчЕ, действително се установява такова превишение в размер на 2 926.31 лева, тъй като декларираният и преотстъпен данък за 2012 г. е в размер на 34 732.01 лева, а 50 % от стойността на закупения актив е 31 805.70 лева. При тази фактическа обстановка административният съд е приел, че обстоятелството, че декларирания за преотстъпване данък превишава 50 на сто от стойността на активите по чл. 189б ал. 2 т. 1 от ЗКПО не води до възникване на основание за пълен отказ на правото на преотстъпване, след като са изпълнени всички останали, кумулативно дадени изисквания на закона, а само до възникване на основание преотстъпеният данък да бъде намален до размер от 50 % от инвестицията. Този извод на съда, настоящата инстанция намира за правилен и съответен на установената от ВАС по този въпрос практика. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Съгласно ал. 2 на чл. 189б с. з., данъкът се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно конкретно определените условия, като в случая безспорно е установено, че не е изпълнено това по т. 4, а именно - преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 173 от ЗКПО, регламентираща случаите на неизпълнение на изискванията за преотстъпване на данъка, като правилно е приел, че в частта, в която не са изпълнени изискванията преотстъпения корпоративен данък се дължи по общия ред на закона. Правилен и съответен на трайната практика на ВАС е изводът на съда, че не следва да се дължи целият преотстъпен данък, а само разликата между размера на 50% от реалната инвестиция и декларирания общ размер за преотстъпване. В случая, правилно съдът е пресметнал, че се дължи данък в размер на 2 926.31 лева, представляващ разликата над 31 805.70 лева по декларирания с ГДД за 2012 г. размер за преотстъпване общо от 34 732.01 лева.

Предвид изложението по-горе, настоящата инстанция счита, че на задълженото лице следва да се признае правото да преотстъпи данъка по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и за 2012 г., при съобразяване на установеното неизпълнение на условието на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като съответно бъде установен дължим данък в размер на 2 926.31 лева. Като е достигнал до същия извод, административния съд е постановил правилно решение в тази част и същото следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на съда и относно непризнатия за данъчни цели разход за изплатена от задълженото лице на „А. Р“ ООД неустойка по сключените договори за доставка на пшеница и царевица. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че съдът не е обсъдил доказателствата и не е съобразил дали действително е платена такава неустойка или документите са съставени привидно. В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че няма категорични доказателства, от които да се направи заключение, че процесните договори са привидни. Напротив, договорите са представени още в ревизионното производство, съдържат клауза за дължима неустойка в случай на неизпълнение. По делото са налични приемо-предавателен протокол за доставката на част от уговорената пшеница, изпратени от купувача до продавача покани за доброволно изпълнение на останалото количество и по двата договора, покани за доброволно плащане на дължимите неустойки. Вещото лице по ССчЕ е установило, че размерът и плащането на неустойката са правилно отразени счетоводно и при двете страни, като плащането е извършено чрез прихващане на взаимни насрещни задължения, за което е представен и наличен по делото Протокол за прихващане на вземания и задължения. От съвкупната преценка на посочените доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция счита, че разходът за неустойка е документално обоснован и не може да се направи категоричен извод за това, че сделките са сключени с цел отклонение от данъчното облагане. Правилно е посочил първостепенният съд, че когато приходната администрация приема хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, следва да приложи данни за реални сделки между несвързани лица, с които да се съпоставят условията на спорните сделки. При установяване на значителни разлики, следва към сделката, за която се твърди, че е сключена в отклонение от данъчното облагане да се приложат условията на обичайна сделка от същия вид, която не води до данъчно отклонение. В случая това не е направено. Поради изложеното касационната жалба на касатора следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното съдебно решение – потвърдено в тази част.

Разноски: С оглед на резултата по спора касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 855 от 23.04.2018 г. на Административен съд - гр. В., постановено по адм. д. № 1928 по описа за 2017 г. на този съд. Решението е окончателно.