Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д.Ш, от гр. [населено място] чрез адв.. Д против Решение № 79/12.01.18 г. по адм. д. № 958 от 2017г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001615010400-091-001/28.04.2016 г., потвърден с Решение № 461/11.07.2016 г. на Директора, на Дирекция ОДОП Пловдив, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС на стойност 13 292, 22 лв., ведно е прилежащи лихви в размер на 7 978, 85 лв., както и допълнително установени задължения по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. общо в размер на 2 970.52 лв. и лихви за просрочие за 1 531, 33 лв..

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отдаването под наем на имущество, което е частна собственост на физическото лице, придобито по наследство в режим на съсобственост, не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като...